Участието на хеликтитци във Втория балкански лагер-сбор Гъция 2008

Тази година домакинството на балканската пещерняшка среща се падаше на колегите ни от република Гърция. Поради достъпността на мястото на събитието (северна Гърция, на „един хвърлей камък” от българската граница) много от членовете на клуба изразиха желание за участие.

Подобни начинания не изискват кой знае каква подготовка, просто си стягаш багажа качваш се в колата и заминаваш. Хеликтитската инвазия в Гърция се осъществи на две вълни. Тук аз мога да разкажа за първата от тях, защото бях непосредствен очевидец.

Сформирахме два екипажа: в колата на Веско – Веско, аз, Марти, Джо и Коста; в колата на Коцето – Коцето, Мамута и Трифон-„Пънкаря”.

Така след продължително среднощно препускане за няколко часа успяхме да се озовем в почивния комплекс Ен Лимни, край с. Кокиногия.

Едва на сутринта можахме да се ориентираме в обстановката. На определените площи имаше множество разпънати палатки, подготвена беше сцена за официалната част, имаше организационен пункт за записване на групите за посещение на пещерите в които щеше да се влиза по врме на сбора. Нашата група се самоорганизира в българо-гръцка банда, тъй като съвсем закономерно тук бяха нашите дългогодишни приятели: Маркос, Христос, Ставрос, Елени и др. Българското присъствие на сбора беше мащабно и тук можахме да се видим с множество български колеги. Имаше и много колеги от Гърция, Турция и Румъния.

Официалната част протече делово – изказвания, поздравления и тн. Тук съобразно служебните им обязаности слушахме и нашите видни хеликтитци Алексей Жалов и Ламброс Макростериос. 

Пещерен сбор без пещери би звучал смешно, затова организаторите бяха подготвили план за посещение на разнообразни обекти в района. Първата дупка в която влязохме беше Маарата. Тя представлява забележителна водна пещера. През 11 км обемни галерии протича пълноводна река образуваща полусифони, пясъчни наноси и езера. Привходните части са благоустроени, така че представлявахме интересна гледка за простосмъртните туристи, премнавайки по пътечките облечени в неопрени. За мен, който не долюбва много-много водните препятствия, проникването беше добро предизвикателство. Навлизайки в дивата част на пещерата, прониквачът нагазва почти до шия в студената вода. Борейки се с насрещното течение се преодолява един полусифон и се попада в грандиозна галерия, която след продължително ходене започва да изглежда безкрайна. Това беше едно от онези масови посещения. В пакет се движихме поне 20 души. Снимки, плацикане и разглеждане на редките, но хубави образувания запълни проникването. Лично на мен в определен момент започна да ми писва, но останалите водолюбиви от групата искаха да стигнат едва ли не края на пещерата (което е доста ходене!). В даден момент ръководителя на групата от гръцка страна (който отговаря за безопасността) обяви край на проникването пред един полусифон и трябваше да обърнем посоката. Тук Мамута се прояви като типичен мамут и форсира полусифона въпреки заповедта на „шефа”. Добре че не знаем гръцки, така че не разбрахме какви коментари породи тази проява.... След обратния преход с радост се опънахме на слънце, а малко по-късно се почерпихме в близката таверна.

Волната програма завърши с вечерен купон, придружен с музика, танци и липса на спомени (за някои).

На следващия ден групата се раздели на две. Аз, Веско, Марти и Джо отпътувахме за пещерата Алистрати, а Коста, Трифон, мамута и Коцето за пропастната пещера Хионотрипа.

Пътувайки за с. Алистрати, край което се намира едноименната пещера, можахме да се насладим на изключителните пейзажи – редки зелени горички и шир от обрабоени площи.

Пещерата Алистрати е облагородена осветена пещера. Тя е изключително богата на всевъзможни вторични образувания. Правят впечатление и модерните технически средства, използвани при облагородяването – фотоклетки, щадящо осветление, видеокамери за наблюдение. Единствения момент, който остави странно чуство у нас беше гледката на огромния асансьор в края на пещерата (неработещ в момента), който напомняше за фантастично съоръжение от анимационен филм.

След като се проявихме като любознателни туристи, решихме да използваме момента да се изкъпем в морето. Организирахме си приятен плаж на пустото крайбрежие, след което се отправихме обратно към България. Така приключи за нас 2-рия Балкански лагер сбор. Втората хеликтитска вълна на нашите пещерняци-ветерани, доколкото разбрахме също е била наситена със силни емоции, но това е предмет на друг разказ.... 

Хионотрипа на върха на Боздаг. 

През втория ден на сбора се разделихме на две групи. Отдавна Ламброс ми беше пращал материали за пропастната пещера Хионотрипа, която се намира във връхната част на Боздаг, но наидтина не очаквах толкова грандиозен вход. В буса на Ники „Полицая” се натоварихме голяма група пещерняци от наще бяхме аз, Мамута, Трифон и Коста. Със нас нагоре патува също така и Петър Берон и Здравчето от Мездра. Гледките от връхната чест на планината бяха невероятни. Както и грандиозните скални откоси в близост до входа на пропастта, който вероятно е с размери 100 на 100 метра. Бяха опънати две системи една до друга за по-бързо придвижване по отвесите към дъното. Първи тръгнаха Берон и Чироза. Лошото време прогони част от зяпачите а на свой ред надолу тръгнаха Здравчето и Мамута. След тях бяха Ники, Трифон и аз. Спускането става по улей с множество прехвърляния. Отвесните пасажи са къси и изобилстват с площадки от които трябва да се внимава да не се бутат камъни. Дъното е също така гранде. Множество сипеи влизат във снежна фуния. Идин поглед нагоре ме накара да съзерцавам дълго време мъглите влизащи във огромния вход и релефа на отвеса. По него си личаха причудливи скални кули наподобяващи великани и множество улеи даващи представа по коро за планинска клисура но не и за пещера. По изсечени във снета за удобство стъпала и с наклонен парапет се стига до дъното на чашата от което следва ледено-снежен отвес наподобяващ от части на този в Девятката. Набързо си припомних до болка познатото пързаляне на рапел в такива като пиринските дупки отвеси със сняг. След отвеса се попада на огромна снежна зала по стените на която има множество красиви натеци и сталактити. Мамута се откачи от въжето и направи няколко тигела из залата. След залата следва още един обледенен отвес и се достига до покрито със сняг блокажно дъно. Там си направихме няколко снимки за спомен с Берон, Трифон и Здравчето и тръгнахме нагоре. На светлия отвес се засякох с Коста. Тоъ беше взел от някой джаджи и се разбрахме да го чакам на парапета на входа на фунията. Докато го чакам отекнаха в небето гръмотевици и заваля, дъждът премина в градушка с големината на топчета за пинг понг. Прекривайки се под оскъдния свод зачаках бурята да поспре. Явно и такова намерение имаше и Коста и той чакаше в залата. От всякъде зашуртяха потоци, които се губеха под снега на фунията. Падаха също така и дребни камъни. В даден момент бурята стихна и остана само дъжда и гръмотевиците. Това беше знак, че е време да потегляме нагоре. Набързо дръпнахме входния улей за да успеем да излезем преди да се е повторила градушката. Леко подгизнали се отправихме към буса и вече на топло споделяхме впечатления от преживяното. На прибиране слънцето прогони бурята. Пихме по бира в лагера сбогувахме се с приятелите ни и тръгнахме към българия. От наща група само Пънкаря остана още няколко дни на сбора. 

 

Автори: Живко Петров и Константин Стоичков

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.