Ако за някой изразът „да видиш звезди посред бял ден” е неразбираем, то по-странно от това е да видиш звезди в пещера. И то най-голямата в света. 

Мамонтовата пещера, щат Кентъки. Едно пътуване от Южна Каролина, през Smokey mountains, с крайна цел-Кентъки. 600 мили по чудни пътища. Доста Red Bull и блудкаво кафе. И много Deep Purple. 

И така след 11 часа стигнахме мястото, където е разположен природният парк, под чийто дървета се крие най-огромната пещерна система в света. Табелки и знаци те отвеждат до центъра за посетители, където множество туристи чакат своя ред за обиколка в пещерата. А обиколки колкото искаш-до различни входове и места-като реката Стикс, Замръзналата Ниагара, и т.н. Ние заради по-късния час (което не беше нужно, защото се оказа, че имаме един час бонес поради часовата разлика) и по-дългата продължителност на тура избрахме Star Chamber-Звездната зала. Ние бяхме единствените българи, които екскурзоводката беше срещала. 

Така със старовремски газови фенери в ръка влезнахме в една обширна зала, където са добивали сол (бел.ред. вероятно става въпрос не за добив на сол а, за добив на силитра получаваща се от прилепното гуано и използвана за направата на барут по време на войната между Севера и Юга). После се насочихме към мястото, където са лекували дихателни и ментални болести. И накрая на обширната галерия спряхме в Star Chamber-Звездната зала.

Наистина видяхме звезди. Седнали на пейка, като хората стояли с месеци в мините и лекували се вътре в пещерата, поставихме фенерите на две места като огньове и галерията изведнъж се превърна в каньон като от уестърните. И тогава най-неочакваното дойде-насочихме поглед към тъмния таван и сякаш пространството се преобърна и над нас се появи небе с проблясващи звезди. Невероятна илюзия. После пък видяхме пак чрез „огньовете” да изгрява слънце без звездите да изчезват. Това е нещото, което никога няма да забравя. И се съмнявам, че някой би повярвал на човек, че се е излекувал от ментален проблем след престой в пещерата, ако казва на хората отвън, че е видял звезди в пещерата. Ако щете и вие кажете, че съм луда-но аз видях звезди вътре. 

После поехме към друга галерия, където видяхме много надраскани стени, защото хора са плащали легално да оставят името си в пещерата-практика, която вече, слава Богу, е приключила. Накрая стигнахме и до стари образувания, където са се организирали сватби. А като всяка пещера и тук не липсваха прилепи. 

И така по обратния път навън, където ни покри едно друго, по-истинско звездно небе.

Накрая ни изпратиха спокойно разхождащи се катерички и сърнички.

Следващият ден разгледахме центъра на най-големия град в Кентъки, но не столица-Луисвил. Вечерта ни завари с пълна луна и концерт на Bon Jovi.

Може да не съм пещерняк от класа, но съм горда, че посетих за малко дори Мамонтовата пещера-най-дългата пещера в света. И то толкова далеч от всички, отвъд океана, изживявайки американската мечта. И наистина след културния шок и самотата, мога да твърдя, че животът тук е по-лесен, най малкото-за една бира работиш 15 минути а в България 1 час, но без сравнения и тъга.... 

И каква тъга-та аз видях звезди в Мамонтовата пещера, USA.

Автор: Елица Станева