След дълго прекъсване сформирахме екип и посетихме Зиданка празнично. Състав: Яни, Деси, Живко, Коста, Стан (аз), Тим, Никола, Деси Серкеджиева, Ируш Лазаркевич, Явката от ПК “Искър” София и дъщеря му Симона.

Групата. Снимка - Коста

Пред входа. Снимка - Явката

Поставихме две основни цели: да допроучим и разчистим двата тесняка на дъното на пещерата, и да прекартираме някои участъци от нея.

Събрахме се с колите сутринта рано и около 12:00 проникнахме в Зиданка. С бодро темпо групата от 11 човека се шмугна в галерията и се озова на блокажа на края на пещерата. Последва минаване на тесняк и групата разгледа новите части.

Първият екип (Яни, Деси, Живко, Стан, Тим, Никола) започна работа по тесняците.

В тесняка. Снимка - Явката

Тим, Никола и Яни разчистваха вертикалния тесняк, който при предишни ходения бе проучен със стик-робот и бе установено, че изпада в заличка. Отвесчето (2-3м) е тясно и се минава на класика. Не след дълго гласовете (първо Тим и после Живко) започнаха да се отдалечават надолу. Съобщиха, че накрая наистина има ниска заличка, която обаче стеснява в блокаж във всички посоки и не е проходимо. Остава да бъде проучено, картирано и продължено.

През това време Явката, Симона и Деси Серкеджиева се захванаха да правят масичка за багаж в новите части. Там първата зала е силно наклонена и всички вещи се изсипват по една кална пързалка в цепка в пода. С новопридобитата мебелировка от кал и камъни, и един приспособен стол (седловина от кал), може да се държи малко багаж спокойно.

В действие. Снимка - Явката

Живко, Яни, Деси,Тим, Никола и аз продължихме с обезопасяване на пътя към „телевизорите“. Разчистихме и разкопахме едно стеснение в тавана, през което се преминава за тесняка „телевизорите“. Според Яни излишно много енергия се губеше за преминаване на това място. Вече е съвсем удобно.

Един скален къс с размери ~150х60х30 см, който оформя тавана на втората зала от новите части, висеше обезпокояващо на единия си край. Решихме да го обезопасим с две Ф16 арматури забити в околните скали.

След това продължихме към самия тесняк „Телевизорите“. Живко, Никола и Тим разширяваха и разчистваха, след което съобщиха че са отворили блокажа напред. Сменихме се и аз и Деси отидохме да погледнем и да разчистваме още. Поразчистихме средни клатещи се камъни и накрая Деси влезе отвъд тесняка като първопроходец, каза че има заличка с вторични образувания, но не се вижда ясно продължение. Разминавахме се в тесняка, дойдоха Тим и Никола и тримата влязохме в новата заличка „Телевизорите“. 

Самата заличка започна с провиране напред и нагоре сред дребен блокаж. Оттам навътре характерът се сменя, като заличката е 3м дълга на 1.5м широка и 40-70см висока. Веднага прави впечатление колко е различна от останалия блокаж, сталактитчета, сталагмитчета, цевички и една драперия над 60см. Всички камъни от блокажа в тавана, пода, стените са здраво калцирали и не могат да се различат един от друг, само тесни пролуки издават, че това всъщност е блокаж.

Заличката стеснява вляво, посредата има една паднала кора, а в дъното има две интересни места. Аз се наврях право напред, където зад драперията се стеснява до непроходимо. Но леко вляво зад едно ребро духа и се вижда, че отваря (напред около 2м и е черно, не се вижда край, но не е ясно колко е тясно). Но засега непроходимо.

Тим набеляза една пролука надолу в блокажа в края на заличката, която води до кално отвесче около 2.5м, което минава в подмол и според него е проходимо. Изглежда много интересно, трябва да се допроучи и картира.
Извадихме още камъни и излязохме от новите части, ядохме баница и сникърси и сарми, и излязохме от пещерата. Другата група беше излязла преди нас.

А другата група (Ируш, Коста (аз), Деси, Явката и Симона) първоначално се заехме с разглеждане и снимане на пещерна фауна в краъната зала преди блокажа. Забелязахме освен разпространените в района още поне 3 вида стоножки, миниатюрно бяло паяче, и още дребни подземни обитатели, вероятно троглобионти. 

Докато си разглеждахме се натъкнах на стар и вероятно забравен биокапан заровен в глината. Класика, бурканче от детска храна заровено в глината и пълно с жълтеникава течност и много измряла биомаса. Без надпис, но си личеше, че е отдавна в пещерата. Обезопасихме го, като го извадихме и покрихме с камък, да не влиза повече нищо вътре. Ако някой си го познае, стои си там до стената-дясната. 
 

Картиране. Снимка - Коста
 

После цялата група се намърдахме в блокажа и си устроихме място за пребиваване в залата преди Бисерната зала. Явката влезе в Бисерната зала. Намерихме си старите реперни точки. Целта беше да прекартираме един незатварящ се полигон. Същевременно щеше и да леко обучение по електронно картиране с DistoX2 и TopoDroid за Деси. Симона направи в тефтера, който винаги си нося за скициране, уникална скица и сечение на залата. Направихме си калибрация и започнахме, като не ни отне много време. 

Картиране. Снимка - Коста

В една пауза с Явката се спуснахме в блокажа до една диаклаза в основна скала, дълбока 10 тина метра, но непроходима за човек. Там напред сме влезли 11 метра и си плаче за стик-робот. Азимутът е… края на трапезарията. По карта обаче сме доста назад от най-крайната точка на блокажа. Следващия път ще и отделим доста повече внимание. По едно време решихме, че е станало време за излизане и поехме към изхода. Дочакахме останалите в ресторанта.