Проучване и картиране на пещери край селата Врабча и Банкя 2008

Изглед към Краището от входа на пещерата при село Врабча. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Иво Чичев сартира с електронна рулетка. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Иво Чичев и Стефан Стаменов на входа на пещерата "Заслон Меча дупка". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

След като картирахме с курсистите „Пещерата под Шиьлин камик“ в следващите месеци нямаше как да се ходи из Трънско.  Често получавах информации за нови пещери из района.  На Зелениград остана още една некартирана пещера, както и множество непроверени отвори. Възможност за пътуване се отвори чак есента. Преди да заминем за Пиринската експедиция, се видях с Иво Чичев от Перник, с когото не се бяхме виждали от години, и от разговор на разговор той сподели за нова пещера в близост до село Врабча, Трънско.
 
В интерес на истината, сведения за там бях получавал и преди, но сега ставаше съвсем ясно, че ще трябва да се отиде. На първо място проблемът беше, че след Пирин съботите и неделите ми бяха плътно заети. Уговорихме се за през седмицата.
 
В мразовитата втора седмица на септември се събрахме група от трима любители на Краището и тамошния карст. Планът беше следният: хващаме със Стефан влак до Перник, а оттам бащата на Иво ни кара до Врабча. В Перник с целия багаж и обемните раниците едвам-едвам се натъпкахме в „дядовата ръкавичка”-колата. Минавайки през Брезник, звъннах на Ванката от клуба, който от няколко месеца работеше по геоложки проекти в района, да се видим. Той веднага се нави да дойде с нас да види дупката. И така, вече с две МПСта, се запътихме към целта.
 
Мястото беше много приятно, но си беше и „кучия студ”. Огромен скален венец с „облагородена” ниша под него – с маси, столове и огнище. Рекичка с водопад, карстово изворче и като десерт – пещера в скалния венец. Привечер се заехме с картирането и. Иво показа къде е копал за евентуално продължение. Пещерата се оказа интересна. Подходът към нея беше с траверс по скалния венец. Тя е с 3-4 входа, които са на височина между 8 и 12 метра от основата на скалата. Има 3 къси разклонения и една тераска (пролазване по тесен перваз) по галерията, свързваща първият и втория вход. Образувания вътре почти няма, но по отвесните стени на най-големия вход растат множество алпийски рози. От главния й вход се разкрива прекрасна гледка към долината на реката и близките Краищенски планини. Сложихме й име Врабча 1, № 5642. Дължината на пещерата излезе около 53 метра, при положителна денивелация от 3-4 метра.
 
Във вече падналия се настанихме в лагера край огъня. Спахме до късно. На следващия ден сутринта беше слънчева. Тръгнахме към село Банкя по долината на рекичката, но скоро разбрахме, че е почти непроходимо и ще загубим много време. Качихме се по просеката на бившия граничен кльон, и се натъкнахме на пътечка, която ни отведе безпрепятствено на пътя за Банкя. В селото се настанихме в къщата на бай Рашо, разпитахме хората за пещери в района, и тръгнахме към местността Зелени вир и каньона, образуван от река Ябланица.
 
В самото начало на каньона от двете страни на реката извират множество карстови изворчета – вероятно минерални. Каньонът се оказа невероятно красив, а достъпът до вътрешността му е през изградена от дървени мостчета екопътека над отвесните скали. Първоначално се впуснахме в търсенето на пещерата Зелени вир (№ 1593), което се оказа неуспешно, поради липса на каквато и да е информация за местоположението й. Натъкнахме се на 4 ниши по поречието преди Зелени вир, които според нас не са обекти за картиране.
 
След като се убедихме, че търсим въпросната пещера не на правилното място, се качихме до друга пещера, за която Иво твърдеше, че не е ниша и е за картиране. На входа й пише с червени букви „Заслон Меча дупка“. Интерес буди фактът, че въпреки големия си вход досега не е документирана.
 
Пещера е суха и топла, представлява две каскадно разположени залички. В първата има 2 къси възходящи разклонения и няколко комини, високи до 8 метра. Чрез покатерване по голям скален блок се попада във втората заличка, която е по-малка, но със значителна височина, достигаща над 10 метра. Завършва с възходящ участък с комин; пуснахме лъч догоре с лазерната ролетка. Без осигуровка изкачването е невъзможно. Пещерата има минимални шансове за продължение точно на това място. Дължината й е 25 метра, с положителна денивелация над 15 метра. Дадохме й номер № 5643.
 
Тръгнахме по залез слънце, и докато стигнем до Банкя, съвсем се стъмни и бая застудя. Поне в къщата беше топло. На масата, на по бира, начертахме черновите на пещерите, картирани през тези два дни. Пак легнахме късно, та планираното картиране на малка пещера на нивото на реката, току преди границата със Сърбия, пропадна. Все пак ни остана малко време, и се разходихме до границата и пещерата. Разгледахме и селото, в което изобилстваха стари, но запазени къщи, някои разположени до самата гранична бразда.
 
В 11 часа се натоварихме пак на „Панда”-та-колата и поехме по обратния път. Оставихме след себе си една некартирана пещера и много не обходен терен. Впрочем, това е една малка част от цялото Краище, което в голямата си част все още е бяло петно за спелеологията у нас. Не че ще излязат големи пещери там, но поне е незасегнато, диво и много красиво място.
 
Няма много желаещи да изследват пещери там, но, както каза Стефан в един разговор, поне това място никога няма да заприлича на Банско и околностите му. Аз бих добавил – и слава богу!

Current View
Click here to download the PDF file.
Current View
Click here to download the PDF file.
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.