Със Стан няколко пъти говорихме за пускане на камера в тесняци. Така той поръча един ендоскоп с 15 метра кабел. В клуба ние имаме още един който Мамута донесе преди време, дълъг 5 метра. Чудихме се къде да направим един опит за ендоскопиране на тесняк и след малко чудене решихме да е в Свинската на Лакатник.
 
В сряда след презентазията на Стоянчо Горанов – ПКСУ „София“ за прилепите решихме да си пробваме късмета с камерата в един от тесняците. Потеглихме, минахме през Люлин да си стегна багажа, взех храна и хванахме пътя за дефилето.
 
На паркинга хапнахме, преоблякохме се и доста бързо достигнахме до входа на пещерата. Стан изпробва техниката преди влизане итръгнахме към вътрешността по познатия от многото влизания път. Разглеждахме и показвах разни малки забележителности. Стигнахме до залата и там се напъхах в забоя. В тази зала е копано от пещерняци от ПК „Под ръбъ“ Церово, както и от Стан и негови приятели. Доста е изкопано. Много интересно местенце с арагонити по тавана. Взех ендоскопа и започнах да го напъхвам в тесняка. Станислав ми казваше какво се вижда и, че се вижда неясно продължение. Усещаше се и слабо течение от стеснението. Напъхах максимално навътре и това което се разбра е, че не задънва и трябва да се копае. Не стана супер ясно обаче в коя посока точно. Пробвах и едно друго място в залата, но там на третият метър ставаше доста тясно. На камерата се виждаше странно бяло нещо като черупка от охлюв. Докато той реши да прави нещо по камерата аз се впуснах в разглеждане на залата и подмолите и. Забелязах на две места синтрови панички, които са насочени към дънната част на залата. Това единствено ни даваше знак, че някогашният подземен поток е текъл към дъното на залата или тесняка който се разкопава. Това според мен, го прави не много перспективен за разкопаване- моя хипотеза. На самата карта залата прилича на странично разклонение. Разходихме се по основната галерия до края. Краят е едър блокаж, но се виждат и пролуки. Доста силно продухва през него. По всичко личи, че е текло вода в посока входа на пещерата. За да се местят камъни ще трябва да се направи и доста стройна подготовка. Отворихме фронт за още ръчкане, който има желание може да се пробва. Едно е сигурно, дупката продължава! Излязохме и се смъкнахме към колата. Преоблякохме се, измихме се и се прибрахме в София малко преди началото на работният ден.