Приготвям се и по уговорка с Коста се срещаме в клуба в 10:30. Пристигат и Пепи и дъщеря му и потегляме към Лакатник. Попътно - неделни банички и кафе в Нови Искър. 

Паркираме пред бъбрека и що да видим, Житолюб бълва с пълен дебит, всички преливници амии... преливат. Закрачихме по наводнената пътека нагоре. Пред Темната на парапета - водопадче. Облякохме се и в Зиданка.

С добро темпо бодро стигнахме дъното на пещерата. Прегрупирахме се и с Коста пролазихме в глинения изкоп на "обекта" (тесен канал в глината и камъните, прокопан през годините от доста хора в търсене на път през блокажа). Стигнахме последното място, което не бяха успели миналия път да минат и аз с очарование открих, че мога да се навра в него. Следваше ниша, в която направо задънваше, но почти наобратно в горната част имаше глинена тапа. Коста поемаше късовете глина, аз с тесличката рових и постепенно издялахме просека напред. Опитах се да мина и само успях да си напъхам главата. След още 15-20 минути ровичкане, се оформи елегантен S-образен възходящ кален тесняк. По някакво чудо успях да го мина и се озовах в постепенно разширяваща се възходяща галерия. Глинена. Непрохождана... Нали знаете как глината когато не е докосвана от човека има един черен слой отгоре. Усещането е невероятно. Пролазих и излязох в зала 4х3 метра насред блокаж от едри късове, с пролазвания в най-различни посоки. Нищо общо с калната траншея, от която идвахме. Сякаш зад всеки камък имаше още и още. Право напред се оформи прагче (-1.50 м), напред задънващо в диаклаза, но надолу с глина и със слабия ми челник неясно, но перспективно. Чудих се какво да правя и разбутах камъните с ръка, крак. Извадих няколко, а единият се завъртя и с тътен падна през прага... Коста извика Пау, всичко беше наред. Слязох след камъка и се озовах под подмол в ниска, но широка преса (таван скала, основа глина) с пролазвания в няколко посоки. Избрах си най-интересната, пролазих до едно глинено възвишение.

Там беше друга триъгълна заличка 2х2м с нисък таван но проходима, като в далечния ъгъл на триъгълника имаше неголяма дупка в пода. Изведнъж чух все едно някой ходи срещу мен и изтръпнах, човек в нови части очаква да няма хора. Оказа се свличаща се глина в дупката до мен. Хвърлих камъчета и потракваха 7-8 секунди падайки все по-надолу в отвеса. Решихме да го оставим за другия път. 

Коста през това време беше поразчистил част от пролазването, събрахме и малко боклук от дъното на пещерата (вече старото дъно). Пихме кафе и щастливо заизлизахме. Навън ни чакаха грейналото слънце, Пепи и дъщеря му Кали. Те бяха минали водопада и влезли в Темната, минали по Чатала, снимали чудни снимки. Беше 17:30. Приготвихме се, слязохме и газ към София.

Зиданка най-накрая издаде малко от тайните си. А има още много...