Хелититци – на 3-тия Балкански пещерен сбор в Турция 2009

Третият  Балкански пещерен сбор бе организиран от Турския спелеоложки съюз от 24 до 28 юни 2009 г. в  района на с. Олимпос, област Анталия, Турция. Мястото на провеждането беше доста отдалечено, но тъй като на предишния сбор в северна Гърция клубът ни се представи добре, решихме и този път да се присъединим към най-голямата балканска изява. За разлика от предната година на този сбор групата ни бе относително скромна: Д.Дишовски (Бреницата), И.Алексиев (Морският), К.Данаилов, М.Стаменова, Н.Свещаров (Животното) и моя милост, който бях натоварен от управата на федерацията, заедно със З.Илиев (Здравеца) да представляваме страната. 

Отпътувахме за Турция разделени на две независими една от друга групи, с идеята да минем по различни маршрути и така да оползотворим максимално пътуването, посещавайки цял списък от природни и културни забележителности на страната. Стартирахме от Троя – място, което може да бъде оценено по значимост преди всичко от археолозите. Неочаквано разбрах, че даже и тук има работа за нас. Интересът ни беше привлечен от изкуствената пещера Каскал. Кур. Входът й е бил разкрит по време на разкопките в долният град, проведени в периода 1997 – 2001 г. Пещерата има три разклонение и обща дължина 160 м. В източното разклонение на пещерата са прокопани четири комина с височина от 17 метра, които достигат до повърхността.  Направените проучвания, включително и датировката на проби от синтрите с урано-ториев метод доказват, че тя е била изкопана през 3 век преди Христа. Учените твърдят, че пещерата като водохващане е била посветена на хитския бог на водата  Каскал. Кур. Проведените разкопки показват, че „уловената” в пещерата-дренаж вода е била отвеждана до няколко изсечени скалата басейна. В римския период водата е била отвеждана чрез теракотени тръби до рибарник пред входа на пещерата, а през византийския период чрез издълбан в скалите канал е напоявала малка градина.

До посещението на прочутите Пергама и Ефес всичко в нашата група (Морският, Магда, Чируза от Вертиленд и аз) вървеше добре, но веднага след това закъсахме здраво – прословутият джип на Марския скъса задна полуоска. Така и не можахме да видим що за чудо е легендарната пещера на Седмината спящи край Ефес. Според легендата, при гоненията на християните по време на римския император Деций (249-251 г.) седем млади привърженици на новата вяра се скрили в именно в нея. Техните преследвачи зазидали входа, а нововерците заспали. Събудило ги силно земетресение, което разрушило преградната стена. Огладнели те поискали да си купят хляб от близкото село. Оказало се обаче, че парите с които те разполагали отдавна не били в обръщение. Тогава младежите разбрали, че са проспали в пещерата цели 200 години. Тя тутакси се превърнала в светилище и желан туристически обект.  По време на проведените в периода  1926-1928 г.  се оказало, че  в пещерата е имало голям подземен некропол от преди V век преди Христа. 

Нещастието събра групите и след като проблемът беше частично решен (просто изолирахме задните полуоски) опънахме палатки на морския бряг с цел нощуване. Преодоляното премеждие беше прилично полято с алкохол та даже някой наши другари се „поосветиха”!  

На сутринта групите отново се разделиха, поемайки по различни маршрути с уговорката да се съберем по вечерно време на мястото на събитието – „Дървени къщички на Кадир” в край с. Олимпос. 

По същото време, освен нас на мястото на сбора бяха пристигнали и ще 67 нашенски  пещерняци от клубовете „Академик”, „Вертиленд„ ,”София”, „Черни връх”, „Студенец”-Чепеларе, „Стрешеро”-Враца, „Саламандър”-Ст.Загора, „Приста”-Русе, „Мурсалица”-Смолян, „Варна”-Варна, Търговище и Шумен. Що се отнася до колегите от другите балкански страни, то там „цъфтяха” и представители на Гърция, Македония, Румъния и домакините. Сборът събра общо 182-ма пещерняци, относително по-малко от предишните два балкански сбора. 

Част от участниците използваха удобствата на дървените къщички, а останалите лагеруваха на палатки. Първоначалният палатъчен лагер бе изместен от сенчестите полянки и се разпростря в голото и каменистото русло на пресъхналата река. Липсата на организационен опит у домакините породи и известни проблеми с пещерната програма и основно отдалечеността и малкия избор на обектите.

 Официалното откриване на сбора се състоя на 25 юни вечерта. След официалностите, които не минаха без нас, имаше скромен коктейл. После нещата си тръгнаха по реда. Програмата включваше прониквания в пещерите Kilise и Kocain, и пропастта Тавак (-160 m). Вероятно най-интересна от тях бе Коджа ин Магараси (Голямата  пещера). Дължината й е само 680 м, но според турските спелеолози тук се намира най-голямата пещерна зала в страната. Пещерата е наистина е огромна. Входът е 70 метра широк и висок 20 м и е последван от стръмна галерия с дължина около 200 м която води до входната зала. Височината на галерията може би достига 40-тина метра. В залата има антична цистерна. Нататък продължава надолу като галерията е с не-по-малки размери. Калцитният под, синтрите и високите до 20 м сталагмити придават на пещерата още по-голямо очарование.  Коджа ин е била обитавана в праисторическия период, а по-късно по времето на Византия. Според изследователите й в раннохристиянския период тя е изпълнявала  религиозни функции. През 1946 г. пещерата става обект на архелогочески разкопки под ръководството на д-р Кълъч Кьоктен от катедра праистория на Анкърския университет. Това величествено творение на природата е привлякло вниманието на спелеолозите едва през 1972 г когато бива изследвана от френски колеги, придружени от основополжника на модерната турска спелеология д-р Темучин Айген. Ако искате да научите повече за достойнствата на пещерата – питайте Морския, който имаше удоволствието да я посети. 

До тук всичко добре, но предложените за посещение пещери се плазаха доволно далече от мястото на лагера, което в съчетание с 40-градусовата жега създаваше сериозни неудобства, въпреки перфектно работещите климатици на автобусите. Магда и аз успяхме да посетим само изключително красивата благоустроена пещера Дим край гр. Аланя (за сведение само пътят до пещерата и обратно ни отне 8 часа!).

Някои от нас посетиха и руините на известния град Олимпос (2 в. пр.н.е. – 6 в. сл.н.е.), а други се възползваха от възможността да се изкъпят и попекат на екзотичния плаж на Олимпос. 

     Повредата на джипа и внезапно изникнали ангажименти принудиха Морския да си тръгне преждевременно. Киро и сие отблъснаха навреме; това сторихме и ние с Магда като се пришихме към отбора на Жорката Райчев и ягодинеца Сергей Генчев. На връщане посетихме още няколко изключителни забележителности: античните градове Афродизиас и Хиераполис, заедно с изключителния природен феномен Памуккале. За да компенсираме невъзможността си в рамките на сбора да влезем в повече от една пещера попътно посетихме малката, но доволно красива пещера Keloğlan Magarasi край с. Додургалар.  

      Извън купона моя милост участва в Генералната асамблея на Балканския спелеоложки съюз и за щастие или нещастие беше преизбран за неин генерален секретар. Освен това, като член на представих пред публиката резултатите от българските спелеоложки проучвания в Албания.

     Както се казва, прекарахме добре и си „начесахме крастата” във всички възможни отношения. Вярвам, че пътуването и участието ни в 3-тият Балкански пещерен сбор е оставило  в съзнанието на всички (без един) Хеликтитци един прекрасен спомен – спомен изпълнен с много положителни емоции и впечатления.  

 

Автор: Алексей Жалов     

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.