Спелеология, но без влизане в пещера (Трима хеликтитци на най-голямото пещерняшко сборище в Европа) 2010

Казола Валсенио се нарича малкото градче от провинция Равена разположено  в сърцето на Апенините. За кой ли не то е известно с името Спелеополис, което съвсем не е случайно. Години наред Казола се налага като любимо място за среща не само на италианските пещеряци. Тази годишното издание на събитието се проведе от 29 октомври до 1 ноември под мотото „Географи на празнините”. Реших да отида там не само заради ангажираността си с бюрото на Европейската федерация по спелеология, но и от интерес към това какво и как организират чуждестранните ни колеги. Магда, както винаги, се нави да ме придружи и както следва бръкнахме в джобовете си, купихме си нискотарафни самолетни билети до Болоня и обратно и .......

Ето ни в Болоня в къщата на моят приятел и колега Микеле Сивели – един от шефовете на библиотеката на Италианския център за спелеоложка документация „Франко Анели” и редактор на националното списание Спелеология, в което често се изявявам. Наред с културната ни програма из Болоня и Модена, имахме удоволствието да посетим работното място на Микеле. Трудно е да се опише детайлно какво има там, но все пак ми се ще да спомена че тя съдържа  55 000 библиотечни единици от цял свят, от  които над 6000 книги, около 18 000 списания, 11 700 отпечатъци на статии, над 800 издания от разни спелео конгреси и т.н. Едва ли можеше да видим дори една 1 хилядна част от това писмено съкровище, но само докосването до няколко книги беше достатъчно за да излезем предоволни от сградата.

Само си представете, видяхме и разлистихме с треперещи ръце оригинала на първата в света спелео-енциклопедия Мундус субтеранеус. Книгата е с автор Атанасии Киршер и е издадена в Амстердам през 1678 г. Не по-малки емоции предизвика невероятно запазеният авторски отпечатък от работата върху прилепите на Улисиус Алдоранди от 15-ти век. А накрая, но не без затаен дъх дълго се любувахме на прословутата книга  „Абимес” (1894) на бащата на спелеология Едуард Алфред Мартел. 

В денят преди да отпътуваме направихме малка екскурзия разположеният над Болоня регионален природен парк  Гесси Болонези. Парка е обособен върху гипсови скали, което се забелязва от пръв поглед. На територията му има доста пещери,  като най-голямата от тях Спипола е 10 км. Един от входовете й се разкрива в дъното на най-големият италиански въртоп, чиито диаметър е 700 м при дълбочина от 90 м. Обикаляйки го, се натъкнахме на входовете на няколко пещери и пропасти както и на един странен карстов феномен! Разходката върху гипса ни поднесе прекрасни есенни гледки – зелени поляни, обагрени с всички нюанси  на жълтото и кафявото дъбови гори. Китки от виолетовата дива циклама допълваха цветовата палитрата и ни създаваха чувство че сме си у дома!

На сутринта отпътувахме към Кбзола. Секретарята на сбора беше насред градчето. Към него, а и към средищата на всички предстоящи събития водеха указателни табели разположени едва ли не на всяко градско кюше. След регистрацията, ни пое Елизабета Поли и любезно ни настани в къщата си. Излезе ни късметът – този прекрасен двуетажен дом бе на стотина метра от Спелеобарът – мястото за хапване, почерпка и неформални срещи. Докато се настаним и огледаме, едно телефонно обаждане ме призова «под знамената». Вечерта щеше да се състои първото заседание на журито на конкурса за спелеоклипове. Разбрахме се бързо и «настъпихме» към бара, където купонът вече се вихреше с пълна сила. Спелеобарът фактически представляваше две свързани една с друга  гигантски палатки. По вътрешната им периферия различни клубове (преобладаващо италиански, но и мексикански, германски, словенски) бяха изградили свои щандове на които предлагаха топла храна, мезета, всякакво пийване, сладкиши, а и някой друг сувенир. В единия край на съоръжението имаше подиум, където гастролираха местни музикални величия. Атмосферата беше славна, като изключим, че беше толкова шумно, че не можеше да си чуем приказката. «Дъртите» ни уши успяха да издържат до към среднощ и се оттеглиха на заслужен отдих щото предстоеше дълъг и тежък ден.

Цялата сутрин «отиде» в заседание на комисията по опазване на пещерите на Европейската федерация по спелеология. Тук се появи и третото българско лице – Веско Дробенов, в качеството му на председател на Комисията по опазването на пещерите при Балканския спелеоложки съюз. Темите, както може да се предполага, бяха актуални и злободневни – как да опазим пещерите, как да работим с Европейските парламент и комисия в тази насока и още и още. Доста приказки си изприказваха, ама да видим какъв ще е резултатът. Един от важните изводи е, че евентуалният успех ще дойде само с задружни и многопосочни усилия от всички държави членки на федерацията – нищо ново под слънцето! 

Следобедът ми мина в изнурително заседание (от 28 точки за обсъждане) на Бюрото на европейската федерация. Надявах че, че ще ги „опраскаме” бързо та да мога да видя презентацията за една италянска експедиция в Албания, а после да направя и моята за нашата експедиция в Киргизия. „Купона” се проточи и така и не смогнах да се включа в графика. Магда и Веско обаче успяха, а половинката ми достойно ме замести представяйки българските геройства в Тян Шан. 

В 18.30 вече си бях изправил на нокти. Заседанието все още не бе свършило, а аз трябваше да се включа в заключителния етап от работата на журито по клиповете.  Извиних се и заприпках в мрака към киносалона. Изгледахме 15-те конкурсни клипа един по един, коментирахме ги, елиминирахме, подреждахме и накрая отсъдихме, че първо място заслужава клипа  „Водата, която ще пием” на Сандро Сердан-Италия. Присъдихме още 2-ра и 3-та награда и три поощрения.

Тъкмо свършихме и дойде изненадата, че две наши момичета (пловдивчанките Aнелия Петрова (Ани) и сестра й) разбирайки за събитието и за българската презентация бяха дошли тук за да я видят. Пещернячката Ани беше дошла на гости на сестра си  във Верона и ето я тук сред нас. Пихме чай, бъбрихме за пещери, биоспелелогия , а после – хайде на спелеобар и хоп в леглото. 

Второто заседание на комисията по опазване ни отне цяла сутрин. Магда, моя милост и особено Веско се включихме активно в дискусиите и поехме разни ангажименти. Едва след обед се почувствах свободен от обществени дела и получих възможност да огледам едно друго. 

Разнообразната програма от лекции, презентации, филмови прожекции и прониквания в разни пещери, беше попкриключила, и не ми оставаше нищо друго освен да откликна на другите предизвикателства. 

В две от местните училища повече от 10 италиански клуба, няколко регионални федерации, Корпусът за алпийско и пещерно спасяване, Швейцарската федерация по спелеология, търговско-издателската фирма „Speleo projects” бяха обособили свои щандове. Тук е мястото да поясня, че в Италия почти всяка административна област има федерация обединяваща тамошните клубове, а и националната организация SSI (Societa Speleologica Italiana). Те обединяват общо около 3 000 пещерняци. Отделно от това към структурите на италианският алпийски клуб (Club Alpino Italiano) има изградени още около 60 спелеоложки секции. Щандовете предлагаха какво ли не – книги, списания, стикери, рекламни фланелки, значки ......  Отделно от тях, гигантска палатка бе поместила щандове на фирми за екипировка и съоръжения, където всеки, при наличието на достатъчно парични знаци може да си напазарува едно –друго. Щях да забравя, имахме щастието да посетим и две чудни фотоизложби, като до едната от тях предлагаше и прожекция на 3-мерни пещерни снимки.  

Бях „прегрял” от впечатления, когото пред мен  изникна някаква позната личност. Напънах мозъкът си и ........ О, да това е моят кумир Мишел Сифр – човекът който през 1962 г. проведе първият в света подземен експеримент и престоя в пропастта Скарсон  в пълна изолация цели два месеца. Представих му се. Заговорихме, а после той ми подари (с автограф)  „Извън времето” книгата  описваща този опит, което изцяло ме ощастливи. 

Хората заприиждаха към големият градски киносалон отрано. Предстоеше среща със Сифър и прожекция на филма за неговите експерименти извън времето. Беше вълнуващо и не мина без споменаването, че в залата присъства и българин, който е организирал и е участвал в 62 -  дневен експеримент в пещера. Мишел обеща да ми изпрати английската версия на филма, а аз моята книга за експеримента. 

Награждаването на призьорите от конкурса за видеоклипове финализира участието ни в официалната програма на сбора. Спелеобара се „издуваше по шевовете” от хора, музика и глъч – явно хората бяха доволни и щастливи, че са били на събитието! Ние също, защото освен всичко видяно и преживяно се оказа че това е най-многолюдното пещерняшко сборище на което, и в което сме участвали. Според шефа на секретарията, тук присъстваха официално 3 943 пещерняци и техни симпатизанти. Без претенции да бъда точен, аз регистрирах присъствието на хора от Албания, Белгия, България, Великобритания, Германия, Италия, Испания, Португалия, Мексико, Словакия, Словения, Франция, Хърватска, Швейцария. За нас пребиваването ни в Италия и на Казола беше полезно и плодотворно. Надяваме се, че нашия разказ ще „отвори очите” на читателите и те, доколкото могат, ще допринесат за това идващият Сбор-конгрес на българските пещерняци поне малко да прилича на италианкия! Дай-Боже!
 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.