През годината в Темната дупка беше работено в три основни направления. Докартиране на частите на „Мрачни езера” и затваряне на основния полигон там, Проучване и картиране на участъка зад блокажа в „Трапезарията” и разчистване на стеснението при 122-ра реперна точка. Като за начало обаче беше свършена една доста полезна работа. Смесена група от клуба и ПК „Черни връх” София с основни действащи лица Киро и Ясен бяха решили да се заснемат повечко точки от масива на Темната дупка посредством тоталната станция и с това да се улесни позиционирането на пещерата в масива и евентуално да се търсят нови входове. Така в състав, Киро, Ясен, Бидона, Дишо, аз и Павката се заехме със задачата. Първоначално се възстанови основния репер, който се намира в селото-точно срещу масива на Темната дупка. Бяха снети точки към извора Житолюб, като вързахме с тоталната станция и старата полигонна точка поставена на тръбата под извора Житолюб. Снеха се точки и около преливниците на извора, Крайпътната пещера, Пещерата под пътеката и разни други знайни и незнайни и интересни отвори из масива. Оказа се, че част от точките поставени по терена преди 11 години са изтрити и липсват. За щастие тези места отдавна са привързани към основния полигон и това не би следвало да е проблем. Това начинание със сигурност ще ни улесни за в бъдеще при работата в Темната дупка и района.
 
Продължихме и с опитите за минаване зад сифона намиращ се по течението на реката след „Жеково езеро”. При маловодие Яни и Стоян нагазиха във водите и успяха да премахнат едно доста пречещо скално ребро. Водолазите, които могат да направят опит за преминаване вече няма да бъдат възпрепятствани от гореспоменатия скален издатък. По време на същото ходене продължихме и с разчистването на тесняка при 122-ра точка и вече реката отзад се чува съвсем осезаемо. Това е и другия път за преминаване зад сифона по течението на реката и се надяваме да попаднем на доста голям и непроучен до сега участък.
 
На такива участъци попаднахме зад блокажа на „Трапезарията”. Първоначално с Живко и Цецо Паров направихме проникване в което двамата с Живко преминахме блокажа и огледахме хубаво частите зад него. Продълженията са в две направления на нивото на блокажа-направо и в дълбочина под блокажа. Слиза се на класика над 15 метра. За улеснение на изследването тези части ги картирахме съвместно с Яни и Дишовски. Оказа се, че сме на не повече от 6 метра над сифона на извора „Жтолюб”. Това дава голяма перспектива да се работи в две направления. Влизане в големите водни нива, които са все още „бяло петно” за изследователите и работа по свързването на Темната дупка със Зиданка и съответно „Напречната галерия”. Оказва се като ниво, че тези части са разположени доста под Зидънка, но се усеща силно въздушно течение и зад камъните в блокажа се вижда обем. В края на годината съвместно с Даниела и Бойко Попови от ПК „Черни връх” София започнахме работа по затварянето на картировката по основния полигон на пещерата в района на „Мрачните езера”. Маловодието ни позволи с помощта на лодка да направим пълен траверс на участъка и да довършим новата картировка следвайки старите репери. Окончателната картировка я завършихме с Веско Дробенов, Цецо Паров и Свилен Делчев (Обецата) на 30-ти декември. Предполагам и за напред Темната дупка ще е един от най-изследваните обекти на клуба. Една от причините е, че тази пещера крие неподозирани все още перспективи и големите открития тепърва предстоят.
 
 
Предпразнични открития в Темната на Лакатник. 23-24.12.2011г.
 
Така предпразнично или вече празнично искам да споделя, че в нощта на 23-ти срещу 25-ти декември на станалото вече традиционното предколедно нощтно проникване в Темната дупка на Лакатник групата ни в състав; Яни Макулев, Добрият чичо Бре (Димитър Дишовски) и моя милост след усилена и доста систематична работа открихме две нови продължения на пещерата. Отметнахме и доста картировка. Данните тепърва ще ги обработваме, но е ясно че сме слезнали в една от най-ниските достигани точки в пещерата и сме на около -16 метра под така наречената „Трапезария” или на около 6 метра над водното ниво и извора Житолюб. Картирани бяха около 60 метра и с това крайната част на Зиданка се приближи на около стотина метра от последната ни реперна точка. Интересното е, че пещерата продължава и дали ще успеем да ги свържем не се знае, защото в момента крайната ни точка е на около 8 метра под дънната част на Зиданка, но не е изключено в това „бяло петно” да има стотици метри непроучени галерии. Темната дупка расте.... Набелязахме и още доста интересни места за работа. Големите открития тепърва предстоят.
 
Продължаваме с ръчкането в Темната дупка. 14.08.2011г.
За да не губим кондиция в събота направихме поредното нощтно влизане в Темната дупка на Лакатник. Целта беше, продължаване с работата по разширяване и разчистване на тесняка във „Фурната”. За времето на проявата видимо напреднахме и осезаемо вече виждаме разширението което е в ляво и съвсем отчетливо се чува реката на не повече от 4 метра. При повече късмет при следващото ходене ще сме вътре.
 
Нощтно проникване в Темната на Лакатник. 01.08.2011г.
След като в неделята направихме поредното откритие из района на Понор планина, в понеделника решихме да се върнем малко към традициите. Сутринта Яни ми звънна и ме пита какво мисля за една нощтна забава из Темната дупка. Бях на линия. Привечер към Лакатник се запътихме; аз, Яни и Стоян. Бърза и спретната група. Цлта беше да продължим с работата по евентуалното ни влизане зад сифона на Жеково езеро по течението на реката. Яни беше забелязал, че водите са ниски и искаше да види дали няма възможност да се премахнат заклещените и вероятно калцирани камъни, които пречат на Фори (Яни се е чул с него предния ден) да влезне по течението на подземния поток. Някъде към 22 часа бяхве на „Бъбрека”, Водата излизаща от Житолюб беше прилично малко. Взехме раниците и направо се установихме пред Жеково езеро. Там се пероблякохме. Яни и Стопето намъкнаха неопрените и отидоха да видят как стоят нещата. Аз останах да „подредя багажа” за следващата ни цел при наличие, че „план А” пропадне. След около 40 минути се появиха отново. Казаха, че водите все пак са високи и сифона си е сифон. За разбиване под водата нямаме ресурс в момента, но Яни е премахнал едно ребро и теснината вече не е толкова необнадеждаваща. Дали става за преминаване единствено и само може Фори може да каже. Събрахме багажа и влезнахме във Фурните. Дотътрихме се на местенцето, което бачкаме от преди. Позавъртяхме се там и доволно „вадихме камъни”. Ефекта беше добър. Сменяхме се няколко пъти и накрая остана метър и малко до успеха. Времето беше напреднало обаче и трябваше да излизаме. Отложихме приятния момент с влизането в „нови части” за следващия път. Междувременно Стоян се разходи до Банята. Каза, че не тече вода. Това беше предпоставка Яни както е с неопрен да се намъкне срещу течението на пресъхналия в момента поток и да установи, че „Грифона” е образуван от скално ребро зад което има пространстрво. Ако се разбие реброто има реалната възможност и от там да се влезне в интересни и непрохождани части, осебинно сега когато водата не тече. Събрахме си багажа и излезнахме. На вън беше прекрасна лятна нощ. Тръгнахме си доволни от постигнатото и от поредното интересно наблюдение на подземната мрежа от реки в Темната дупка. Цялото това преживяване е предпоставка за бъдещи нови открития и покриване на още бели петна от тъй-посещавания и известен пещерен район край гара Лакатник.