Отдавна бяхме планирали да направим опит за слухова връзка между крайните части на Темната дупка в блокажът след „Трапезарията“ и крайните части на блокажът в съседната пещера Зиданка.
Две седмици по-рано Никола, Влади (ПК „Underground“ София) и Славея бяха открили нов участък в Зиданка, свързващ „Псевдо реката“ (една от най-ниските спрямо изворът „Житолюб“ точки в пещерата) със зала „Мони“ в която има дълбоки, стоящи езера, които варират според сезона.
Един поглед на картата беше достатъчен да предположим, че този участък се развива в северна посока и зала „Мони“ вероятно се нанася на пресичането на „Напречна галерия“ в масивът и основното направление Темната-Зиданка.
Организирахме се в работния чат за Зиданка и решихме да направим едно влизане и да тестваме слухова връзка.
Събрахме се стабилна група от 11 души; аз, Яни, Бойко, Габи, Славея, Влади, Явката, Симона, Данчо, Иво и Коко.
На на 9.08. (събота) имахме среща 10 часа на ресторанта под Темната дупка. Разгледахме добре картата на пещерите и обсъдихме вариантите за слухова връзка между двата участъка които ги дели някъде около 50 метра не проходени блокажни части. Направихме последни тестове на картировачните инструменти, подредихме торбите с инвентар, храна и други необходими неща.
Разделихме се на две групи. Групата за Темната дупка бяха; Яни, Бойко, Габи, Данчо и Иво. Целта им беше да достигнат крайните части в блокажът след „Трапезарията“, да докартират последните 20-30 метра некартирани, но прохождани части в посока Зиданка. Също така да разкопаят крайното стеснение от което се вижда поне още 7-8 метра и да тестват с групата от Зиданка слухова връзка посредством пиратки на предварително определен час.
Втората група бяхме; аз, Явката, Симона, Славея, Влади и Коко. Бяхме си определили следните цели. Да се разпределим на различни коти в блокажът и да очакваме слухова връзка с групата от Темната дупка в определения час.
Определено много повече подземен път трябваше да измине групата влизаща в Темната дупка и за това си дадохме повечко време, да тестваме слуховата връзка към 15:15 часа.
Първи влязоха Явката и Симона, веднага след тях ние двамата с Коко, а Славея и Влади щяха да ни настигнат. Събрахме се в крайната зала преди тесняците и блокажа. Постепенно народа взе да се изнизва през теснотията. С Коко бяхме последни и си подавахме торбата. Решихме, да се чакаме, чак в зала „Анастасия“. Така преминахме през вече познатия участък; „Еската“, „Фунията“, „Арматурите“, „Телевизорите“, „Кабината“, зала „Първи април“ и „Ресторантът на Славея“. Там с Коко калибрирахме дистото и застигнахме останалите, които вече се бяха спуснали по стълбата в зала „Анастасия“.

Беше изключително сухо. Водопадът не течеше и преминаването през „Цепката на Жиката“, „Стъпалата“ и „Гробчето“ не беше толкова драматично. За сметка на това в следващите провирания и двете малки залички помежду провирания, събрахме доста кал и се измокрихме доволно.
Реших да се съберем на широко в „Хангара“ и да си организираме място където да си оставим багажа. Имаше още време до определения час за слухова връзка. Славея се запиля някъде да проверява разни места. Двамата с Влади намерихме стари точки от картировката в „Хангара“ за които се вързахме и захванахме да картираме новите части посока зала „Мони“.
Този участък се оказа нито толкова къс, нито толкова лесен за преминаване. От „Хангарът“ пуснахме две отсечки през „изтръпналото“блокажче до „Псевдо реката“. От там продължението е в северозападна посока. Преминава се над стоящи езера дълбоки до над ботуш. От там следва тесен участък в северна посока. Доста ръбести тесняци. Излиза се на място с разклонение под прав ъгъл (посока-югозапад). Влади каза, че го е прохождала и стеснявало. Попада се в много интересен участък. Личи си, че водата го е заливала напълно. Това си личи и пи натеците, които са кафяви от полепналата по тях глина, намираме се в зона която при пълноводие е сифон. На един камък намерих заклещена от водата пластмасова чашка от кафе. Подът е покрит с глина и пясък, На много места се вижда основна скала изобилства от разклонения под прав ъгъл в различни посоки. Има още доста да се картира и проверява. Много прилича на някои по-геризни части на „Академишка Духла“.
Постепенно излязохме в по-широки части и след една завъртулка излязохме в зала „Мони“. Бяхме светкавични с картирането. По картировка движихме точно на север, посока „Напречна галерия“ и „Темната дупка“. Картирахме основните направления и очертания на зала „Мони“ (има още за картиране там!!!).Отново ме фрапира „Висящия от тавана камък с не малки размери, който се държи на „честна дума“.
Определихме коя е най-близката спрямо Темната точка на залата и там решихме да тестваме слухова връзка с пиратка, часовниците показваха 16 часа и нямаше никакви индикации от към Темната.
Треснахме една пиратка и 15 минути по-късно още една. Бяхме кални и мокри и решихме на две групи да излизаме. Първи тръгнаха Явката, Симона и Влади. Малко по-късно и ние. За около час излязохме, кални, мокри и малко замислени защо нямаше сигнал от групата в Темната дупка.
На вън беше топло, а на входът на Темната прохладно. Не след дълго се видяха светлини от вътрешността на пещерата и другата група излезе. Споделиха, че са ни чули много отчетливо и близо. Не са успяли да достигнат до крайната точка достигана през 2018 та година поради ново и опасно срутване в блокажа.

Яни Макулев:
Моята част от историята е къса...поради технически причини се позабавихме. Когато стигнахме блокажа Ивайло и Дани решиха да останат в галерията преди него. Влезнахме Яни, Бойко и Габи.Отне 20-30 минути да се доберем с торбите в мизерията. Нанесохме лека корекция на едно неприятно тесняче и изпаднахме в последния картиран участък. Отидох да проверя следващия тесняк. След него следва 20-30 м проходена но некартирана галерия. Но... имаше изненада, от предните разширявания явно камъка се е напукал, а сега беше доволно сцепен! Прецених че не си струва риска да минаваме без да го обезопасим. Почоплихме с козия крак и тъкмо си викам: "Абе тия в колко щяха да пускат пиратка..." часа беше 15.56...и в тоя момент я чух- ясно! Звуковата вълна де движеше право към нас. Бойко и Габи също го отразиха. Втората пиратка беше в 16.11. Разбрахме се ние да не пускаме защото е тясно и щеше да е доста силно при нас. Така или иначе беше направена слухова връзка. Съдейки по това колко галерия има пред нас( проходена) вероятно остават 10-20 метра за физическо преминаване. Труда на много хора даде перфектен резултат! Благодарен съм на Всички! Най- интересното обаче предстои-очаквайте продължение...Темната дупка е сериозна система и вярвам че ще е благосклонна с нас!

 
Равносметката е, че експериментът беше повече от успешен. На първо място, събрахме се 11 души, получи се добре, за някои от екипа това беше първо влизане до Трапезарията, а ние им го дължахме отдавна.
Опитът за слухова връзка показа, че сме съвсем близо до свързването на двете пещери. В зала „Мони“ е някъде ключът.
Имаме картирани нови 30 метра части посока Темната дупка. Картировката показва,че северната част и разклоненията в тази и част се нанасят под водопадът в зала „Косьо Касабов“, но над 30 метра по-ниско в масивът. Този и край се нанася и точно под зала „Победа“, продължение на зала „Косьо Касабов“ по направление “Напречна галерия“. Това означава, че от към Зиданка „Напречна галерия“ е достигната и ще трябва да се направи по-детайлна картировка и да се преминат тези 20-50 метра непроходени части между двете пещери.

 
Внимание! Не е препоръчително в новите части на Зиданка да се влиза без хора познаващи пещерата.

 
Опасности;
- Загубване в блокажа;
-Лабилни и опасни блокажи;
-При високи води 30 метра денивелация от блокажът е плътен сифон и има опасност от фатално затапване;
-Не е препоръчително да влизат неопитни пещерняци и туристи;
-Новите части изискват пещерна екипировка а в ниските части на блокажа за дълга работа са нужни ПВЦ гащеризони;
-Да се внимава, от блокажа носилка с пострадал е невъзможно да се изкара!