Пещера S30-това беше наистина страхотна пропаст! Целта на влизането беше да се провери и картира вторият подход към кладенеца „Ехо”. Тръгнахме аз, Влад, Ани и Стан. Стан отиде да провери едно разклонение в началните части, а другите се отправихме към дъното. Влад екипира до подхода към Ехо. После аз поех машината, анкерите, карабинерите, лентите и двестате метра въже. Тръгнах по меандъра, а Ани и Влад започнаха да картират. Наковах 2 анкера и вече виждах началото на отвеса. Хвърленият камък се търкаляше, свистеше и се разбиваше на дъното на бездната с голямо ехо. Обаче едната батерия се изтощи още в началото на отвеса, а имах само още една. Смених я и продължих надолу. След един наклонен пасаж вече бях над истинския отвес. Огромен беше! Надолу се чуваше водопад и ехото от коването се отразяваше в стените на кладенеца. Правих прехвърляния през около 30 метра, тъй като стената беше много гладка. По едно време ми се стори, че виждам дъно, но след това осъзнах, че е било само илюзия. Дъното беше някъде много далече. Достигнах края на първото въже, направих прехвърляне и го снадих с второто. Обемите бяха все така огромни, а дъно не се виждаше. След още няколко прехвърляния и втората батерия тръгна да умира, но вече виждах дъното. На около 30 метра от него забих един спит на ръка. Скалата беше много твърда и ми отне поне 20 минути да го накова изцяло. Направих закрепване, след него още едно на скална чучка и стъпих на дъното. Погледнах нагоре и осъзнах колко е високо. Влад и Ани картираха на около 70-80 над мен. Гледката беше страхотна. След като приключиха, се разходихме малко по дъното, починахме си и започнахме дългото помпане. Навън бяхме късно през нощта.