В ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ СВЕЩАРОВ (ЖИВОТНОТО) 08.10.1968 – 02.01.2013
от Ивайло Иванов

Когато седнах да напиша няколко думи за Ники, просто не знаех как да започна. Някак не ми идваше да пиша за Живето в минало време. Имах чувството, че ей сега да му звънна по телефона и ще чуя „Кажи, Иве!“ Знаем се точно от 30 години. За пръв път се срещнах с нахакания (отбелязвам го със завист), красив и мъжкарски изглеждащ младеж през януари 1983 год., когато бях в отпуск от казармата. Точно тогава курса завършваха Киро Данаилов, Николай Свещаров, Костадин Георгиев (Коце – Лавината) и други, които сега не мога да си спомня. Ники е дошъл в клуба още в края на 1982 год., когато е бил само на 14 години. Роден е на 08.10.1968 год. в Чирпан. В София учи и успешно завършва Техникума по полиграфия, където негов учител е един от най-изявените ни алпинисти и покорител на Еверест – Дойчин Василев. В нашия клуб го е довел неговият вуйчо (един от най-добрите български пещерняци) - Доньо Денев Нанев от Дряново, лека му пръст! Въпреки, че е бил помлад от минималната възраст, Николай завършва успешно курса за „Пещерняк НРБ“, а няколко години по-късно и за „Алпинист НРБ“. И става един от най-активните изследователи на българските пещери. Зареден с неизчерпаема енергия,
със страхотно чувство за хумор, хубавец и невероятно добре технически и спортно подготвен, той не се спираше пред никакви трудности, тесняци или тежки пропасти и пещери. За наше щастие от този курс в клуба останаха много от най-добрите ни пещерняци. Ники беше като енергиен център на тази група, а също така много бързо печелеше приятели и стана известен сред пещерняците от цяла България. Целият му живот, за съжаление кратък, но изпълнен със събития, премина заедно с нас – пещерняците от клуба. Всички и досега сме най-добри приятели, и досега работим заедно, помагаме си, заедно се веселим и преодоляваме трудните моменти.

Само Ники го няма...
Спомням си многото прояви, в които участваше с ентусиазъм и помагаше на всички. След като завърши курса участваше в десетки експедиции, провеждани от нашия и други клубове в цяла България. Навсякъде, където и да отидеше, хората се сприятеляваха с него, възхищаваха се на силата и открития му характер. През 1986 - 1987 год., когато правехме големите проучвания на Карлуково, той заразяваше всички със своята енергия. Някъде оттогава излезе и прякора му „Животното“, който той сам си избра и който съответстваше на огромната му енергия и жизненост. И досега е пред очите ми на Карлуково, как широко засмян казва „I am an animal“. През 1989 год. тръгнахме за Италия (на клубна експедиция в пропастта „Емилио Комичи“, но Ники не можа да дойде с нас, защото не му дадоха задграничен паспорт, вероятно по някакви политически причини. После обаче, взе участие в много международни прояви на клуба: 1990 год. - клубната експедиция в Килси; 1993 год. – II - ра Националната пещерна експедиция в Албания за изследването на пропастта „Циликокаве“ (третата по дълбочина пропаст вАлбания); 2005 год. - клубната експедиция в Албания – в пещерата „Мая Арапит“;
2010 год. - проучване на пещерите в Тян Шан –Киргизстан; През 1998 год. Николай взе участие в екипа на проекта за създаване на първата дигитална карта на пещерите – „Природни забележителности в България 1998“. Участвал е в археологическите проучвания в пещерата „Десни сухи печ“, с. Горни Лом, Видинско. Карлуковската пещера „Банковица“ бе една от големите му страсти, отдаде много сили и време на проучванията в нея и винаги вярваше, че тя ще има продължение, което се намери през 2008 год. Много още други експедиции, прониквания в пещери и пропасти, алпийски изкачвания, в които Ники участваше, ми се изплъзват от ума, но сигурно са десетки, ако не и стотици. Загубихме един от най-активните изследователи на пещерите, един от най-добрите и открити хора, скъп приятел... Много, много е тежко! А колко години работихме заедно, борехме се с трудностите и си споделяхме успехите! До 1990 год. Ники беше електротехник в предприятието „Сонди и инжекции“, където имаше много пещерняци – Весо Мустаков, Доньо Нанев, Костадин Георгиев, Соня Кръстева и аз – Ивайло Иванов. После с Ники се трудехме заедно на много обекти, а през последните повече от 10 години той работеше при Киро Данаилов. И навсякъде даваше всичко от себе си за успеха на работата, навсякъде хората бяха доволни от него. Сега сигурно ни гледа от някоя звезда и вижда, колко ни е мъчно за него. Колко тъгува за любимия си неговата Бистра и малкият му син Михаел за своя татко. Колко страдаме от тази неочаквана и тежка загуба всички ние, неговите приятели. Сигурен съм, че няма да го забравим. На всяка експедиция, във всяка пещера ще откриваме отново и отново спомени и случки, свързани с него и по този начин той пак ще е с нас и ще ни помага.

Сбогом, Живе! Ти обичаше свободата, хората и
пещерите, и те обичаха теб. И ще те помнят ви-
наги…