Мони накова дънния праг и го спуснахме. Този праг се оказа по-малък от първата ми преценка, явно ровенето из теснотии кара мозъка да вижда всичко по-голямо после. На дъното беше голяма кална фуния,която свършваше в тясна цепка. От тази цепка се чуваше водопадът от зала Анастасия. Решихме, че направлението отдалечаващо се от водопада е перспективно и започнахме да разчистваме глината и камъните, препречили пътя. Работата там продължи равномерно няколко часа, докато в другата група се случваха интересни неща.

  Жоро екипира и спусна прага към зала Анастасия, доразкопахме тесняка и вече се минава свободно. Групата проучи дъното на залата, но водата беше доста повече този ден и се изпонамокриха. В тази зала трябва да се търси продължение само в сухо време. Мони беше с PVC гащеризон и се напъха в нова заличка над водопада.

Спуснахме се в широката, красива и силно наклонена входна зала. Поразгледахме, пренаредихме инвентара и започнахме провирането през цепката, която води навътре в пещерата. Тя е ниска и наклонена, не твърде тясна, но минава през няколко пързалки-стеснения с причудлива геометрия, които са приключение за преминаване. На второто такова стеснение, низходящо и с нисък таван 

Там в един хоризонтален тесняк се пролазва около 2м и се изпада в тясно отвесче (класика) около 3м, на дъното покрито със скални късове за вадене. От единия край на отвесчето, през една мъничка дупка духа изключително силно, леден въздух (като вентилатор). 

Събрахме се с колите сутринта рано и около 12:00 проникнахме в Зиданка. С бодро темпо групата от 11 човека се шмугна в галерията и се озова на блокажа на края на пещерата. Последва минаване на тесняк и групата разгледа новите части.

Първият екип (Яни, Деси, Живко, Стан, Тим, Никола) започна работа по тесняците.