„Първите археологически разкопки в пещерите на планините Бюк направени от Ото Херман и Отокар Кадич  в началото на 20-ти век дават импулс за основаването на спелеоложката комисия към Унгарският геологически институт. Рождената дата на комисията и на организираната унгарска спелеология  е 28-ми януари 1910 г. или 100 години назад”

Пътуването с влак до Будапеща, с престоите, ни отне почти 18 часа. В ранната сутрин на 6 май „дебаркирахме” на местната гара и взехме местата си в малко евтино хостелче. Веднага трябва да кажа , че пътуването имаше няколко повода. Първият и може би най-важният от тях бе отбелязването на 100-годишния юбилей на организираната спелеология в Унгария. В рамките на честването се състояха и няколко мероприятия на Европейската федерация по спелеология (ЕФС): Заседание на бюрото на федерацията, генерална асамблея (общо събрание), среща на комисията по опазване на пещерите. 

Регистрацията бе обявена за вечерта и не ни оставаше нищо друго освен да поразгледаме туй-онуй на прекрасната Будапеща. Не бях идвал тук от световният спелеоложки конгрес през 1989, но и тогава акцентът на посещението беше друг. Националният исторически музей запълни времето ни до ранния следобед. Удоволствието да бъдем в него беше подсилено от посещението на неговата изключително модерна и съдържателна археологическа експозиция, където пещери не отсъстваха. След посещението на още няколко забележителности, се отправихме към Геологическия институт, който бе определен за център на предстоящите събития. И това съвсем не беше случайно, защото именно към института, през 1910 г., е създадена първата организирана спелеоложка структура в Унгария (Комисията по спелеология ). С риска да се отклоня от темата е необходимо да кажа, че сградата на Геологическия институт е построена през 1899 г. и е един изключително интересен архитектурен паметник от времето на австро-унгарската империя. В нея се помещава и Националният геологически музей.   

Щом стигнахме, с учудване установихме, че колегите са отложили регистрацията за идната утрин. Следва да добавим, че това се оказа единствената ни забележка към домакините относно организацията на мероприятията. 

На 7-ми май сутринта големият салон на института посрещна мнозина унгарски спелеолози и пристигналите гости. Присъстващите бяха незаслужено малко за това 1- вековно честване. Все пак от името на БФСп ние поздравихме юбилярите и им поднесохме като подарък англо-езичната версия на книгата „Пещери и спелеология в България”. 

След кратка пауза, тук и в друг по-малък салон започна предвидената спелеоложка конференция. В рамките на този форум предимно унгарски колеги изнесоха 67 доклада с различна тематична насоченост. Между докладите съдържащи строга наука и резултати експедиции намери място и нашия „Приносът на българските спелеолози за проучването на карста и пещерите в света”.     

На 8–ми сутринта се състоя заседание на Бюрото на Европейската федерация. Следобедът на същият ден отиде в провеждането на Генералната асамблея (Общото събрание ) на ЕФС, която се провежда всяка  години. В генералната асамблея участваха делегати на следните 15 европейски страни: България, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Латвия, Люксенбург, Португалия, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария, Франция, Хърватска, Швейцария. Спелеолозите от Белгия, Ирландия, Норвегия, Монако, Холандия, Швеция бяха представени от  делегати на някоя от упоменатите страни. От името на Италия  гласувахме ние.

Като че ли по традиция, дневния ред включваше 22 точки, чието разискване и гласуване ни отне около 4 часа. Бяха изслушани и гласувани доклада за дейността на Бюрото за 2009-та година  и финансовият отчет за същото време, доклада за дейността на комисията по опазване на пещерите и доклада за Евро-спелео проектите за които отговарям. Обсъдени и гласувани бяха и някои промени в устава на федерацията. Приета беше и рамката на Бюджета за следващата финансова година. 

Веднага след заседанието се отправихме към пещерата Пал Вьолги. На близката поляна беше разставен международният палатъчен лагер. И не само! Гигантска палатка  представляваше така нареченият „Спелео-бар”, до нея стърчаха куполите на две по-малки в които бяха поместени щандовете на словашката фирма „Меандър” и френската „Адвенчър”. Пристигнахме по средата на демонстрацията на Унгарският пещерно –спасителен отряд и щом тя завърши поехме към пещерата Palvolgyi barlang. Тя е била открита през месец юли 1904 г във фронта на кариера. До 1910 г от нея са били изследвани 1200 м. От 1927 г част от пещерата е била осветена и отворена за туристически посещения. Посетителският маршрут е бил увеличен с още 500 м във периода 1989 -2001 г. Настоящата дължина на пещерата е 13.5 км, което е резултат от работата на  пещерната група Бекей Имре Габор. През 2001 г е осъществена връзка със съседната пещера Matyas-hegyi (5 500 м) и новообразуваната се система достига дължина 19 км. и става втора по дължина в страната след пещерната система Барадла-Домица (25 км.), която се простира на територията на Унгария и Словакия! Всъщност Палвьолги представлява един доста сложен лабиринт, където със сигурност спокойно можеш да се загубиш. За разлика от нас, които преминахме силно раздвиженият в денивелация облагороден маршрут, по авантюристично настроените дупкаджии, водени от местните познавачи прошетоха дивите части на пещерата. Пещерата не ме впечатли особено като изключим перфектната инфраструктура – стълби, перила от неръждаема стомана, осветление и прочее. Приятната разходка бе последвана от така нареченото „гулаш парти”, на което сръбнахме по купичка от традиционната унгарска чорба и пийнахме не само бира. Всеки извади по нещо – унгарците – палинка, румънците – цуйка, ние и комшиите ракия, германците – шнапс .... просто нямаше как да не стане весело. Всичко това течеше на фона на фото и кино прожекции, на които пещерняците, между другото хвърляха по едно око. За съжаление презентацията ми „Красотата на българските пещери” сподели съдбата на останалите.

На следващата утрин гордо изчетох заявеният от мен доклад. Заедно с края на сесията приключи и официалната програма на конференцията и честването. Събитието продължи с посещение на не по-малко известната благоустроена  пещера Szemlő-hegyi.  Тя е била открита през 1930 г   отново при кариерни разработки. Още тогава е била проучена от видните унгарски спелеолози между които изпъква името на хидрогеолога Хуберт Кеслер. Между другото той е и един от първите изследователи на албанските пещери (1958 г). Също както Палвьолги, пещерата е образувана в горно еоценски варовици в резултат на топла хидротермия. Дължината й е 2 200 м с разлика във височините от 50 м. За разлика обаче от  Палвьолги, пещерата е значително по-красива. Почти целите й стени са обсипани с дендрити, арагонитови натеци и гипсови кристали, които правят посещението изключително приятно. Именно за това  през 1986 г тя е била благоустроена и се превъртала в една от атракциите на Будапеща. В преддверието водещо към пещерата е изграден малък и много интересен пещерен музей. Нататък, към „сърцето” й води тунел. От 1991 г част от пещерата се използва за терапия на респираторни (дихателни)  заболявания. С краят на туристическото ни посещение на дупката официалната ни програма в Будапеща приключи. Часовете до тръгването  на влака изкарахме в компанията на известния немски пещерен изследовател Михаел Лауманс. 

Не може да се каже, че не сме доволни от мисията си с Будапеща. Организацията и провеждането на двата форума бяха чудесни . Мисля си, че участието ни в тях беше важно, а и полезно. Според мен това напълно оправдава харча на 620-те лева обществени средства, които отидоха за пътуването ми. Що се отнася до спътницата ми Магда, то разходите й бяха покрити от семейният ни бюджет. Какво да се прави – всеки си плаща гяволията!   

Автор: Алексей Жалов