26,12 К. Стоичков и А. Христов.
Теренен обход в района на селата Разбоище и Голеш.
Много вода изтече по Нишава от последното ни ходене с Андро из района на село Разбоище. Дългото чакане си имаше своя край. Решихме да се разтъпчем, да потърсим останки от старото село Разбоище и да намерим едни интересни надписи на скала за които една приятелка ми съобщи не отдавна.
Поехме към района по традиция почти на обяд. Стигнахме селото и оставихме колата на центъра до магазина. Предвидливо си обухме ботуши заради калта и поехме на северозапад. Времето беше мрачно, ветровито и от време на време припръскваше ситен дъжда. Личеше си, че не сме минавали скоро. Пътеките след последната къща едвам си личаха и бяха силно обрасли. Излязохме в близост до казана на селото, където има поредица от въртопи. Тези въртопи ги бяхме гледали преди 3-4 години. Оказа се, че най-малкия и съответно най-високо разположен негатив е тръгнал. Личеше си прясно пропадане добре маскирано от туфа трева. Слязох в дупката, отстраних тревата като завеса и пред мен се очерта пространство колкото да вляза и да клекна. Пропадането е изцяло в пръстта. Стените и тавана са от пръст. Подът е също насип от пръст, която пропада под ъгъл над 20 градуса в северозападна посока. Това е посоката и на съседния въртоп-негатив, който е доста по-добре оформен и голям, но освен, че е обрасъл с храсти и дървета е запушен от боклуци, като отгоре имаше и захвърлен цял дюшек. Третия негатив е най-голям, сравнително полегат и без вторични пропадания и съответно най-безинтересен. До него е казана на селото, тухлена постройка. Вероятността там да има пещера е голяма. Гледахме терена и смятаме, че водите се оттичат към първото дере което е относително близо. Вероятно след още време негатива ще хлътне и тогава може да се отвори и нова пещера. Денивелацията до Нишана която трябва да е местен ерозионен базис е не повече от 100 метра.
Андро реши да се завре в гъсталака северно от казана. Аз реших да си го спестя и тръгнах по посока един изоставен кладенец, който разглеждахме преди години. В дерето до кладенеца се натъкнах на интересни и доста големи дялани камъни разхвърляни в безпорядък.
Поехме на север, като се изкачихме над първото дере покрай обработваема нива. Разгледах в нивата за артефакти и се натъкнах на парче гледжосана керамика, парче от керемида вероятно 20-ти век и две парчета кремък. Достигнахме второто дере гледано от югоизток на северозапад. Направихме кратък обход около него и докъдето ни позволяваха храстите. Андро сподели, че на старите карти това място го дават като Селище. Личеше си, че срещуположния склон е терасиран. Открояваше се и една могилка посред широка наклонена поляна. За да я достигнем, трябваше да прескочим две малки и обрасли дерета и се отказахме. За сметка на това си намерих място с доста фосили и се заиграх да събирам. В западната част над Нишава достигнахме до познатите от други места из района фортификациони-окопи правени след средата на 20-ти век. Няколко линии окопи и ниски каменни зидове на различна височина на склона. По коларски път се спуснахме в следващото дере. Там съвсем близо до пътеката има полегата триъгълна скала. По нея едвам си личат доста надписи. Скалата е варовикова и беше мокра и за това се опасявахме, че снимките няма да се получат. По-интересното е, че в непосредствена близост има изсечени във варовика четири стъпала. Личат си и още издълбавания, а под скалата си личи периодично изворче дрениращо води от дерето.
Поехме отново на север като качихме стръмният склон под електропроводите. Решихме да проверим едни зидове от другата страна на поредното дере. Оказаха се поредната поредица окопи и зидове, като се натъкнахме на доста добре запазена амбразура за картечница.
Изкачихме следващия хълм и се оказа, че всичките ни надежди да се пробваме да надникнем към нишава се изпариха. Точно там има борови гори, които крият гледката. Нямахме повече време и добре, че решихме да се връщаме, защото от там където бяхме решили да подходим нямаше път през деретата и се наложи през доста храсти да се провираме и доста стръмни деренца да прекосяваме нееднократно.
След едно финално провиране излязохме на пътя. Тук някъде ни хвана и здрача. Беше време да си пуснем и телефоните, защото цял ден бяхме в обхвата на сръбските мобилни оператори, което не е добре. Вече по тъмно бяхме при колата. Съвсем скоро мислим да повторим и този път да се доберем до Нишава.