И тази година продължи офанзивата по проучването и картирането на водната пропастна пещера “Говора на водата” в местността Желенски дол в близост до с.Церово. Сезонът беше открит през месец май, Бяха направени две прониквания и и се картираха около 90 метра разклонения и зали в периферията на “Голямата зала”. По време на проявата беше отчетено, че водата в подземния поток е много и за момента не може и да става въпрос за работа на дъното. Най сетне обаче усилията на част от пещерняците от клуба се увенча с успех. На 27.06. петчленна група в състав Павлин Димитров, Константин Стоичков, Христо Стоянов, Христо Христов-“Мамута” и Цветан Паров-член на ПК “Витоша” София атакуваха дъното на пещерата. П. Димитров проникна в нови части на пещерата. Ето и какво споделя “първопроходеца” за това откритие.
 
Автор: Павлин Димитров.
На 26.06.2004г. с идея да се кърти тесняка, в Говора на водата, тръгна работна група от четирима души.Аз, Ицо Коста, Ицо-Мамута и Паров екипирахме пропаста и се запътихме към дънния тесняк. Стигнахме до зала "Потрес", което всъщхост не е зала, а ниско и широко място след полусифона. Започнахме работа редувайки се, тъй като мястото непозволява дейност на повече от един човек. Пръв започнах аз. Набутах се в тесняка да къртя. Паров лежеше на пода в залата и пушеше. Изяви желание да ме отмени след нервният му престой в калта, а аз застанах пред пресата, където водата на подземния поток влизаше и направих опит да я премина. Извадих няколко камъка от пода и успях да премина. Усилията, които положих си заслужаваха, след като преминах започнах да се влача по корем във водата напред. След около 10-15 метра вече започнах да лазя и стигнах по-широка зала с нисък таван. В левият край на залата реката изчезва в малко сифонче. Изненадващо в другия край на залата видях дупка, през която се чуваше реката и започнах да копая в пясъка. Разширих отвора, продължих по водата и стигнах до малка блокажна зала. Върнах се при групата, за да ги уведомя за моите открития Ицо тръгна с мен, за да огледаме блокажа. Оказа се, че няма продължение. Тръгнахме по течението и стигнахме до глинена тапа, която ни спря. Водата се губеше под тапата и образуваше малък, плитък сифон. Между тавана на галерията и тапата има малка пролука, чийто край не се вижда. Там започнахме да копаем.
 
Последва ново проникване на 17.07, като по време на това проникване група в състав: Павлин Димитров, Христо Стоянов, Павлин Константинов и Ани Андреева започнаха да разкопават наслагите – “глинената тапа” над сифона.
На 15.08. Живко Петров, Константин Стоичков и Нора Стайкова от ПК “Черни връх” София картираха галерията, която води началото си от залата под “Голямия водопад”. Картираният участък възлезе на 94 метра.
Закриването на сезона беше на 27-28.11. Тогава Павлин Димитров, Камен Стефчев и Георги Кръстев престояха 13 часа в пещерата и прокопаха над 4 м траншея в глинената тапа над сифона. Те бяха обнадеждени че скоро ще се мине над сифона на сегашното дъно на пещерата. На 28 за да разекапарат пещерата влезнаха Живко Петров, Константин Стоичков и Стоян Петков от МОЕРПА. Те картираха около 30 метра дълъг горен етаж, намиращ се малко преди старото дъно на пещерата.
 
С това приключи и още една интересна година от изследването на тази интересна пещера. За сега може да се твърди със сигурност, че дължината и е над 1000 метра. Колко обаче ще нарасне дължината и и дали ще има нови интересни открития в нея само времето ще покаже и зависи само от нас.