Автор: Георги Колев_Скитник.
 
18,02,2014 г.
Г. КолевиК. Стоичков.
КартираненапещератаподГолешсъвместносученициотУСК„Лабиринт“ Червенбряг. гр.Червенбряг.
 
 
Три дни картирахме Темна лакатнишка. Една страхотна експедиция със страхотни хора. Наиграхме се. В понеделник следобед, на края на физическите си сили, седяхме на Житолюба и препичайки се на следобедното слънце прехвърляхме в главите си следващите "подземни" задачки.
С Коста, отдавна бяхме замислили картирането на една малка пещера в центъра на Червен бряг. Малка дупка около която витаят много легенди и за която почти нищо не се знае. Бяхме я огледали вече един път и знаехме точно какво да правим, и какво да търсим.
Всеки вторник УСК "Лабиринт" Червен бряг имат работни срещи на които се разискват въпроси свързани със спелеологията. Някак спонтанно ни дойде идеята да съчетаем двете неща. Речено - сторено. Във вторник по обяд Коста пристигна в Червен бряг. Хапнахме набързо "при Чепика" и се изстреляхме към училище. Докато бях на експедиция в града беше плъзнал слух, че съм избедствал в пещера, затова, когато се стоварихме с такси пред училището ни посрещнаха леко разтревожени колежки. В движение обясних, че това са партенки, хвърлихме по една усмивка и забързахме към кабинета ми където ни чакаха учениците.
Коста изнесе лекция на тема картиране. Какво е карта на пещера, защо я правим, как я ползваме, инструменти за картиране, елементи на картата ... и всичко това поднесено по един интересен и достъпен начин. Учениците слушаха с интерес. Стана като приказка, приказка за откриватели на непознати континенти и техните карти.
Извадихме пластична ролетка и пуснахме една антена на стаята. Всеки взе компас, лазарна ролетка и набързо спретнахме една карта на стаята, набързо спретната върху бялата дъска с маркер - ей така за демонстрация и забава. Лекцията свърши с много въпроси което ме учуди. Картирането обикновено е скучновата материя, но учениците ме изненадаха и този път с реакция ... беше им харесало.
Разбрахме се, че които иска да присъства и участва в картировка на истинска пещера, ще има тази възможност още днес - на хълма Голеш, под паметника. Пийнахме на бързо по едно кафе с Коста, взехме картировъчни инструменти, каски гащеризони и разни други партакеши и се насочихме към Голеш. Там вече ни чакаха трима ученика, екипирани и готови за подвизи.
Бърз разбор на ситуацията. Инструктаж. Първо влизане с проучвателна цел и забавата започна. Пещерата е малка, лесно достъпна и поради този факт - силно замърсена. Около час я разчиствахме. После ... ми после забава - направихме си реперни точки и започна пускането на антени. С Коста направихме така, че всеки да поработи с инструментите. През цялото време имаше - "ааааа - да, сега разбрах". Азимути, наклони, размери, карнетна таблица, напречни сечения и мащабни проекции. Голяма забава!
Когато приключихме, навън вече беше тъмно. Нищо, ние сме си в къщи. Разделихме се и така приключи един страхотен ден. Ден на преподаване, пълзене в дупки и правене на карти.
С Коста минахме през магазина и си напазарувахме. Прибрахме се. Чакаше ни компания. После ... после - китари, пъжени картофи, печено пиле, биричка и удоволствие ... удоволствието от добре свършена работа!
 
Голеж. гр. Червен бряг. м. Голеж.
Драганово-Бежановски пещерен район №208.
№ 5989, районен № 208 191
Дължина (16 м), денивелация (- 2 м).
 
Местонахождение и достъп:
Входът и се разкрива в основата на нисък скалния венец под паметника Голеж в югоизточната част на град Червен бряг. Отстои на около 700 метра югоизточно от центъра на града. Според районирането на карста (по В. Попов) попада в Драганово-Бежановски пещерен район №208.
От центъра на града се тръгва в югоизточна посока по булевард „Антим І“ който минава покрай парка на града. След около 600 метра се достига до кръстовище. В ляво се забелязва хълма с паметника. Пресича се широк площад и се изкачват поредица от стъпала. Заобикаля се в дясно бетонен монумент и по пътека се изкачва хълмчето. Пещерата трябва да се търси в основата на не висок венец под паметника.
 
Описание:
Входовете на пещерата се разкриват в основата на нисък скален венец. И двата и входа са с северозападно изложение. Южно разположеният има неправилна издължена форма и размери: ширина 0.74 метра и височина 1.70 метра. Северно разположеният има подобна форма и размери: ширина 0.70 метра и височина 1.60 метра. И от двата се прониква в низходящи галерии, като западната стена е зид. Подът е покрит с камъни и пръст. От предверието в югоизточна посока се отделя ниска галерия. Размерите на входното и отверстие са: ширина 1.74 метра и височина 0.60 метра. Дължината и е около 7 метра, като има няколко незначителни разклонения, които преминават в непреодолими стеснения. В най широката си част достига до 2 метра при височина 1 метър. Подът е покрит с пръст и камъни. По стените на места се забелязват следи от разгърмяване. В нея има привнесени много битови отпадъци. Забелязват се и единични екземпляри прилепи. Пещерата е влажна и хладна. Общата и дължина е 16 метра при денивелация от – 2 метра. При разкопаване може да бъде намерено продължение.
 
История на проучването:
 
Пещерата е известна отдавна на местното население. Твърди се, че в миналото е използвана за изба, но в годините след 09.09.1944 година е обявена като символ на частно предприемачество и е взривена и засипана. Показана е на Г. Колев, К. Стоичков членове на ПК „Хеликтит“ София и Я. Михалева от И. Аспарухов от Червен бряг на 15.11.2013 г. Проучена и картирана на 18.02.2014 г от К. Стоичков, Г. Колев – ПК „Хеликтит“ София и учениците от ПГМЕТ 9 майи членове наУСК „Лабиринт“ Червен бряг: Кристиян Красимиров, Слави Тонов и Ивелин Иванов.
 
Снимки: Георги Колев-Скитник.