Симеон Ненков

Завършил пещерен курс през 2014г. в „ПК. Под ръбъ”. Член на „ПК Хеликтит” от декември 2015г. Взел участие в експедиця „Бански Суходол 2014”, „Бански Суходол 2015”, експедиция „Мая Арапит 2015”(Албания) и други експедиции на територията на България. Взима активно участие в много клубни прояви.

Показани са от 1 до 3 от общо 3 резултата

Нови части в Темната на Лакатник

На 28-ми декември влязохме в Темната група в състав: Симеон Ненков, Калин Атанасов, Милен Кръстев, Христо Цанев и Валя Пелова. Целта беше да се проверят новите части в блокажа зад „Трапезарията“. Поради късното влизане и факта, че трябва да се приберат същия ден Милен, Ицо и Валя излязоха от пещерата преди да се достигне до новите части.

Експедиция „Тенненгебирге” 2016

Пещера S30-това беше наистина страхотна пропаст! Целта на влизането беше да се провери и картира вторият подход към кладенеца „Ехо”. Тръгнахме аз, Влад, Ани и Стан. Стан отиде да провери едно разклонение в началните части, а другите се отправихме към дъното. Влад екипира до подхода към Ехо. После аз поех машината, анкерите, карабинерите, лентите и двестате метра въже. Тръгнах по меандъра, а Ани и Влад започнаха да картират. Наковах 2 анкера и вече виждах началото на отвеса. Хвърленият камък се търкаляше, свистеше и се разбиваше на дъното на бездната с голямо ехо.

Вихренската пропаст

На 10-ти август (сряда), още по тъмно, бях пред клуба. Малко след това се появи и Влад от „ПКСУ София”. Натоварихме целия необходим инвентар и зачакахме третия член на проявата, който не се появи. Тръгнахме само двамата. Още преди 9 часа бяхме на хижа Вихрен. Настанихме се в едно бунгало, закусихме в столовата и се отправихме към Вихренската пропаст. В пещерата не беше влизано от десетина години, за това си носехме машина, анкери, ленти и какви ли не екипировъчни джаджи. Влад беше взел тънки въжета- предимно 9 мм., за да олекотим максимално багажа. Пътят нагоре не беше труден.

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.