На 03.02.2011г. в 08:30 часа нашата малка група аз-Роджи, Мими, Ицо (Мамута) от клуб "Хеликтит”, Тони и Тошко от клуб "Черни връх" потеглихме от паркинга на "Билла” в Люлин право към село Илинденци - Благоевградско, минавайки през Кресна, Д. Градешница и Струмяни.
Точно в центъра на село Струмяни имаше отбивка и табела с надпис "Арт център Илинденци", следвайки пътните знаци и табели благополучно стгнахме до селото, където с помоща на местните баби поехме по пътя към бариерата, която е нещо като врата към мраморните кариери на "Шаралийски връх".
Серпентина след серпентина се наслаждавахме на прекрасната гледка докато най-накрая стгнахме до мраморната кариера в чиято разрушителна прегръдка се гуши красивата кристални пещери, която сред пещерняците е известна с името "Красавицата и звяра". Посетихме мястото, запознахме се с работниците и с пазача дядо Стоян направихме бърз повърхностен оглед и се разбрахме да се върнем за по-обстоен оглед след проникването в "Шаралийската".
Всички продължихме пътя си нагоре по серпенитините с колата на Мими, която всъщност беше и нашият шофьор. Пътят нагоре бе изключително лош, а имаше и доста сняг затова с пълно единодушие се реши, че е по-добре да оставим колата на един от завоите, където имаше уширение на пътя и бе достатъчно удобно и безопасно. Докато си вървяхме нагоре по пътя Тошко от клуб "Черни връх” мина по-напред и забеляза в скалата точно до пътя дупка огледахме я. Ицо"Мамута" я поразчисти от камъните и от долу се откри на пръв поглед малка пещера, но тъй като имаше още доста за разчистване около входа, а времето ни бе ограничено оставихме проучването за следващо посещение на района. Освен "Мамута" никой друг от нашата група не бе идвал на посещение в "Шаралийската" пещера затова се доверихме на него. По стари негови спомени за пътя, той твърдеше, че някъде на пътя трябва да има табела с надпис. Ние се добрахме с тежките раници до едни от завоит , където се предполаше да се намира пещерата! Разделихме се и заоглеждахме района в търсене на пещерния вход. Точно над завоя имаше огромен сипей, който привлече вниманието ми, обадих се на групата, че ще мина по сипея да огледам от горната страна. Покатерих се обходих възвишението и под нападали отсечени и изсъхнали борове открих вход и веднага извиках останалите от групата ни! Събрахме се, преоблякохме се и Тошко се обди за да даде контролно време - часът бе 13:30 часа. до 22:00 часа. Влязохме ... но стигнахме "задънена улица" Това бе изоставена мина, но не онази, която ние търсим ...Излязохме и се отправихме направо през баира нагоре за по-напряко и това ни спести доста обикаляне, разбирасе това не бе най-удачното решение, но вече бяхме дали контролно време, а докато обхождахме погрешната мина бяхме загубили около час и половина. Изкачихме баира направихме още една пълна обиколка на пътя и на завоя пред нас се изпречи огромен каменен блок върху който имаше направена пирамидка, а до огромния камък стърчеще дървен кол с табела, на която пишеше "Пещера мура"?!? доста объркващо, но Ицо"Мамута” ни уточни, че това е заради кариера "Мура" и Хижа "Мура", но името на пещерата си е "Шаралийска".
Табелата бе главният знак, че сме стигнали точното място! Нагоре по баира през гората, по тясна едва забележима пътечка имаше направена пирамида като маркировка за посоката. На около 30 м от пирамидата по пътеката през изсечените борове, между няколко останали непокътнати от човешка ръка дървета се спотайваше ниският вход на пещерата.
Още от самото начало на входа малкият ни поход започна изключително обещаващо... Бяхме посрещнати от невероятни "ледени сталакмити", на които отделихме доста време за снимки. Някои от нас за пръв път влизахме в минна галерия и затова с голям интерес, но с изключително внимание изследвахме всяка една прокопана ниша и разклонение в галерията. Мога да кажа дори с прекалено внимание, тъй като подпорните греди бяха напълно изгнили и честно казано преминаването през тази минна галерия си е сериозен риск. при прехода през галерията се ориентирахме по маркировката оставена от някой посетител преди нас (през определено разстояние от дясната страна при навлизане в пещерата имаше залепени голями листове фолио и означение на посоката със стрелка), което ни помогна да избегнем излишното лутане напред - назад в мината. Изходът на мината, но пък вход към самата пещера бе с височина около 2,50-3.00 м, ширината му бе около 4,00-5,00 м. Входът започва със стръмно спускане (пясъчен сипей), а самата пещера още от входа се разкриваше пред нас с великолепна и огромна зала, чието дъно бе блокаж осеян с огромни скални блокове, които се бяха споили-калцирали едни в друг като неразделни сиямски близнаци и хвърляха отблясъци от нашите светлини сякаш бяха поръсени с токущо навалял сняг. Мамута имаше някакви много бегли спомени за своето минало посещение в тази пещера, затова чисто и просто всички единодушно се бяхме съгласили, че ще бъде страхотно сами да преоткрием и изследваме това място, а ако той евентуално получи някакво "Деж'авю" докато се разхождаме би било добре дошло за всички. Минахме под и над блокажа не само в привходната зала, но и в останалите галерий. Проврихме почти всяка дупчица, цепнатина, къс отвес, комин и тесняк, до които можехме да се доберем без екипировка и без излишни рискове направихме множество снимки на пещерата на колонията с прилепи, починахме си и поехме по обратния път.
Навлизането и проучването на пещерата ни бе отнело няколко прекрасни часа, но пък излизането само 40 минути, които си бяха доста ценни, тъй като при проверка на часа се оказа, че времето доста беше напреднало, а ние все още искахме да се напъхаме и в "Красавицата” и „Звяра", освен това не на шега бяхме обещали на работниците от кариера да им извадиме едни клещи , които си бяха изпуснали там ...ако ги намерим разбира се....!
Една бърза обща снимка пред входа на мината и с доста по-бърза крачка заслизахме по обратния път към колата, защото вътре в пещерата ни беше топло и уютно (не съм сигурна колко точно градуса беше вътре), но на вън градосите вече бяха паднали под нулата и всичко мокро или влажно по нас започна да се вкоченява, а при вдишване на свежия, но леден въздух имах чувството, че вдишвам бръснарски ножета, ледения въздух направо ни прерязваше.
От цялата група само аз-Роджи и Тони от клуб "Черни връх" останахме ентусисти да влезем в "Красавицата” и „Звяра", и затова избързахме надолу по пътя с двете прониквачки , а другите имаха време да се преоблекът и да ни изчакат на топло при гостоприемния пазач на кариерата дядо Стоян, който беше иключително въодушевен и заинтригуван от нас от това, с което се занимавахме като през цялото време не спираше да ни разпитва защо? Как? С какво? или за Кого го правим? Както и да е ... Ние с Тони тъкмо се бяхме стоплили при дядо Стоян, когато се появи Мамута и ни съпроводи до входа на пещерата, където съвсем отговорно ни изчака да влеземе и остана да ни чака да излезем въпреки ужасния студ навън. В началото каменисто и кално, надолу стана чисто и грапаво нямаше никаква опасност да се подхлъзнеш - чисто и просто стъпваш и се опираш само върху кристали никога до този момент нито аз, нито Тони бяхме влизали в такава пещера, която представляваше кристален замък под повърхноста на замята. Всеки дори малък лъч светлина от нашите челници се отразяваше в кристалните стени и одесеторяваше светлината в галерийте, което бе от изключителна помощ, защото не се налагаше да използваме пълния капацитет от енергиата на нашите батери.
Почти още в началото (на 4,00 м. от входа) се наложи да се спуснеме на класика през един 4,00-5,00 метров праг, което малко ме притесни в началото, но с окуражителната подкрепа на Тони го преудолях без никакви усилия, но веднага след този праг на две крачки в страни се иправих пред още един със същата височина, но малко по-притеснителен, тъй като беше по-скоро широка и дълга цепка, която към основата се разширява и изпадаш в камбана, но отново с приятелската помощ на Тони и едно от рамената му за финална упора геройски се справих и с втория праг. Озовахме се в не голяма галерия, но "безмерно" красива, продължихме напред през една висока цепнатина, прелазихме през един тесняк на пода и се озовахме в зашеметяваща галерия, в която по всички стени се стичаше вода , от тавана направо си валеше порой, а от едната страна през кристалната стена шумно и пенливо се изливаше едно поточе , което преливаше от една каскада в друга, а от там на пода и се изгубваше в основата на отсрещната стена. Също като при "Шаралийската"пещера времето ни притискаше, и колкото и да не ни се искаше да останем още в прегръдката на "кристалната красавица" все пак трябваше да се имъкваме обратно към повърхноста, а и за разлика от "Шаралийската" тази Красавица си беше направо мразовита. Отвесните пасажи, които на влизане ми бяха разтреперали душица сега ми се сториха като "детска катерушка" и за нула време вече бяхме на изхода, снимка тук, снимка там, много АХ, ЕХ, УХ, УХАА и безкрайно възхищение излязохме от приветливата прегръдка на Красавицата. На няколко метра по-встрани от входа на Красавицата се намира друг отвес през който се минава с екипирано въже, зашото входа се намира под огромни мраморни блокове, а самия отвес в началото е едно тясно гърло, което се разширява, а височината е около 7,00-8,00 м, и имен в този отвес работниците си бяха изпуснали заветните клещи. (Това е пещерата „Звяра”). Мамута набързо екипира отвеса и в него се навря Тони, който от дъното само подаде сигнал, че не е нужно и аз да влизам, тъй като дупката е напълнена с огромно мраморни блокове и не може да се види почти нищо от нея. И така тони се измъкна от дупката и докато той разекипираше Мамута подреди и преброи инвентара, Мими беше настинала и малко подремваше във фургона на дядо Стоян, където до запалената печка аз се преоблякох, и когато вече всичко беше готво се запътихме към колата на Мими, където пък Тошко си поспиваше кротко. Най-накрая всички се натоварихме на автоматизираната каручка и потеглихме към София, но и това не мина без кратко приключение - извън селото спряхме до една чешма за да си налеем вода и зад нас се появи една полицейска кола, която паркира пред на , но защастие те просто проверяваха кои сме? Къде сме били и на къде сме тръгна ? Пожелахани лека нощ и лек път, и поживо поздраво се разделихме ние към вкъщи, а те пък на работа.

Автор: Здравка Попова.