Пътят. Снимка - Коста

В състав: Тим, Симеон, Коста и аз. Тръгнахме от София в 8:00 и знаехме, че горе на Миланово има някакъв сняг, но не знаехме колко ще е. В 12:00 бяхме на Миланово и лека-полека изкачихме черния път до дупката. На билото бихме партина с джипката, но снегът рядко надвишаваше 15см, което беше добре. Ориентирахме се къде е пътят по старите GPS траци и по стърчащите между коловозите тревички, които се подаваха над снега.

Паркирахме в седловината над дупката и Мони екипира. 13:30 започнахме проникването. В 14:00 вече бяхме на дъното и вадехме камъни. 

Последен лъч. Снимка - Коста

Формата и характерът на дъното правят ваденето на камъни интересно,  но доста трудоемко. 4м хоризонтален тесняк изпада в 3.5м праг(камина). Дъното на тази камина е запълнено с камъни и видимо продължава и духа силно. Образуване жива верига и на смени вадихме кофи, прониквачки с камъни, както и по-големи късове на ръка. Направихме някои подобрения на дънната площадка на 3-ти отвес - издълбахме стъпала, свалихме от тавана два опасно висящи над прага камъка. С малко помощ от мен Мони направи маса от камък и кал. Запалихме примуса. Пихме черен чай и кафета. Из цялата дупка се разнесе миризма на кафе… разкош. Вадихме още камъни и още камъни.

В 20:00 излязохме от дупката. Кални, уморени, ухилени. Започнахме офроуда към мястото за нощуване-хижа Пършевица на 5км на изток по билото. По GPS и следи на ловци, сред снежните тъмнини, сърни, зайчета и падащи звезди, сновяхме и пробоксувахме из преспите в правилна посока. След 45 минути бяхме на мандрата и изкачихме последния хълм до Хижата, където хижарите ни чакаха с топло, храна и подслон. Пилешката супа беше изключителна! Заредихме всички батерии и заспахме.

Хижата и кончетата. Снимки - Стан

В неделя се събудихме рано-рано, времето беше ясно и прекрасно. Хижата - огряна от слънце и посадена на белия склон. Кончета тихичко се разхождаха по билото. Стегнахме торбите. Закусихме пържени филийки с мед и сирене и чай. 

Скочихме в колата и в 9:30 бяхме на път обратно към пещерата. По светло пътят беше по-лесен и по-логичен. Огледахме няколко апетитни въртопа из района. В 10:30 влязохме в Йосова. Първи-втори-трети отвес и бяхме на дъното. Цял ден вадихме камъни. 

Подобрихме системата с издърпване на прониквачката с камъни. Сменяхме се редовно и въртяхме позициите на работа.Още от сутринта водата беше осезаемо повече от преди, капеше и църцореше по стените. Напои пода на пещерата и постепенно се стичаше и по камината на дъното. То стана леко хлъзгаво. Аз само два-три пъти слязох долу този ден, като единия път се хлъзнах в камината и друснах около половин метър. Не успях да се очистя.

Из дълбините. Снимка - Коста

На обяд направихме пауза с турско кафе на примуса на Коста, и сладки барчета. Ползвахме масата от предишния ден, все едно винаги е била там. С новоприиждащите камъни започнахме да градим нова структура, която Тим инициира. Стана подпорна стена от 1.20м, зад която направихме насип от чакъл и камъни, Вода започна да се стича отгоре през нея и издаваше звук като тоалетно казанче. Нарекохме постройката “WC-то”. След почивката продължихме с бодро темпо да вадим камъни. Цепката на дъното разширява леко, сменя характера си често, духа силно и изглежда че отваря встрани. От едната страна се чуваше вадичка вода в паралелен отвес някъде на дъното. През цепката надолу може с челник да се осветят около 2м, но ширината е около 4см.

Теснякът преди дъното, погледнат отвън. Снимка - Стан
 

Теснякът преди дъното, поглед отвътре. Снимка - Стан

Равносметката - втория ден извадихме над кубик камъни и чакъл. Нивото на дъното спадна с повече от метър. Подредихме дъното на третия отвес и има място за още камъни. Направихме система за подаване на торбите. И се забавлявахме много!

В 17:30-18:00 заизлизахме. Мони излезе от дупката последен, разекипирайки. Метнахме се на джипката в полу-разтопения сняг. Срещнахме ловци, питаха дали сме видели вълци. Малко след това видяхме две сърнички до мандрата на Миланово, после едно сърне и един сръндак. Бяха едри, красиви и много спокойни. Спряхме на Своге на Фреша за кафе, и докато се обърнем бяхме в София и уикендът беше свършил.

Сговорна дружина планина повдига. Снимка - Стан