Eкспедиция „Голо Бърдо’2009”- Aлбания

Отново сме на път към Албания. Ние сме упорити и систематични. Нас не ни притеснява факта, че тук няма големи пещери, които ще ни донесат славата на велики откриватели, защото присъствието ни след етнически българи от областта Голо Бърдо и проучванията върху техният бит и култура са далеч по-важни. Защо ли ? Защото тук става дума за българщината –нещо без което бива!За това целта на поредната българска експедиция в Голо Бърдо е провеждането на антроположки, етноложки, фолклорни, но и спелеоложки проучвания! За осъществяването на начинанието трябваха пари, които мездричанина Д. Дамяновски отново намери. Ето защо 11 –членната група включва 6- негови земляци, а нашият екип е минорен В.Тончева от Института за фолклор при БАН, С.Петрова от Асоциация за ентология, антропология и фолклористика „Онгъл”, Жорката Райчев , П.Димитров (Гаргата) и моя милост. На 7 август състава потегли от София с осигурения от Г.Райчев 8-местен микробус Wolksvagen-Transporterи два леки автомобила. Без проблеми, пристигнахме в с.Голямо Острени , където бяхме посрещнати председателят на общинския съвет . Вечерта нощувахме в една селска къща. На следващият се настанахме в току що ремонтираното селско училище и късно след обед се направихме проучване на скалния венец северно от махала на Камен, където по предварителна информация трябваше да има 2 пещери. Етно групата осъществи първите си контакти в местните хора. В резултат на обхода на масива беше установено наличието на няколко ниши и пещерите Shpellae Lagjeguritи Shpella Zaborgit, като първата от тях, която е и по-голямата, бе с дължина ~ 6 м. Поради минималните си размери обектите не бяха картирани. През новият ден се насочихме към пещерата ShpellaneKesimit(Келимовата пещера) в района на с.Оржаново. След картировката, се оказа, че дължината й е само 17.00 м и съвсем не беше толкова голяма колкото ни я представиха местните люде. Снехме координатите , фотографирахме входа и събрахме малце пещерна фауна (предимно паяци и сенокосци). За съжаление , близкият обект, за който не бяха казали беше с незначителна големина та влезе в групата на отсвирените. Хитът не експедицията дойде на следващият ден! Мездренските дупкаджии се отправиха към пещерата Пещтник с цел заснемане на кадри за видефилма и проверка на нивото на намиращия сифон в края й. За наша чест, пещерата бе изследвана и картирана от А.Жалов, К.Стоичков и Ж.Петров през 2004 г. в рамките на проведената клубна експедиция в Албания. (дължина 46.90 и денивелация 10.60 м). Тогава сифонът попари ентусиазмът ни. Според местните хора, есенно време водата пресъхвала и нататък имало поне още 200 метра. Юлските и августовските жеги се бяха свършили работата. Групата се върна с радостната вест, че сифонът го няма и че пещерата продължава най-малко 150 м. Краят й опира във втори много дълбок сифон за чието преминаване с положителност са необходими водолази. На другият ден усилията се съсредоточиха върху картиране на новите части на Пещтник. Картировката бе извършена от Цв.Дамянов, А.Велчов, З.Стоянова и Е.Евтимов. В следобедния час към изследователите се присъедини и оператора Д.Иванов и П.Димитров. В края на краищата в пещерата бяха картирани нови 150 м и дължината й нарастна на 196 м.
Предварителната информация за наличието на две пещери в обсега на съседната община Требище бе опровергана кметът й . Проучванията, които направихме с Жоро установиха, че пещерата в местността Голема нива представлява обемиста ниша, която не е за картиране. По тези причини вземаме решение да преустановим престоя си в Голо Бърдо и разделяйки се на две групи да направим попътни проучвания и посещения на други райони и отделни културни и природни забележителности. На 12 август събрахме багажа и се отправихме в две различни посоки. Групата от Мездра на север, а останалите на юг.
Нашата група пое към двете преспански езера. Край тях посетихме пещера край с.Трен известна като значим археологически и палеонтоложки обект. Тя е разположена на брега на Малкото Преспанско езеро. Оказа се, че доста просторна , но едва ли бе по дълга от 250 м. Образуванията не бяха много, но въпреки следите от интензивни посещения беше относително запазена. В момента на посещението регистрирахме голяма прилепна колония. Гвоздеят на преспанската ни програма обаче беше посещението на пещерата и пещерната църква „Св.Богородица” от 15 век на остров Мали град в Голямо Преспанско езеро. Извадихме голям късмет, защото съвсем неочаквано се натъкнахме на лодкар, който само срещу 20 евро се нави да закара до острова. Що пристанахме, установихме , че там има още 1 пещера. За съжаление времето ни беше кът и можахме да задоволим любопитството си само с посещение на църквата. Междувременно локализирахме още 3 пещери на отсрещния бряг на езерото и установявайки връзка с местни лодкари си осигурихме „превоза” при евентуални наши експедиции в района. Част от времето ни на следната утрин посветихме на разглеждането на Завер – най-голямото губилище на водите на Голямото Преспанско езеро. Още в края 19 век Васил Кънчов публикува записаните тукашни поверия, че губещите се води излизат в извори (край манастира св.Наум и с Тичемищ) бликащи в чашата на Охридското езеро. Не отдавна известният албански хидролог и български възпитаник Ромео Евтими , използвайки изотопи, недвусмислено доказа тази връзка. Още по-впечатляващ обаче е факта, че денивелацията между Голямото преспанско и Охридското езера е 155 м., което преполага развитието голяма карстова система. На този етап, тя едва ли би могла да бъде обект на нашите пещерни водолази, но за това пък локалазираните от нас 3 пещери и една пропаст вероятно биха били интересни за нашите пещерняци.
Полека-лека албанското ни пътуване приключи и настъпихме към Македония, ама това вече е за друг разказ. Смея да твърдя, че в Албания постигнахме предначертаните си цели. Пещерната програма беше прилична, а етноложката богата. Ние, които спретнахме това пътешествие сме доволни от себе си. А на тези , които са склонни да омаловажат стореното ще кажа – направихме каквото можахме, ако сте по-можещи направете повече!  
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.