Датата е 28.05.2004 година. Пак е краят на април, пак има експедиция на Черепиш и пак сме малко хора на централна гара. Решихме да тръгнем от петък вечер и под часовника на гарата се събрахме Аз, Алексей, Магда и Иво Тачев от ПК “Искър” София. Решихме да хванем вечерният влак и така за следващият ден да спечелим малко време. Улисани в сладки приказки за експедиции и пещери неусетно стигнахме до Черепиш.
Там домакините от ПК “Срашеро” гр Враца бяха подготвили всичко за нормалното протичанe на експедицията. Лагера беше устроен на старото място от миналата година, пред старата духовна семинария. Имаше всичко; лагерно осветление, вода, неограничено място за палатки и едно от най-важните неща лагерен огън. Точно не след дълго именно пред лагерният огън се събрахме всички участници в експедицията. Обсъдихме с главните ръководители Пламен Петков и Здравко Илиев тактиката за следващия ден, хапнахме в Черепишкото ханче и си легнахме защото на другият ден ни чака много и интересни проучвания по пещерите в околността.
Станахме рано и без излишно мотане се запътихме към местността “Ключни дол” намираща се на левия географски бряг на р.Искър между двата железопътни тунела. Тази година действията се пренасяха от тази страна на реката, а една малка група щеше да довърши каквото беше останало от предишната експедиция на “Полуострова”. Първоначално загубихме време да търсим някаква пещера, но намерихме само една невзрачна ниша. Взехме да се изкачваме в посока високите скали в близост до Серапионовата пещера. Придвижването ни беше значително затруднено от високата трева, бодливите храсти и най-вече неизброимото количество коприва. След дълго пъплене се събрахме под скалния венец на който с черни букви пишеше тур „Дядо поп“. Точно на 6 метра по маршрута на тура се разкриваше входа на некартираната пещера Черницата. Защо пък Черницата се запитахме и след дълго взиране видяхме “тленните останки” на някогашна-сега суха черница. Явно загадката щеше да остане за поколенията.
Димитър Хаджиев от ПК “Карлък” Смолян се покатери по алпийския тур достигна входа на пещерата и пусна въже за изкачване. Аз “дръпнах” нагоре на самохвати и двамата се заехме да картираме пещерата. Тя се оказа доста малка, само 16 метра дълга и почти светла до самия и край. Завършваше с глинена тапа за разкопаването на която нямахме време. Насочихме се към следващият обект до когото също с мъка си пробихме път през невероятния шубрак. Това трябваше да бъде некартираната пещера Лозата. А сега пък къде е лозата заради която се нарича така пещерата? Алексей се засмя и каза питай „Йоан Кръстител”-Здравеца къде е лозата и защо пещерата се нарича така. Този път пещерата се оказа малко по-длъжка от предишната 25.80 м, но за сметка на това по- раздвижена, а имаше и образувания в нея. Също като предишната завършваше с глинест тесняк за разкопаване, Аз, Магда, Пламен и Тихомир от Зверино и дръпнахме набързо една хубава карта. Докато другите търсеха някоя от множеството пещери в района Аз и Тихомир се впуснахме да търсим една пещера с много противоречива информация за нея. Същата имаше две схематични и явно неточни карти. Според по-старата карта, пещерата се наричаше Кошарата а според по-новата Църната дупка. Още по-голямо недоумение настъпи когато я намерихме и влезнахме в нея. И в двете карти имаше по зрънце истина но само толкова. Явно щеше да се наложи прекартиране. Това обаче този ден нямаше как да стане защото тя се оказа голяма и сложна за картиране. Имахме време само за оглед за да преценим как да се постъпи с картировката. Един от крайните тесняци Тихомир го провери и каза, че има комин и пещерата продължава. Напъхах се на свой ред стигнах до мястото и установих, че коминът е преодолим на камина. Качех 4-5 метра и достигнах отвор в стената зад който имаше зала. Проврях се и с малко повече усилия преодолях последвалият праг дълбок 2 метра. Попаднах в малка зала с възходяща и хлъзгава галерия в краят си. За сега добре, обаче когато реших да излезна това се оказа почти невъзможно. Бях слезнал лесно от тясното в широкото обаче обратното беше много трудно без помощни средства. Стените бяха много хлъзгави и аз се намирах в същински капан. Помолих Тихомир да отиде до входа и да вземе въже за да мога да “издраскам”. За голяма радост обаче той докато сe върне аз успях със сетни усилия да излезна. Едно знаех. При картирането тук ще поставя стълба за да не се мъчим като “грешни дяволи” на това място. Запътихме се след премеждията към лагера, а аз към вака защото за вечерта трябваше да съм София.
Така след пренощуване в София на 30.05 към 10 часа бях отново на Черепиш. За това време беше картирана една малка и интересна пропаст над ЖП тунела, а Алексий и част от участниците в експедицията бяха направили едно почистване на отпадъци край реката по програма за “Чиста България”. Така този ден на мен и Иво Тачев ни се падна не леката задача да картираме Църната дупка. Голямо картиране падна, а пещерата се оказа доста голяма и интересна с няколко разклонения и множество комини. Бая се поизмъчихме а като за капак открихме и втори етаж с галерия, която отвежда до по- високо разположен вход. Този бонус беше като награда за добре свършената работа. Прибрахме се в лагера доволни и щастливи от преживяното. Същият ден останалите бяха картирали няколко пещери намиращи се на левия бряг на реката зад ЖП гарата. На Алексей и на Пламен дори им се беше наложило да форсират реката за да се приберат в лагера. На следващият ден аз и Иво Тачев сутринта си хванахме влака за София а участниците в експедицията продължиха с работата по терен. Алексей заедно с Пламен бяха картирали и една нова интересна пещера на полуострова.
 
Послепис:
 
Една седмица по-късно отидохме на Черепиш Аз, Живко, Веско, Папи и Ива. Първият ден го отделих за да покажа на приятелите си най-интересните пещери на “полуострова”. И докато Папи се захвана с риболов ние направихме прониквания в Себулбина дупка, Хеликтитската и Четириоката. В четириоката ни се случи и нещо доста любопитно. Попаднахме на Язовци. Доста време ги разглеждахме и се чудихме как да ги заобиколим но не успяхме. В края на краищата един от тях ни погна а ние с Живко като добри приятели се сбутахме на входа кой пръв да изскочи от пещерата. Вечерта под проливен дъжд хапнахме от улова на Папи и се свряхме в “дядовата ръкавичка”- моята палатка. На следващият ден направихме едно влизане в пещерата Редака и дръпнахме една карта на пещерата Гнездата която излезе дълга 41.80 м. В спомените се върнах във вече далечната 1997 година когато за първи път посетих този район. Тогава с приятелят ми Боби Сотиров посетихме тази пещера. Тогава въобще и не съм предполагал, че някога ще бъда сред авторите на картата и. Колко много неща не предполагах тогава а и в този момент.