След успешните руско-български експедиции в Сарма и Снежная връзките с руските спелеолози сякаш замряха. Рекох си че това трябва да се поправи и въпреки тоталното ми безпаричие реших да участвам в международната конференция «Спелеология и селистология» в Набережний Челний в Република Татарстан – Руска федерация. Воден от мотото «Който желае нещо-намира начин» събрах необходимата ми за пътуването сума, извадих си виза и си купих билет за самолет. Междувремено спретнах докладче на тема «Култовите пещери в България» и го изпратих на организаторите. А те, не без протекцията, на стари мои познати, бяха така добри да ме освободят от всякакви плащания и изцяло да поемат пребиваването ми в Русия. Спасибо друзья! 

С полет през Москва късно вечерта на 13-ти ноември успешно се приземих на летището в гр.Казан. Посрещнаха ме Светлана и Коля и не след дълго техният джип спря пред дома на младата жена. 

След чашата чай, позабравеният ми руски влезе в обичайните си релси, но скоро след това взех да клюмам- явно беше дошло време за сън.

Сутринта, заедно по-рано пристигналият спелеолог от Астрахан, а именно  Илья, бяхме «натоварени» на автобуса за Набережний Челний. 240-те километра до там изминахме за около 3 часа- време през което здраво си начесахме езиците. 

На автогарата ни чакаше Алексей Гунько, една от основните фигури сред организаторите. Той ни настани в студентското общежитие, току до Държавният педагогически институт, който щеше да бъде център на събитието. После се отправихме в дома на нашият любезен домакин, където улисани в приказки така и не усетихме как се свечери. 

Утрото на следващият ден бе все така навъсено и мрачно. Прекарахме го във фоайето на конферентната зала. Там „ударихме едно рамо” на подредбата на фотоизложбата на моят стар петерсбургски  приятел Антон Южко „Подземни светове – пътища, тайни открития”. Вечерта покрай  много чай, бутилка вино и разни мезелъци бъбрихме с моите съквартиранти  Антон и Илья чак до полунощ . За какво ли ? За пещери и пещерни приключения разбира се!  

Новият ден започна с регистрацията на участниците. Това се случи в залата, където бе експонирана изложбата. Получихме прилично куфарче с материалите на конференцията Най-значим сред тях бе сборника с докладите с обем 348 страници. В него са представени 101 доклада от 120 автори от Армения, България, Казахстан, Канада, Полша, Русия, САЩ ,Словения,Украйна и Франция. Материалите са групирани в три секции: Спелеология, Спелестология (Проучване на изкуствените пещери) и Екология, охрана и използване на пещерите. Още на пръв поглед се забелязва, че преобладаващата част от докладите представят обичайни пещерняшки изследвания, а научните изследвания са по-слабо застъпени. С други думи, за разлика от нас руските пещерняци не се стесняват да представят своите открития и достижения. 

В конференции взеха непосредствено участие над 60 человека от 26 руски града, а също спелеолози от България, Словения, Италия и Франция. Бяха изнесени 54 доклада в три  секции.

Разни грижи ми попречиха да подготвя и изнеса нещо повече от доклад на тема „Култовите пещери в България”, в който представих скалните обители манастирски комплекси, църкви, келии и прочее. 

За разлика от нас, пещерняците в Русия, и не само (Италия, Франция и др.) се занимават сериозно с проучването на изкуствените пещери. Към тях се причисляват всякакви подземни изработки (рудници, кариери, тунели, водопроводни съоръжения, терми, катакомби, некрополи, манастири, църкви, гробници и т.н.). Към някой европейски федерации, а и при  Международният спелеоложки съюз даже функционират комисии по изкуствените пещери. Италианците издават изключително интересното тематично списание „Opera Ipogea”. У нас нещата са друго яче. Нашега брата било самостоятелно, било в помощ на археолози се занимава само с проучването на религиозните скално-пещерни паметници. Вероятно някога ще дойде и денят да се захванем и с останалите подземия! Знае ли някой?

Кафе паузите даваха възможност на участниците да си купят някоя от не малкото изложени книги и списания на спелеоложка тематика, албуми или календари. Купих си и аз, не без да имам предвид тегловните ограничения  при авиокампаниите. 

Вторият ден на конференцията бе посветен на посещението на Сармановския меден рудник. Посрещането на «отбора» край с.Сармановка беше впечатляващо. Народни носии и песни, хляб, сол и чек-чек, чаша вода от близкия извор. 

Според изследователите, общата дължина на рудника надхвърля 2 км. Те го разделят условно на две части –Близка и Делечна. Рудника има лабиринтен характер, а част от галериите са изкопани на две нива. По-голямата част от галериите преминахме изправени, но имаше и участъци, които преодоляхме приведени или лазейки. Формата на напречното сечение на повечето галерии бе полуелипса, но имаше и галерии с правоъгълно сечение. По маршрута се натъкнахме на неголеми зали и странни пещообразни ниши. Посещението ни нямаше как да не събуди някой от зимуващите там прилепи – вероятно кафяв ушан? 

Екскурзията продължи с посещение на известният камионен завод КАМАЗ, щом се прибрахме захванахме прожекция на филми и клипове на спелеоложка тематика. Денят беше дълъг и наситен с всякакви емоции. 

Презентацията на поредните доклади започна точно в 9 и след малка обедна почивка продължи почти до пет. Навън вече беше тъмно, когато конференцията беше закрита официално. Апогеят за деня дойде с „прощалната вечеря”, за която всеки от нас заплати отделно по 500 рубли (около 25 лева). Ей богу , беше много приятно- тостове, веселба, снимки за спомен! 

Легнахме си рано, защото програмата предвещаваше ставане почти в 6. Половин час по-късно вече бяхме на път към Казан, а от там в посока водослива на река Кама и Волга или така нареченото Камское Устье. Районът на камското устие е известен с активната проява на  карстови процеси в гипса. Интензивните спелеоложки проучвания там започват през 70-те години на ХХ век с откриване на продължението на Юревската пещера (1002 м)  и над 140 кухини (между които Конондолската пещера – 620 м) в западната част на един от действащите рудници. 

За съжаление, целта на нашата екскурзия не беше някоя от  гипсовите  пещери, а най-големият гипсов рудник на територията на Русия имащ скромната дължина от около  500 – км. Той е разположен на брега на безбрежната Волга (реката там е завирена и ширината й е 43 км). Навън гледката е нелицеприятна – но какво ли хубаво може да има в един рудник. Все пак изработката е грандиозна. Според някои източници експлоатацията на гипса е започнала още по времето на Волжка България (VII-VIII век ), но е съвсем сигурно, че това се е случило през 1911 г. Не е далеч от мисълта, че основната работа се е разгърнала по времето на съветска Русия, но сега, въпреки че рудника е акционерно дружество работата му не спира. 

Размерите на „пещерата” са потресающи. Галериите чието сечение е трапецовидно или правоъгълно имат широчина от 4 до 10 м и височина от 2.5 до 8 метра. На отделни места таванът достига 12-14 метра. Товарни камиони сноват навън-навътре , по трасето са разположени пътни знаци. Тук там галерията е прорязала малки гипсови каверни. От някои от тях изтича вода. Проникването в рудника си беше цяло приключение, приключение което сложи край на специалната част на моята визита в Русия. 

Денят приключи с разглеждане на средновековния Казан, а следващият ми донесе преобладаващо отрицателни емоции, но това вече е сюжет за друг разказ. 

В края на краищата се прибрах у дома силно впечатлен от видяното и преживяното и немалко нови приятелства. Надявам се, че част от тях ще доведат до осъществяването на различни руско-български съвместни проекти. Дай Боже!