Май, че закъснях ама, не много. Все пак от гара Север ще успея. Е, вече съм във влака заедно с всички. Малко бира на Мездра и вече сме в Карлуково. Не е много студено и това е добре. Не бяхме първите пристигнали, но успяхме да опънем палатките си, да ядем и след това да постоим край огъня.
Всичко започна на сутринта. Все още е студено, но май в „Задъненка“ ще е по-студено. Тръгнахме към 10 часа след дълго чакане. Бяхме аз, Свилен (Обицата), Катето, Людмил, Бистра, Петя, Иво и курсистите, на които не знам все още имената. Целта ни беше да минем през сифона и да стигнем някакъв край в другата част и да се опитаме с по-твърди средства да преодолеем тесняка на втория етаж. Пред входа на „Задъненка“ се преоблякохме и влязохме. Сравнително бързо се придвижихме до голямата зала, като се има предвид големия брой хора. Там се разделихме и след подобаващо туткане аз, Обицата и курсистите тръгнахме към сифона. Имаше много малко вода. Толкова суха не съм я виждал „Задъненка“ от 1992 г. Курсистите въпреки, че не бяха очаровани, дойдоха с нас до сифона-трябваше ни морална подкрепа. Обицата го беше минавал веднъж, но не като първи, а аз тогава бях чакал два часа пред сифона. Обицата даже дори не изчака да се съберат всички и тръгна. Не успя от първия път. Върна се, обърна се и тръгна пак. Някакво избълбукване и Свилен изкрещя от другата страна. Подадох му торбата и след като казах на курсистите да ме изтеглят за краката ако закъснея повече от 5-6 секунди, тръгнах. Подадох му ръка, поех си въздух и бях от другата страна. Заслужаваше си, усещането е неповторимо. Поздравихме се с Обицата, казахме на курсистите да се връщат и продължихме напред. През сифона се чувахме прекрасно.
След него дупката не променя като цяло характера си. Следват няколко езера, в които се пълзи на четири крака в калта на дъното, дълбоко около половин метър. Излиза се на сухо при последната точка, до която е картирано-една оставена лопата. От там, оставяйки част от багажа-примус и храна-продължихме по главната галерия, която на места е доста широка и обемна, а на други запазва характерния стил с нисък таван. Появиха се и образувания, което ни изненада. Така стигнахме до място, където поне за сега не може да се продължи. Мястото представлява дъно на езеро, образуващо се при пълноводие, като в единия му край има малък отвор, затлачен с пясък, където се е оттичала водата. Решихме да се опитаме да направим карта до последната точка, но за съжаление работата с пълен с вода и кал компас освен, че не е приятна, просто няма смисъл. Изоставихме едно непроверено разклонение, намиращо се преди мястото където бяхме стигнали и решихме от сифона да се върнем до първото разклонение в дясно. В него през 1992 г. Илийката и Вресков бяха стигнали вода. Започва с лазене в пясък, после във вода и после след едно тясно място се излиза в широка и висока галерия, пълна с вода. Аз останах да си поправям осветлението, а Обецата ходейки и с почти всички известни плувни стилове продължи в едната посока и като не стигна край се върна.Е, краят на „Задъненка“ явно ще остане за друг път. Вече има още едно място, където може да се търси. После обратно назад с мисълта за широко и високо място, където да се изпикаем и да ядем. След чай и приятно мокри бисквити тръгваме към сифона. Стигнах до него, установихме, че е той и Обицата тръгна. Изчезна и никакъв звук, колкото и да го виках. Доста гадно беше. Но след известно време напипах един крак в сифона, който се дърпаше. Всичко беше наред. После едно дълго и продължително ръкостискане, което не се забравя-почти като срещата на „Аполо 13“. След това му подадох торбата, после минах и аз.
 
Като цяло могат да се дадат няколко съвет:
 
На отиване сифонът да се минава с главата напред, на връщане – с краката напред.
На отиване с едната ръка високо горе да се търси цепнатина, в която трябва да се излезе почти веднага, след като си се гмурнал. А най-добре да се постави кабел или въже по тавана, като се има предвид и че понякога не се чува. И влизайте с хидрокостюми, иначе просто е студено.
Обратният път към изхода си беше същият, само че с по-мокра и по-кална торба. Всички вече бяха излезли преди нас. Вън още не беше станало много студено, а и не му обръщахме внимание. Прибрахме се в лагера, а за след това и други може да разкажат.
 
Николай Симов (Негъра).