Експедицията, проведена през септември 1996 г. На Шуменското плато привлече пещерняци от цялата страна. Представители от нашия клуб бяхме аз-Свилен Делчев и Катерина Колева. Целта на експедицията беше цялостно проучване и достигане (след толкова години) до края на безкрайно интересната пропастна пещера „Тайните понори“.
Премеждията започнаха още с пристигането. Времето ни изигра лош номер-непрестанен дъжд и мъгла. По тази причина изгубихме пътя към лагера и излязохме от задната страна на Шуменската крепост-едно много интересно историческо място. След кратко разглеждане на крепостта се упътихме към лагера. От самото начало бяхме очаровани от организацията. Трябва да се отбележат усилията на шуменския клуб „Хадес“ за провеждането на една успешна експедиция.
На следващият ден, след официалното откриване, съпроводено с реч на д-р Петър Берон, предприехме проникване в пропастта с цел екипиране. Пещерата беше екипирана и се продължи по новите части за достигане до дъното. Аз, Ганчо (бивш член на клуба) и Ага продължихме към дъното. Бяхме спрени от студа и умората. Имахме проблеми и с моето садко, което не съответстваше на размерите ми и се напълни с вода. На следващия ден почивахме. Разходихме се из Шумен. Разгледахме шуменските девойчета-важна забележителност.
Е, починахме и отново вътре с основна цел-дъното на дупката. Съставът ни беше малък, но достатъчен- Катерина, Ганчо, Ага и аз. Ганчо и Ага атакуваха дъното, а ние с Катето проверявахме разклонение в новите части. За съжаление дъното се оказа малко след мястото откъдето се бяхме върнали предишния път. Дъното представлява кален сифон и огорчението ни беше голямо. Разклонението също не ни донесе нещо-задънваше в една красива зала на около 2-3 метра. Върнахме се малко огорчени, но доволни от свършеното. Вечерта се отдадохме на полагащото се веселие. Най-очарователното беше многото бира, дадена като спонсорство и хубавото ядене, което бяха приготвили шуменци.
По отношение на дупката оставаше да се изготви карта, да се разекипира и да се пусне флуресцин. С всички сили се впуснахме на следващия ден да свършим и тази дейност, която приключи успешно. Работят ни в тази пещера приключи.
Привлече ме предложението на Теодора Иванова за изследване на колониите прилепи в района. Посетихме блокажните цепки на Мадарския конник и пещерата в Пролаз-която е защитен природен обект и е под закрилата на Юнеско. За съжаление е разрушена и единственото нещо, което беше останало като забележителност е купчина гуано висока 3-4 метра и широка в основата 7-8 метра. Бяха направени доста снимки, определени видовете и приблизителния брой на прилепите.
С това нашето посещение в района на Шумен завърши. Допихме бирата, предоставена от „Шуменско пиво“ и си отидохме след едно 10 дневно интересно и полезно преживяване.  

Автор: Свилен Делчев