Да си спомним за Здравко Илиев-Здравеца, който ни посвети в тайните на Ямата в Козлодер падина при гара Черепиш.
 
През целия февруари планирането на изследователските инициативи все не се получаваше. Така се получи и сега. Плана ни за Банковица се провали, но този 'каръшки късмет' ни отведе в Козлодер падина. 
 
Преди повече от 10 години Здравко Илиев-Здравеца сподели с нас за една перспективна пропаст, което ни накара да извършим не едно проучване в района. С неговия клуб „Еделвайс“ София са я изследвали и още тогава тя е дала надежда, че ще продължи. След това са работили там хора от клубът във Враца, а по-късно инициативата е поета от Яни Макулев и пещерата е продължена. Н апо-късен етап се включват и Георги Ненчев, Симеон Ненков и други пещерняци, благодарение на които пещерата дръпна още дължина и денивелация. Миналата година през месец април за последно извършвахме проучвания в района и тогава успяхме да влезем в нова голяма и невероятно красива зала (зала Силвия), в която трябваше да се търси път през блокажа.
 
На 1-ви март пръв в района пристигна Светльо. С Деси отидохме по-късно и въпреки мрачното време, Черепиш ни посрещна с пролетно настроение и цъфнали дръвчета. Полюбувахме се на гледката към скалите зад гарата и тръгнахме по шосето в посока село Зверино. Този път не хванахме по обичайния маршрут, а повървяхме още километър-два за да стигнем до полегата пътека, водеща право към лагера.
 
Както споменахме, плановете са за да се провалят. Светльо ни пресрещна доста по-рано от планираното и ни преведе през неговия пряк мрашрут. След 30 минутни катерене на тежък баир, наистина излязохме на лагера, където Светльо ни беше подготвил изненада – нища за заслон.
 
Самия лагер е в подножието на склона с пещерата. Обширните зелени поляни и цъфналите пролетни цветя придаваха приятна атмосфера. Североизточно от поляните има малко, скалисто, некарстово връхче, приличащо на тракийско светилище. До него има зидове от стари кошари и още поляни удобни за лагеруване. Нашето скривалище от дъжда се намира в северния скон на връхчето. Светльо се зае да прави зид на входа на нишата. Успя да нареди огромни камъни, а накрая добави мъх и папрати за по-голям уют.
 
Стъмни се, ръмеше ситен дъждец и решихме да не палим огън, както и в тъмното да не търсим пещерата за да екипираме първия отвес, какъвто беше плана.
 
Вечерта с влак пристигнаха Никола и Славея. Чухме се по телефона и слязох да ги пресрещна и да ги заведа до лагера, че в тъмното можеше да се 'забатачат', както често казват хората от района. Една късна вечеря с баница с картофи (по шопска рецепта, разбира се) и беше време за сън. Легнах в нишата преди останалите и съм заспал. Никола и Славея разпънали палатка, но дъждът валя цяла нощ и на сутринта бяха леко подгизнали.
 
Сутринта станахме и започна нормалното мотаене из лагера. Очаквахме подкрепления от София. Първи се появиха Явката и Симона. Взеха инвентара за екипиране и тримата тръгнахме към дупката. Явката си беше забравил телефона и нямаше точната локация на пещерата. Наложи се да звънна на Стан за трак, но я намерих по спомени сам. Пак заваля дъжд. Явката екипира и влязоха със Симона, Никола и Славея към дъното с цел да огледат за продължение и да снимат. Слязох до лагера. Бяха пристигнали Живко, Катето, Тим и Лазо от Бургас.
 
Приготвиха се и тръгнаха за пещерата с цел да слезнат до дъното, да огледат и да започнат картировка от дъното към изхода. За да не става навалица на входа с Деси и Светльо отидохме до Новата пещера, която се намира в близост. Разгледахме пещерата. Светльо се покатери по едни натеци и достигна високо разположена площадка с чупени образувания. Каза, че има прагче и евентуално продължение. После търсихме безуспешно Шугавата пещера. Повъртяхме се из платото и тръгнахме към Ямата.
 
Малко преди входа се срещнахме с Лазо, който не беше изминал над 500 километра от Бургас до Черепиш за да се окаже, че му е трудно да премине първия тесняк към новите части. За да не е съвсем капо, тръгна към Новата пещера.
 
Със Светьо влязохме в Ямата. В залите под отвеса се срещнахме с останалите, които излизаха и казаха, че добре са огледали в крайната зала, но не са намерили продължение и не са успели да картират. Натъкнали се на екскременти от заяк (според Явката) и намерили външни бръмбарчета. Със сигурност зала Силвия въпреки, че се намира на около 60 метра денивелация от входа има бърза връзка с повърхността.
 
Нашата задача беше да картираме от входа към дъното, но имахме проблем с калибрирането на дистото и на третия път ни писна и се отказахме. Добре разгледахме залите. В една от тях, която не е на главния път има активна колония от над 200 прилепа. Излизането ни съвпадна с тяхното излизане за вечеря. Наистина е приятно да висиш на въжето и да усещаш повея на крилете на прилепите.
 
Хванахме уникален залез, а с Тим последни тръгнахме към лагера. Явката, Симона, Славея и Никола си тръгнаха. Докато слизахме дълго виждахме от високото светлините им по пътеката.
 
Вечерта пристигна Боби-Бобъра. Не спря да вали и в нишата се събрахме всички като в дядовата ръкавичка. Хапнахме и без да има огън, Лазо даде тон за песен. Нишата се огласи от песни и смях. След което дойде време за сън.
 
На сутринта всички си тръгнаха без мен, Живко, Катето и Боби. Живко и Катето тръгнаха на разходка. Ние с Боби влязохме в Ямата да разгледаме и да разекипираме. Боби като геолог изказа няколко интересни хипотези за пещерата. Според него е в последен стадий и повече се забелязват изветрителни-разрушителни процеси и по малко да натича, входните зали са доста сухи за сезона. Усеща се въздушно течение, пещерата е образувана от пресичането на повече от две голями пукнатини в масива.
 
След пещерата се върнахме в лагера и въпреки, че валеше отново, успяхме да съберем огромното количество багаж и да го свалим до колата. Живко и Катето се бяха върнали преди нас от разходката и бяха направили вече един курс с багаж до колите.

 
Равносметка:
 Вдигнахме се достатъчно хора, но некартирахме. За да може да проучим пещерата и да търсим продължения ще е нужна карта. За това ще са нужни сериозни хора, които имат мерак да картират. Няма да е лесно, защото пещерата не е лесна за изобразяване, а и дръпна стабилен метраж и денивелация. Въпреки това, беше доста ползотворно да се съберем повечко хора на пещера. Мястото за лагер е много удобно и при през месец април ще организираме стабилно ходене за картиране. Впечатляващ е и района наоколо и при теренен обход сигурно ще излязат още нови пещери. В това приключение участвахме със Светльо, Деси, Никола, Славея, Явката, Симона, Живко, Катето, Тим, Лазо и Боби.

 
До нови срещи, Черепиш!