Предисловие от А. Жалов
С пещерняците от клуб „Вулкан”-Крайона се запознах по време на 1-вия Балкански пещерен сбор на Тешел през 2007. После бяхме заедно на втория в Гърция. Приятелството ми с тях съвсем се завърза, когато те пожелаха да посрещнат настъпването на новата 2009 г. в България. С помощта на приятели уредих престоят им в с.Очин дол, Врачанско. Дойдоха 20 души ! Нагласихме с програмата с Магда. Манастирите „Черепишки” и „Седемте престола”, прониквания в Ръжишката и Темната, поход в планината. Имаше и купон. Хората си отидоха, а приятелството се заздрави. Последва персонална покана за ходене в Тополница, която така и не успяхме да уважим. Дойде и втора! По ирония на съдбата и този път „не ми се отвори парашута”. Слава богу този път нашите „захапаха” и нещата се наредиха. И така Румъния и пещерите Епуран и Тополница станаха поредното място за изява на хеликтитци. Какво и как се случи ще разкажат самите те:
 
На 20.11 вечерта, след дълги перипетии с возилото се събрахме най-сетне в него – аз (Боби-Бобъра), Венци, Роджи, Мирослава и Иво “Гнездо”. Пътят до Видин е дълъг и изтощителен, колата – трудна за каране, но нашия единствен шофьор-Венци, се справи направо “суперменски”. Във Видин пристигнахме в дълбоката нощ, и се наложи да пообикаляхме доста, за да изпълним настоятелната заръка да се занесе ракия на румънците. За щастие единствените видинчани, които блуждаеха из града в този нощен час, отиваха точно да си купуват къркане, така че се справихме. Лесно и безпроблемно минахме граничния контрол и зачакахме спейки ферибота, който май също изчакваше утрото спейки. За всички ни това бе първото возене на ферибот, а за някои и първата среща с великия Дунав. Най-сетне ферибота дойде на развиделяване и ни прекара доста евтино – като за лека кола.
И така заранта на 21.11 се озовахме в град Калафат, а след това в Турну Северини. Там лесно ни откри Разван Миту-нашият гид и eдин от лидерите на пещерен клуб „Вулкан” от гр. Крайова. Той уверено ни поведе по едни все по-планински и все по-селски пътища, които от време на време преминаваха през групи малки селски къщички с интересна местна архитектура. Поне в това румънците правят добро впечатление - въпреки беднотията все пак се стараят домовете им да изглеждат добре. Районът на село Jupanesti е идеален за селски туризъм – в изобилие са типичните селски гледки, крави, коне, кокошки, миризма на тор, от пейките пред дворчетата си те гледат типични селски лели със забрадки, а селяни с гуглообразни шапки на главите и кални ботуши шляпат наляво-надясно по своите селски дела. Местността е нископланинска, с огладени релефни форми, в които рядко се всича някоя долина с отвесни варовикови брегове. В далечината се извисяват красивите и вече побелели от сняг върхари на Апусените. Релефът мирише на „карст” още отдалече. Там някъде, на североизток от селото, се намира пещерната хижа, която самите пещерняци от клубове в Букурещ, Турну Северин и Крайова, предимно със собствен труд и европейско финансиране, са превърнали в един малък селски рай за почивка. Това е реставрирана къща на повече от 150 години със старинна архитектура, която обаче умело е облагородена с външни, но въпреки това съвременни баня и тоалетна, удобна кухня с проточен бойлер с топла вода, хубава лекционна зала и дори компютър. За лукса в тоалетното помещение разбрахме,че заслугата е на самия Разван. Къщата е добре подредена, стегната и чиста, измазана от вътре и от вън с вар и със закачени тук-там стари фолклорни артефакти.
В хижата ни oчакаше весела и приятна компания от гр. Крайова, която първоначално смутено комуникираше с нас основно чрез стеснителни усмивки и едносрични английски думички. Сложиха ни да спим в една стая, което си беше много нужно особено за нашия недоспал шофьор.
След като аз и Венци похъркахме сладко 2 часа, в стаята нахлуха зажаднели за пещера ботуши и издадоха стоманени заповеди за бързо ставане и приготвяне. Стегнахме се и заедно с румънците се насочихме към пещерата „Epuran”.
Това е голяма и през повечето време широка пещера с изключителни обеми, която първоначално започва с огромен блокаж,в който можеш да се загубиш още от входа. Входните части на пещерата са достъпни за всички, но навътре, в един крив тесняк всред блокажа, е излят бетон, в който е вградена здрава желязна заключваща се вратичка, която ефективно възпира и най-амбициозните неорганизирани пещерняци. Освен това проникването се затруднява и от едно езерце, което се пълни пред вратичката. Преодоляването на тези препятствия бе сериозна задача дори за нашите водачи, въпреки че разполагаха с ключ, разрешение за влизане и познания как да го направят. През 30те минути, в които те се бореха с вратичката чрез шлосерски инструменти и „местни вълшебни слова”, ние станахме участници в пещерно честване на рожден ден. По тържествен начин ни казаха да загасим светлините си и в следващия миг, с песен и една бутилка пенливо шампанско малката галерия се освети от фонтани искрящ огън излизащ от ефектни фойерверки стърчащи от чудесна торта. Оказа се,че едно нежно създание от групата навършва своите 24 години и проникването в тази пещера (най-красивата в района) с голямата компания е част от това събитие. След което се промушихме през вратата и кривия тесняк на пещерата, но навлизайки в този тесняк не след дълго се наложи отново да спрем (около 5м.),т ъй като в горния край на този тесняк се появи още една врата за отключване, която всъщност е била и първата поставена врата в тази пещера, а другата е била изградена в последствие за по-сигурно! След преминаването на двете врати и тесняка, попадаме в огромна зала с възхитителни образувания и синтрово езеро, чиято белота заслепява. След 10 минутна пауза за оглед и снимки от наша страна и от страна на нашите водачи ,придвижването ни в пещерата продължи!
Движението в „Epuran” е разходка, има само отделни места, където степента на трудност в придвижването е средно ниво. Единственото относително предизвикателство е един „траверс”, който се преминава на камина над тесен меандър, участъкът е изключително хлъзгав и е постоянно екипиран с парапет, желателно да се преминава със седалка и осигурителни ремъци,тъй като дълбочината е 50 м. и отдолу има дълбока и студена река. След това се излиза от блокажа и се навлиза в поредица от галерии със „синтрови” езера,както и няколко по-малки разклонения на малки зали с изключително богатство на образования. В продължение на около 1 час се върви през нещо като тунел с различни нива във височината като преминаването ставаше с много внимание, поради изобилието от бели образувания по земята и в ниските части на този тунел! Не е чудно, че пещерата се пази толкова грижливо от своите „стопани”, имайки в предвид и факта, че по пътя през пещерата на много малко места видяхме счупени образувания, нямаше и изхвърлен „карабитен прах, в един момент станахме свидетели на много странна гледка – «кофа с 2-ве четки». Отговора на нашия въпрос '' - Какво е това ?!? '' бе: ''елементарно Уотсън''! Там се промъкват малки животинки и си щрапкат свободно на сам, на там, и оставят следи по снежно белите пещерни постели около нас, и естественно после е необходимо да се почистят с четки след ''ВАНДАЛСТВОТО'' на ''гадинките'' . След кратка пауза за отговори ,похода ни в ''Epuran’’ продължи с бодра крачк!
Освен по земята и тавана, по стените също изобилстваше от бели натеци и почти прозрачни от белота драперии! След тунела се преминава в една зашеметяващо красива и с феноменални размери галерия, която е и една от най-красивите части на тази пещера. От този момент до края си тя представлява истински подземен дворец спиращ дъха ти с красотата си, с чисто бели нежни натечни образувания и плитки „синтрови” езерца, прекрасни цеви, „сталагмити” , „сталактити” и множество „сталактони”, които на места са подредени едни до други и сякаш образуват естествени природни завеси. Галерията завършва с една ниска, но много просторна зала в средата, на която има голямо езеро с бряг от едната страна! От тавана до дъното на езерото се спускат прекрасни „сталакти”, а от дъното нагоре се подават срамежливо калпаци чудни свещници. Към края на езерото чийто диаметър е около 10-15 метра и постепенно варираща дълбочина от глезените до кръста в посока към края на залата, там езерото завършва с нещо като сифон. След почивката от 10-15 минути се приготвихме за тръгване, но преди това ни бе направена една малка демонстрация за красота! Учтиво помолени от Разван да загасим светлините си (за втори път в този ден в пещерата) той извади от калъфа на фотоапарата си светкавицата му, и щракна няколко пъти към една малка групичка образувания на тавана. При пълен мрак осветени от светкавицата на Разван образуванията останаха да светят (фосфоресцират) в пълния мрак за около5 -6 секунди. Гледката беше уникална, но нашите домакини бързо ни изкараха от романтичната меланхолия, която ни бе обзела след тази фантастична гледка. Кратко и ясно ни заявиха, че тръгваме !
Нашите водачи решиха да се разделим на две групи за по-бързо придвижване към изхода! Излизането от Epuran се оказа също толкова забавно ,колкото влизането в нея, и то поради простата причина, че вече бяхме се поопознали с колегите и го ударихме на шеги през цялото време без даже да усетим кога сме излезли от пещерата.
Но дойде моментът, в който трябваше да стигнем до хижата, а това си беше малко мъчение, защото тя се намираше на около 2 километра от Epuran, а пътят нагоре беше един кално-каменист баир преминаващ между селските къщи ,от чийто дворове наизскачаха кучета пазачи, лаещи и нападащи всеки непознат ,но за щастие се справихме невредими и ние и песовете!
Пристигнахме изморени и премръзнали в уютната къщурка, а там вече кипеше усилена работа по приготовленията в кухнята за рожденият ден на Джорджана (Джо). Прибрахме се в стаята за да се преоблечем набързо със сухи и топли дрехи, а горе ни очакваше вече запалена печка и топла стая! Направо страхотно! Малко след като се бяхме качили в топлата стая от долу се разнесоха радостните викове на втората група колеги! Най после се събрахме всички и празникът започна с пълна сила хапване на корем, пийване за наше и за тяхно здраве и най-вече за очарователната Джо чийто рожден ден празнувахме. Разговаряхме си за политика, за традиции, ние учехме румънски, а те български и т.н., но главна тема винаги бяха пещерите!
Работата е там, че в Румъния вече е приет закона за защита на пещерите и свободните разходки в тях са невъзможни! За да се посети някоя пещера е необходимо да се подаде молба към съответният орган отговарящ за това, и след като тази молба бъде приета, се започва голямото чакане, което обикновено отнема 2-3 седмици или 2-3 месеца зависи от заетостта! Причината е, че власт имащите проверяват подробно целта на посещението, дали там където искаш да отидеш не е отишъл някой дру , който си върши някаква друга работа и т.н.. Обикновено периода в който получаваш разрешение да посетиш територията на заявена от теб пещера е от половин до една година! Режимът им за достъп е доста строг и свързан с дълга бумащина и одобрения от отговорните институции. Цедката е твърде сериозна и неможе просто така да отидеш в някоя от пещерите им, още повече, че 90% от тях са вече осигурени със заключващи се врати и решетки и то по две!
Естествено всичко това ни бе разказано на доста висок тон от Шошо ,който всъщност бе и нашият главен домакин заедно с Разван! Трябва да си признаем, че това бурно и искрено недоволство на Шошо към закона за защита на пещерите доста ни смути, но се постарахме да не го показваме пред него и другите ни колеги. Всъщност него го дразнеше законът, защото той им забранява да копаят в пещерите, а пещера Epuran и пещера Topolnica имат връзка по между си и по документи им остават около 80 метра за да бъдат окончателно свързани в система, но законът спира този проект! Естествено Шошо веднага ни показа карта на Epuran и на Topolnica и къде точно се намира отсечката, която трябва да свърже двете пещери за да се превърнат в едно цяло и по този начин дължината на общата пещера ще достигне почти 40 кмлометра.
Нощта напредваше и изведнъж домакините ни решиха да ни направят малка презентация на Румъния и на част от други румънски пещери. За тази цел ни събраха като в кино салон и през компютъра на слайд шоу с музикален фон на избрани румънски песни, при изгасени светлини и кратки обяснения колегите гордо представиха себе си и страната си! След тяхната презентация Шошо настоя и ние да се представим, което си беше малко неудобна ситуация, тъй като ние не носехме никакви материали за представяне на нашите пещери, но за щастие в телефона на Роджи и Венци имаше малко скътани снимки от това лято при посещението им на Тайните понори и част от снимки правени на курса за пещерняци проведен тази година. Разван и Шошо дори ни предложиха да използваме музикален фон и да си изберем музика от техния лаптоп ако желаем. Абе макар и малко постно все пак успяхме да се отсрамим в тази област.
Времето напредна сериозно и ние се приготвихме да се гмурнем в топлите завивки, но уви Шошо ни излови по средата на пътя ни към изхода и ни върна обратно без да знаем защо. След това направо тържествено заяви „Искам всички българи и Разван тук в средата на тази стая! Веднага!”, след кратък оглед установи че някои от нас липсват, тъй като Мими и Иво се бяха предали рано, рано и ги нямаше, след което заяви „Всички българи и Разван, които са останали „живи” до този момент, и са тук”. Избухна всеобщ бурен смях, който доста бавно утихна. Докато се смеехме от другия край на стаята се появи Джорджана (Джо) с два плика в ръце, които ни подаде с усмивка и заяви, че това са подаръци за нас и за Разван със сърдечни благодарности, че сме приели поканата им за гостуване и въпреки всички перипетии през, които бяхме минали за да им гостуваме сме успели да стигнем при тях слава богу невредими! След тази „тържествена церемония” си пожелахме лека нощ и се оттеглихме по леглата за почивка след дългият път!
На следващия ден ни събудиха в 09:00 часа за да имаме време да закусим и да се приготвим за посещението на пещера Topolnica. Нашите домакини настояха първо всички заедно да закусим, да си поговорим още малко, но този път за България и за някои от българските пещери. Официално поканихме колегите на гости заедно да посетим родните пещери. Направихме си и една малка обща фото сесия, снимки от която ще бъдат качени в сайта на Хеликтит.
След закуската и фото сесията колегите решиха, че днес към Тополница ще ни води само Разван за да може да се движим по бързо, тъй като нас ни чакаше сериозно пътуване обратно към вкъщи, събрахме си багажа и потеглихме към Тополница с колите! Разстоянието от хижата до пещерата е около 5-6 км не сме го мерили точно. Пътя минава покрай криволичеща река нагоре към планината, по пътя си нагоре спряхме малко за да си налеем вода от каменна планинска чешма построена от селяните преди много години!
Стигнахме на определеното място, от където набързо си взехме необходимите неща за навлизане в пещерата и потеглихме по криволичеща пътечка през гората. По пътечката надолу през определено разстояние по корите на дърветата се виждаше маркировка във формата на равнобедрен триъгълник очертан с бяла боя и с червена в средата на този триъгълник! За много кратко време стигнахме на една просторна поляна, където спряхме за да се преоблечем с неупрените, тук вече беше големият цирк, защото водата в реката до самата поляна беше ледена и на никой не му стискаше да си намокри неопрена. Само Мими я изби на мазохизъм и си потопи екипа във ледената вода, но голяма грешка, защото доста трудно се напъха в него пък и времето си беше вече студено за такива подвизи. Както и да е след около 15минути борба с обличането, най-накрая бяхме готови и поехме към изумителния с размерите си вход на Тополница. Входът и е огромен и по размери е горе долу колкото пещерата Проходна в България, само дето през Тополница преминава река на пръв поглед спокойна , но когато навлязохме в нея силата на течението се оказа доста сериозна! Спуснахме се по течението навътре като само на входа се наложи да минем три не много високи водни каскади. По молба на Разван си бяхме взели седалките, но се оказа че изобщо не ни трябват. Всъщност идеята му бе да навлезем в Тополница по река и да след това да посетим някое от по горните нива на пещерата, тъй като тази пещера има още 5-6 нива и множество галерии, но Венци неможе да плува и Разван си промени плана в движение докато се плацикахме по течението на реката! На места имаше малки „островчета”, но на други се налагаше да се плува и то съвсем на сериозно. Решихме двама от нас да плуват отпред Венци по средата и другите двама да са отзад за да може да помагаме заедно на нашият НЕ плуващ приятел и колега Венци. Разван постоянно помагаше на нашия колега даде му своята пронквачна торба за да я ползва като спасителен пояс и от време на време му подаваше и къка за да се държи за него.
Дълбочините в тази пещера постоянно варираха от абсолютно плитко към изключително дълбоко според Разван на места дълбочината достига 4-5 метра. На едно две места минахме покрай нещо като огромни обелиска по средата на реката, поглеждайки нагоре видяхме довлечени и заклещени от реката дънери на около 2-3 метра над нас, всъщност освен тези дънери и пълния мрак над нас нищо друго не можеше да се види, защото височината беше уникална, а ние бяхме на дъното на Тополница т.е. Кота 0. Продължавахме пътя си напред ,когато почти стигнахме края на пещерата там тя се превърна в малък каньон и 20 метра преди края на този каньон се оказа и най дълбокото място от реката разделяща на две Тополница. На една малка площадка от едната страна на каньона част от групата ни останаха да изчакат Разван да се върне за да помогне отново на Венци да „ПРЕПЛУВА” най-дълбоката част от тополнишката река, тъй като той излезе от реката за да покаже на първите двама от къде да излязат. С дружни усилия успяхме да помогнем на Венци, за който това си беше освен приключение и тотално мъчение да се справи с този поход. Свалихме от себе си кой каквото можеше за да не премръзнем и Разван ни поведе по един баир нагоре, който ни изведе право при колите. Докато ние се татрузим след него той беше отишъл да ни вземе нещата които бяхме зарязали на входа на Тополница, но пак мал шанс да се стоплим защото ключовете от колата бяха сред вещите оставени на входа на пещерата, та си по зъзнахме докато Разван се върне. Колегата се появи с багажа ни и ние се преоблякохме, подредихме багажа си за около 40 минути и потеглихме по обратния път към родната земя стремейки се да не закъснеем за ферибота !
 
To be continued …….
Автор: Здравка Попова и Борислав Сотиров