10.04.2015. г.
А. Христов и К. Стоичков.
Теренен обход в района на с. Беренде. Картиране на пещерата Далечната.
 
Трябваше да "пукне" първа пролет за да погледнем пак към "Западните предели". Зимата беше дълга и изтощителна. В седмицата след като снежната обвивка взе да се отдръпва с Андрей Христов поехме отново към околията на село Беренде и поречието на Нишава. Бяха останали доста петна за обхождане и минимум 4 пещери за картиране там. В срядата на клуб побъбрихме и решихме да отидем да картираме онази пещера която открихме на 3-ти януари 2014-та. В съботата пред Великденско времето беше чудесно, слънчево и обещаващо една прекрасна пролетна разходка. Хванахме пътя за Драгоман, като на длан се открояваше масивът на Чепън със снежна шапка. Помислихме, че горе на високото около Беренде може да има петна сняг, както и пътят към селата Летница и Прекръсте да не е изчистен, но се оказа обратното.
 
В Беренде и околията беше същата китна пролет. На север се открояваше масива на "Видлич" снежно бял, контрастираше Ком, приказно снежен и докъдето ти види поглед снежни върхари към Понора. Едно слънце е пекнало и е време за разходка. Спряхме при кръчмата в селото. Кръчмарят ни попита къде сме тръгнали с тези раници и тояги, Андро отговори, че сме се насочили към старото село отаттък Нишава. Човекът сто на сто ни взе за иманяри. Хванахме по черен път на северозапад. Андро вече беше минавал по него. Излязохме на ръбът на скалите над реката. Там има и цяла бръзда окопи и множество нерегламентирани сметища развалящи идилията. Извадихме биноклите за да огледаме скалите отсреща. Веднага забелязахме обещаващ вход във връхната част на скалните откоси. Също така още някой и друг интересен обект, после решихме да се разделим и да ошетаме скалите намиращи се под нозете ни. Направихме си среща след около 30 минути при един дървен стълб почти на нивото на Нишава и всеки хвана в различна посока. Драки, сипей и склон по който слязох в подножието на малки скални венци. Под първият нищо. Андро се провикна да погледна следващият по-надолу. Слязох и там някъде в основата му забелязах два отвора нарочно запушени с камъни. Странно кой ще си играе. Отпуших първият и вътре след тясното се виждаше кухина. Същото направих и с втория, но нямах много време и реших да го пиша като потенциален обект. По следващият венец слязох срещу много характерна скална игла. Там в един "джоб" на скалата излезе само ниша 5-6 метра дълга. От там насетне до където поглед стига е скален венец за обхождане, но времето изтичаше, така, че се върнах във връхната точка огледах още две венчета в които излспфнд два "лисичарника" и после се насочих към стълба. Андро се провикна да хвана пътя и да слезна при него. Той беше намерил също "лисичарници". Намирахме се на речната тераса. Точно тук има каптиран интересен извор. Решихме да хванем по речната тераса и да видим едни скали и след това да хванем пътя. Обикалянето до моста и обратно почти до същото място отсреща щеше да ни отнеме минимум 40 минути, но какво да се прави. Точно в този момент се намеси "старият Върбалан". Дърво паднало над реката можеше да се използва като жив мост, като зелените му клони служеха да се държим като на парапет. Така за нула време бяхме отсреща. Спестихме време. Издрапахме на жп релсите и от там в долината на пещерата. Решихме понеже имаме доста време да потърсим горната пещера, която гледахме с бинокъл. Задрапахме в жегата по баира като се разделихме единия да е под венеца а другия да е над него. Хълмът беше изпъстрен с цветя и беше доста приятно натоварващо изкачването. Приятно е да се раздвижиш и разкършиш. Във връхната част се събрахме и хванахме по една долина, която ни свали под основният венец. Пещера не открихме и спускайки се достигнахме до входът на основната ни цел.
 
Потни и морни на клоните пред входа разхвърляхме багажа. Заехме се с картирането. Пещерата има два входа, като по-достъпния е широк и нисък а другият е тесен и висок. Попада се в широка и висока над 10 метра диаклазна галерия, по стените на която има натеци. Компания ни правиха и седем прилепчета (Малки подковоноси). В краят си диаклазата се стеснява и след качване от 4-5 метра се попада на прясно леговище на Лисица и... пещерата задънва. Картирахме подробно и доволни прибрахме в планшета данните. Пещерата е с дължина 30 метра и денивелация от + 6 метра. А сега на къде. Решихме да направим втори опит да намерим пещерата гледана от отсрещната стена. Жега и пот и отново нищо. Развяхме белият байрак и поехме по равното и да обиколим масива от запад за да видим какво има на скалите на отсрещната страна на долината. Във връхната част попаднахме на множество иманярски изкопи. Много тухли се търкаляха по склона. Вероятно е имало нещо на върха може би наблюдателен пост. На скалите нямаше нищо и времето напредваше, за това се спуснахме в долината и поехме по обратният път. Пак преминахме над буйната Нишава използвайки "Върбалан". Имахме още време и аз набрах доволно коприва, после по пътя та до колата. Пихме по кафе в кръчмата и към 20 часа потеглихме за да се приберем по тъмно. Походихме доста, но картирахме една пещера и покрихме още бели петна от "Западните предели". Има още 3 пещери за картиране в района и още поне 10 нелокализирани и непроучени. Скоро ще се върнем пак.