14.09. К. Стоичков и А. Христов.
Теренен обход по долините на реките „Нишава” и притокът и „Врелото” в района на с. Ропот.
 
Измина цял сезон откакто не бяхме посещавали района. В момента, когато лятото прегаряше и есенните краски вече си личаха по дърветата и храстите, започнахме от там от където бяхме спрели. Решихме да направим един лек теренен обход по долината на река „Врелото”. Предният път бяхме забелязали интересни скални венци на десния и бряг.
 
Андро паркира удобно и не след дълго бяхме на скалите. Оказа се, че има повече за оглеждане и за това се разделихме. След проверката на първите скали, където нямаше нищо интересно се отправих към втория скален венец. Попътно се любувах на закачените по храстите и дърветата боклуци хвърлени вероятно от шосето, сред които имаше дори части от тежки моторни превозни средства. Андро проверяваше по-ниско разположените в долината скали. Стигнах до скали осеяни с ниши и „лисичарници”. Впечатление правеше, че някои от тях бяха запушени вероятно нарочно с камъни. Сред тях една правеше впечатление, че може да се влезе по-навътре. Преоблякох се и с наместване успях да премина входното стеснение. Следваше 5 метра постепенно стесняваща се галерия завършваща с нанос и непреодолимо стеснение. Дупка-провиралка, с каквито изобилства района чак до Калотина. Под ръка разполагах с клубното Disto, каква по-добра възможност за тренировка по картиране с електронните методи. Докато Андро дойде бях успял да картирам и да се преведа отново във вид за теренен обход.
 
За съжаление склона придоби силно обрасъл с бодливи храсти и дървета вид и това ни принуди да се изкачим на платото и от там да търсим пътека. Така голяма част от долината се оказа не обходена, но не си бяхме поставяли такава цел. Излязохме на големият завой на „Нишава” под село Връдловци. Андро вече беше идвал тук. Хванахме срещу течението на реката. Десният склон на реката е изпъстрен с различни по височина скални венци. Тук, там такива се появяват и на отсрещния бряг. На един завой над дълбок вир има интересен отвор достъпен само с въже. Малко над него в основата на друга скала си личат два входа от „нашите. ”Беше маловодие и така успяхме доста да напреднем, пробивайки си път през храсти, коприви и доста пресечени местности по двата бягар на реката. Успяхме да навлезем за малко и в долината на „Врелото” малко след сливането и с „Нишава”. Там има доста високи скали за оглеждане и вероятно ще излизат и нови пещери. Умората и отдалеченосттаот колата си казаха думата. Решихме да спестим малко храсти и хванахме по „царският път” през „Герин рид”. Добро време за обход в долината вероятно ще е през пролетта, когато тя ще е значително по-проходима. Също така шансовете за успех биха били по-добри ако отидем с повече от един екип.