ІV-тия Европейски конгрес по спелеология в Ланс ен Веркорс-Франция 2008

През лятото на 2008 с Магда се нагласихме  да участваме в конгреса. Събрахме малко лични парици, федерацията ми отпусна известна сума и пътуването почти беше готово. За да направим икономии по транспорта, уредихме безплатно двупосочно пътуваме София – Гренобъл. На 20-ти “яхнахме” трена и на 22-ри, след едно дълго и уморително пътуване, достигнахме Гренобъл. Там вече ни чакаше нашият приятел и известен пещерняк  К. Бонев (Чируза), който вече беше пристигнал на място. Натоварихме се на колата ми е не след дълго пристигнахме на мястото на  конгреса - село Ланс ен Веркорс в сърцето на масива Веркор, който е съставна част от Дофинските Предалпи. Първоначално се настанихме в къмпинг отстоящ на 8 км от конгресното село, където нощувахме две нощи. В последствие, поради липса на автономен превоз, наехме на много прилична цена частна квартира в селото. 

                Конгресът беше официално открит на 23-ти. Същият ден участвах в срещата на ръководителите на националните делегации на европейските страни.

                През следващите дни, заедно с Магда, участвахме в различни научни сесии  на конгреса. В Секция „Археология и Палеонтология”, изнесохме от името на клуба докладите: „Някои аспекти на опазването на пещерите като част от културно –историческото наследство в България” и „Спомен за пещерите светилища в България”. Отделно от това изнесох, отново като клубен член  и: „Ранна история на спелеологията в България 1878-1958” в секцията „1888-2008:120 години Европейско пещерно дело” и „Пещерата Мая Арапит най-възходящата пещера в Албания” в секцията „Експедиции и изследвания”. Освен като докладчик и слушател в научните сесии, участвах в работата на  работните комисии по: „Обучение”, „ Библиография” и „Опазване”.                 

 На 26 август взех участие като делегат на България в Генералната асамблея на Европейската федерация по спелеология. В заключителната част на асамблеята, по предложение на Генералния секретар на федерацията, бях кооптиран за зам.генерален секретар на същата и избран на този пост и като член на нейното бюро с гласовете на 22 от  присъстващите 24- делегати. В рамките на конгреса, участвах и различни социални мероприятия и осъществих множество формални и неформални контакти с колеги от сродни организации от Италия, Русия, Полша, Словения и др. Същевременно инициирах и неформална среща на представителите на спелеоложките организации от балканските страни, на която участваха пещерняци от България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Сърбия и Турция. Освен нас в конгреса, участваха още 5 български представители, а именно В .Дробенов, К. Бонев, К .Стоилов, Св. Станчев, Т. Кисимов. Първият от тях, който е и член на комисията по опазване на пещерите към Европейската федерация, се включи активно в работата й. Останалите четирима български представители  осъществиха спортни прониквания в някой пещери, като най-впечатляващо от тях бе това в пропастта Гуфр Берже. До дъното й на 1122 м. те проникнаха за ~19 часа. 

Ние нямахме нито подготовката, нито амбициите на нашите другари и затова и за това, а и  да сме капо решихме да посетим известната с цевичните си сталактити пещера “Грод де Шоранж” край едноименното село. Сторихме това отново заедно с Чируза.

  Дупката се намира  в непосредствена близост до най-възходящата пещера във Франция “Гурние” (+ 705  м., 15 км.),  в която бях прониквал донякъде още през 1982 г. Сега просто си направих една снимка за спомен пред входа и наблегнах на красотите на Шоранж. Тя е била открита от местен жител вероятно през 1875. Смята се, че откритието е направено поради това, че малкият й вход е изтичала река, а от там е имало и силно въздушно течение. Входът е бил толкова тесен, че те са го наричали “ковчегът”. Счита се, че първото проучване на пещерата е било направено през 1890 г. от Оскар Дескомбаз – един от пионерите на френската спелеология. Той е оставил в наследство описание и карта от първото си изследване. Понастоящем изследвана дължина на пещерата е 30 км., но се очаква там да бъдат направени още открития. Трудно е да се опишат красотите на пещерата и за това е най-добре човек да ги види с очите си. Ние имахме късмета да видим не само тях. В пещерата са инсталирани няколко аквариума, където могат да се видят привнесени от адриатическите пещери  пещерни протеи - най-големите пещерни земноводни  познати в света. Видяхме ги и ние – за първи път в живота си. 

Деловата работа и удоволствията свършиха и дойде време за връщане. Вместо с влака, уредихме пътуването си, поне до Словения, с буса на словенските ни приятели от клуба в Сежана. Техния шев, Яка Яковчич не само ни остави да пренощуваме у тях, но и ни заведе да разгледаме  стопанисваната от клуба благоустроена пещера „Виленица”, а по-късно и  „Постойнска яма” и „Подградска яма”. 

Пещерата Виленица  край с.Локва  е най-старият туристически пещера в Европа. До средата на 19 век век е известна като една от  най-красивите и най-посещаваните пещери в областта Карст. Туристически посещения в пещерите са регистрирани в документите още през 1633, когато граф Петач е предоставил  пещерата на местната общината, която частично я благоустроява и експлоатира. Първият и известен посетител е от 1660  г., а именно австрийския император Леополд I. Той я прониква в нея  покрай посещението си в близката  в конеферма Липица. Сред изтъкнатите гости в през 18 век могат да се споменат  кралят  на Неапол и Сицилия Фердинанд. В началото на 19-тото столетие тя на два пъти е била посетена от австроунгарския император посети австрийския император Франц Йосиф. През 1819, в Виленица е въведена книга за посещенията, който днес се намира в Института за изследване на карста в гр.Постойна. От 1886 до края на втората световна война тя се стопансва от Алпийската асоциация на Триест. А през 1963 г. грижата за нея е поета от пещерен клуб в гр.Сежана. 

Членовете на  клуба  в свободното си време постепенно се възстановяват пещерата и сменят електрическото й  осветление. Обща дължина 1300 м., денивелация 180 м. Туристически маршрут 450 м. – 91 м денивелация. Посещението там, макар и на тъгъдък, си струваше , но то беше само прелюдия към това, което последва, а именно 

Разглеждане на Постойнска яма. Дължината на тази необикновена пещерна система е 20 570 метра, а денивелацията й е 115  метра. С тези си размери тя заема  първо място по дължина сред всички словенски пещери. Както е известно Постойна  се намира на 10-тина  километра от град Постойна. С големината си и невероятното богатство на пещерна украса тя е една от най-големите туристически атракции на Словения като предлага и най-дългия туристически пещерен маршрут в света -  5,3 километра. Постойна е образувана от водите на река Пивка. Първи данни за нея намираме ще през 17 век  в трудовете на Янез Вайкард Валвасор. През 1818 година, местният жител Лука Чеч, докато подготвя известната тогава част от пещерата за посещение от първия австрийски император Франц Йосиф открива нови и интересни нови части в нея. През следващата година тя е частично благоустроена и отворена за посещения. Чеч става първият официален гид в системата. През 1872 година са положени релси за туристическо влакче, което отначало било бутано от самите гидове, а в началото на 20 век вече се задвижвало от парен локомотив. Пещерата става още по-известна 1884 година, когато е електрифицирана – нещо което не било направено дори в Любляна столицата на австро-унгарското херцогство Карниола, в чиято тогавашна територия се е намирала пещерата. След 1945 година, парният локомотив е заменен с електрически. Постойна е  естествен дом на пещерния протей.  

След удоволствието да се повозим на влакчето и да обозрем невероятната Постойна, отново седнахме в купето на големия влак на път за Родината. Попътно, спирайки първо в Белград, а после и в Цариброд, се срещнах нашите сръбски приятели Кличко и Микан Андреев! Ами това беше! Видяхме, чухме и за да не бъдем съвсем егоисти разказахме! 

 

Автори: Алексей Жалов и Магдалена Стаменова

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.