Мими от клуба се обади и каза, че тръгва с Филип от ПК „Пещерняк” към вилата и в село Врабча, и ако искам на следващия ден да отида при тях. Намерението им било да ръчкат една дупка, която Фил знаел на Драговски камък. После Стоян се обади за Лакатник, но вече бях обещал на Мими, а и от много време се каним за това дупче.
 
В събота сутринта потеглихме пет души натам. Ефи и Светли от ПК „Под ръба” с. Церово, Любето и Алекси (ентусиазирани яки планинари падащи си по готини преходи и „Краището“) и аз. Ефи мина през Божурище и по живописния път през село Златуша. В Брезник се запасихме с нужното количество провизии и не след дълго точно в най-голямата жега пристигнахме във Врабча. Помотахме се известно време и сред малко чуденка и роптаене от моя стран решихме с Фил и Мими да отидем на Драговски камък и ако остане време до Банкя.
 
Не ми харесваше идеята в най-голямата жега да се пържим по баира ама какво да се прави. Любето и Алекси потеглиха към Руй, а ние в коренно противоположната посока. Малко над селото поехме обилната доза специфичен трънски „храстинг”. Филип разпалено разправяше, да знаем от къде идва името на града. В гористия пояс беше значително по-добре но на излизане пак голяма джунгла. Така излязохме на билото и по билото та на връх „трънски Матерхорн”. Невероятна гледка се открива от там на 360°. Човек се любува на пейзажи и на необятното краище. Обзора е невероятен. Като на длан виждаш; Завала, Любаш, Стража, Ездимирска планина с Черчилат, Руй, цялото краище, огромните скални откоси и величествени масиви отвъд границата.... някъде в маранята се крие Витоша. Представих си гледката как би била в ясен и студен зимен ден. Ех мечти, слънцето напичаше зверски и се покрихме под оскъдните храсти.
 
Филип звънна на Момчил за ориентири, той беше открил преди четири години въпросната цепка. Тръгнахме да слизаме по скалното ребро като оставихме Мими да пази сянката на върха. След много лутане и поне два пъти звънене на Момчил най-сетне намерихме дупчето. Викнахме Мими, опънахме платнището от парашут което ни даде бащата и за да си направим сянка и дълго релаксирахме в храстите. Дупката не изглеждаше на пръв поглед обнадеждаваща. Фил носеше един чук и се развъртяхме на смени с него. Мими направи опит да мине, но каза, че яко ръби и все още не може. След още една доза блъскане на почивки Мими се напъха.
 
Времето напредваше, а някъде в далечината загърмя и вещаеше лятна буря. Казах на останалите, че тръгвам бавно към Драговци, за да не ги бавя. От време на време им звънях по телефона и Филип каза, че Мимето е влязла и започнала да разчиства. Дупката е диаклазна цепка запълнена с камъни. Имало и образувания. Трябвало да се чисти доста обаче, камъка падал надолу и вероятно се спирал в теснината. Пътя към Драговци се оказа обаче много обрасъл, а малко преди селото едвам слязох по урвите преди реката. Всяко зло за добро, при внимателен оглед съзрях на съседния баир един много отчетлив отвор и още няколко под въпрос. Ще трябва да се видят някой друг път.
 
Намерих чешма и дълго пих вода. Чух се пак с Филип, те още вадеха камъни. Казаха ми да ходя към къщата. Така и направих. Бурята се размина и за около час пристигнах благополучно. Там бащата на Мими показа каптажа от който черпят вода и един изкопан от него кладенец за вода. По това което ми разказа излиза, че водата върви по паралелни пукнатини, като извора никога не пресъхва. Вече по хлад и останалите се прибраха. Починахме си малко и с Филип поехме към Банкя.
 
Вече по тъмно бяхме в селцето. Там имаше една дупка за картиране до сами границата на десния бряг на река „Ябланица“. Преди години Иво Чичев от ПК „Вертикал” Перник я беше показал. За изненада Филип срещна в селото свои колеги археолози. Влязохме и огледахме пещерата. Била е много красива, но сега нищо не е останало от образуванията и, а натеците са издраскани с хиляди надписи, свастики, символчета и дори с блажна боя. Филип се качи в един комин и там каза, че всичко е потрошено. Нерадостна картинка в една пещера която ако беше запазена можеше да радва хорските очи с причудливите си форми. Картирахме я без проблеми и потеглихме на обратно. Пътьом минахме през приятелите на Филип и пихме по бира и джин. Завързахме доста интересен разговор, но времето летеше и трябваше да хващаме баира.
 
Малко преди полунощ бяхме в къщата. Там Мими беше изкарала едно барбекю и беше изпекла разни вкусотии. С момчетата които бяха направили добър 11 часов преход до Руй и обратно си бъбрихме до среднощ. Пихме хладни бири и разни други напитки и накрая заспахме безпаметно. Сутринта алармата ме събуди в 7.00 часа, трябваше да „отлепям” към София. Направих си добра разходка до „Секирица“ и после поспах в маршрутката за София.