28,12 К. Стоичков и А. Христов.
Теренен обход по поречието на река Нишава в района на селата Разбоище и Ропот.
 
Речено, сторено. На 28 декември предиобяд потеглихме от София, двамата с Андро към набелязания район. Времето беше направо прекрасно и не ни плашеше калта която трябваше да газим до изоставената кариера преди село Разбоище. Решихме да си спестим шляпането в калта по пътя и минахме напряко през северната и част. На места се виждат примамливи отвори, мисля, че сме ги гледали още на първото ми идване в района. За оглед нямахме време. Поехме по широк коларски път в северна посока и подсякохме от североизток Хайдушки връх 733 м. н.м.в. Ходи се приятно, изкачването е плавно и почти не се усеща. Местността е открита, тревиста и тук там се редят единични дървета, храсти и по някой и друг изкоп. Около върха имаше доста изкопи, вероятно от иманярска дейност.
 
Предварително си бях набелязал място за достъп до района, за който предния път не ни достигна време. Гористите пояси, които ни притесняваха предния път бях решил да ги заобиколим от изток през сравнително необрасъл район. Спуснахме се по склона и решихме да се разделим. Андро хвана една пътека, която го водеше към долината. Аз поех по ръба на склона да погледна връхната част на един доста вдълбан в склона меандър на Нишава. От ръба надолу си личи стръмен и неприятен за слизане обрасъл с не гъста гора склон. Не се виждаха скални венци. Малко по-късно направих визуален контакт с Андро, който стоеше на една поляна в долината. Чухме се и той обясни, че има скали, но те са в ниското. Препоръча ми да се върна на изток и като подсеча склона ще достигна до обрасла пътека, която ще ме свали в долината.
 
От позицията в която се намирах огледах отсрещния склон. Отделни скални венци, без забележими отвори, виждаха се няколко скални навеса и нищо по-интересно. На отсрещния бряг във високото се виждаха къщите на село Ропот, на изток се виждаше и последната точка до която бяхме слизали от селото- Скалната кула с проходна ниша на върха. Слизайки по склона наистина засякох обрасъл път, който вероятно някога е бил ползван и поддържан. Интересно е, че в ниската част този път се изгуби. Може да е водел до брод на Нишава. Сега обаче реката беше доста придошла и за брод въобще нямаше как и да си помислим.
 
Вече бях на поляната при Андро и можех да направя оглед и от другата позиция. Първо поглед на югозапад към скалите, които нямаше как да видя от върха на масива. В централната част почти в основата на склона се откроява 20-тина метра висок скален венец с интересна вероятно проходна ниша в западния му край. Над него в склона е всечено дълбоко и на места скалисто дере в което си личи отвор. Високо горе в югоизточната част на склона се виждаше единична скала. На отсрещния склон на реката в северозападна посока се открояваше на височина ниша достъпна само с въже и още един два загатващи се отвора в скалните ребра.
 
Андро искаше да провери скалите на нивото на придошлата река и слезе по стръмен склон за да установи, че няма подмол в основата на скалите. От отсрещния бряг един приток се вливаше в реката. Още едно място за проверка. С Андро поехме по склона и не след дълго пътя ни беше препречен от скално ребро. Решихме да пробваме да го заобиколим в ниското на нивото на реката. За съжаление обаче скалата не след дълго опря в реката и път напред нямаше. Точно там където скалата потъва под нивото на реката имаше интересен отвор от който чернееше. За да достигнем до него някой трябваше да рискува да падне в бързей на реката. Предпочетохме да си го спестим и снимахме от далеч отвора. Вероятно е издълбана от реката проходна ниша в основата на скалата.
 
Времето напредваше и ако искахме да хванем последната светлина за деня трябваше да се прибираме. Изкачихме се по склона. Не след дълго излязохме на обзорно място от което можехме за последно да надникнем към скалите околовръст. Най-на северозапад почти на платото на отсрещния бряг се виждаха стъпаловидни не високи скални венци. В един от тях ясно си личеше отвор. В непосредствена близост до недостъпната ниша в основата на скалата си личеше доста голям отвор, за който гледайки през бинокъл може да твърдим, че е обещаващ. Забелязваха се и множество цепки, навеси и обичайните за късния час сенки приличащи на отвори.
 
Успяхме да засечем единичните скали пресичайки склона и да ги огледаме. Оказаха се ялови, но удобни и за почивка. Последен оглед на местността. Успяхме само да открехнем вратата към изследването на тази най-дива част по поречието на Нишава. Набелязахме доста места за обхождане, набелязахме и потенциални отвори. Смятайки го времево за да покрием набелязаното ще са ни нужни поне три идвания. Решихме първото да е през месец февруари ако всичко е наред.
 
На връщане тъмното ни хвана след като подминахме електропровода. Минахме отново напряко през кариерата и излязохме в началото на пътя избягвайки голямата кал. В тъмното ни очакваше проверка от граничните. Бяхме доста изморени и не ни оставаше нищо друго освен да поемем към София, кроейки планове за следващите обходи из района.