Робот в тъмното 3 - Селфи в Зиданка

Роботи в тъмното 3 - Селфи в Зиданка

1. Мястото

     В предишните издания на Роботи в тъмното, ходихме с Коста до т.122 в Темната Дупка, и после до т.125. След напредъка там и частичните успехи, следващата цел беше Зиданка. 

     Там (както във всяка пещера), има куп места за до-проверяване с роботи. Пещерата завършва с кален блокаж, през който силно духа. Много пролуки в него изглеждат обещаващи. През 2017г. там достигнахме нови части, а блокажът продължава и става все по-сложен.

 

2. Зиданка

    Селфи-стикът, който пострада леко на т.125 бе ремонтиран, с ново серво и нов софтуер за управление, който да предотврати повторното му изгаряне.

 

Селфи-стикът. Снимка - Стан
 

     И така, получи и нов втори чифт батерии, и приспособления за монтаж на батериите директно в робота. Така не се налагаше връзване на захранващи кабели в пещерата, и вече няма риск да се обърне захранването. И самите батерии не висяха вързани с тиксо, а си имаха собствени гнезда.

 

     Организирахме се за нощно ходене и потеглихме Коста, Тим и аз. Още по пътя установих, че съм забравил джойстика вкъщи и нямаме как да командваме стика. Но това не беше фатално.
    Бяхме в Лакатник към 01:00. Екипирахме се, наредихме багажа и заприпкахме нагоре към входа на пещерата. Няколко прилепчета обикаляха входните части и ни посрещнаха.

     В Зиданка сме ходили много пъти, и има едно познато приятно усещане, като място от детството което човек е забравил, но му е било много свидно и веднъж отиде ли, бързо-бързо си го спомня. Миризмата, звукът на ботушите по глинения под. Всичко се преминава с лекота, но си е много приятно раздвижване за цялото тяло. 

    И скоро се озовахме на края на галерията, където таванът се снижава и се лази на четири лапи. Още стояха старото платнище и кофите, с които всичката кал от тесняците беше изкопана. Всъщност всичко си беше точно същото като преди 5 години. Сякаш ни чакаше.

     Плъзнахме се в калния хоризонтален и накрая S-образен тесняк и се озовахме в новите части. Имахме конкретни места за проверяване. Заловихме се да вкараме оборудване, храна и багаж на дъното. Извадихме стика, тествахме го. Работеше. За разлика от предишните места, тук бе много тясно за дългите му рейки, и доста кално. Но пролуки напред-назад не липсваха и ние систематично започнахме да ги изследваме. Много от тях бяха донякъде копани на предишни ходения, но не беше ясно къде водят в този 3D лабиринт.

 

3. Тесняци!

Пъхаме стика. Снимка - Коста

 

      На самото дъно имаше три тесняка. “Горе вляво”, “долу вляво” и “телевизорите”.
“Телевизори” защото на края на този тесняк има блокаж от лабилни камъни с размера на телевизор “Респром”, като море от телевизори до хоризонта. Но повече за тях после. И трите на този етап бяха непроходими. Коста се напъха горе вляво. Тим - долу вляво. Аз останах в основната зала и подадох рейките на стика първо на Тим. За да успеем да ползваме стика без джойстик, се наложи да разкача сервото и да завия по един винт на главата в различни позиции в които ни трябваше да гледаме (напред, настрани, назад). Когато трябваше да сменим изгледа, вадехме стика, разлепяхме спасителното тиксо, развивахме болтовете, навивахме при нов ъгъл на камерата, пак спасително тиксо.

      Под един камък в правоъгълен низходящ тесняк с глинено дъно, Тим успя да се напъха с краката напред около 3 метра, и вкара стика. На камерата се видя ясно, че метър след краката му теснякът завива рязко надясно, стеснява и изпада във  висока ниша приблизително с височина 2 метра, дълбочина 2 метра навътре (не е ясно какво има на другия й край), и ширина 30-50см. Определихме този тесняк като обещаващ, но същевременно ужасен за работа тъй като е низходящ и на входа му има прагче. 


Тим през Блокажа със Стик в ръка. Снимка - Коста
 

      Следващ беше Коста, “горе-вляво”. Той също се беше напъхал в тесняка си стабилно и ни наблюдаваше отгоре през първата проверка. Сега взе края на стика и започна да обследва тесняка. Около два метра навътре във възходящия тесняк имаше отново остра чупка вдясно, стеснение и отваря в подобна вертикална ниша както предишния. Мислим, че нишата не е същата (поне визуално), но това не е сигурно. Изглеждаше по-тясно и не обещаващо от първия, но все пак също е продължение.

    

    Оставихме “Телевизорите” за десерт. Коста показа на Тим горните залички на Новите части, разгледаха някои интересни места, а аз разглобих рейката за да може да се навре в тесняка при “Телевизорите”. Скъсих робота до около 1.5м дължина. Изядох сандвичи и шоколад, другите не проявиха интерес към тях.


Теснякът долу-вляво, поглед от 3.50м навътре. Снимка - Селфи Стик

  Тим се пъхна в този тесняк и скоро краката му изчезнаха над главите ни. Носеше със себе си скъсения стик, и телефона си на който по WiFi да гледа какво се случва. Скоро извика, че не хваща WiFi зад завоя. Вдихнахме рутера заедно с батерията на един кален камък в тавана на заличката и той потвърди една чертичка обхват. Провери няколко странични пролуки и накрая се озова на “Телевизорите”. Пъхна стика. Аз затаих дъх.

  За изненада, стикът показа че “морето от телевизори” е до колене. Образно казано. През една пролука стикът мина и погледна отвъд в широка ниша 50-60см с дълбочина над 2 метра, стесняваща се в дъното, а напред завиваща вляво. Точно срещу нас имаше натеци, цевички и други красоти. Далеч по-малко безнадеждно, отколко изглеждаше преди.

     Погледнахме часовниците и скоро се измъкнахме от тесняците. Опаковахме калния багаж и през S-образния тесняк бяхме пак в старите части. На едно разклонение в диаклазата Коста ни показа дупка в пода, запушена с камъни и боклуци. Поразчистихме я и огледахме. Не духаше. Стесняваше се до 4-5 сантиметра ширина надолу и пак бе запълнена с клечки и камъни. Навътре сякаш отваря, но изглежда сложно за работа. 

 

Оттам - навън. После в колата. Зиданка беше открила от тайните си, макар и мъничко.

Тестове на оборудване на паркинга на "Бъбрека". Снимка - Коста

4.И пак Зиданка!

Седмица по-късно успях да направя едно леко подобрение на селфи стика. Добавих един детайл отпред, заострен, който позволява на главата по-лесно да се плъзга в калните тесняци и да взима леки завои без да се забива в калта. Отне около 9 часа да се изпечата и беше готов точно преди тръгването. Стана от първия път! Нарекох го “клюнът”. Стърчи доста и може и да е ненужен. Експериментираме.

Селфи стик с "Клюна". Снимка - Коста

 

И ето, стана пак време за нощна Зиданка. Торбите-стегнати. Децата-успани. Даже не забравих и джойстика!
Този път бяхме Веско, Коста и аз. Веско се съгласи да ни вози той, което за мен беше голямо облекчение поради натрупалата се умора от нощни карания на кола. Качихме торбите и потеглихме. И докато се обърнем, бяхме на “Бъбрека”. 

Бъбрекът по нощите. Снимка - Коста

 

Качихме се до Зиданка. Влязохме вътре, пренесохме багажа. Разпънахме селфи-стика и започнахме да оглеждаме с него. Първо огледахме няколко вече проверени места, които преди не можахме хубаво да огледаме без джойстик. При сглабянето на стика забелязахме, че на някои места приплъзва тиксото (понеже глина е попаднала по рейките на палатката). Наврях се при телевизорите, екипът ми подаде стика и го пуснахме. Всички се вързаха към рутера да гледаме заедно образа. Започнах да оглеждам. Привидно тясното пространство започва да отваря повече и повече. Направих интересни снимки напред-назад-наляво-надясно. Измерих разстояние. Оказа се, че телевизорите са просто няколко камъка застанали напряко.

Отвъд "Телевизорите". Снимка - Селфи Стик

 

После започнах да се опитвам да извадя стика от мястото, където го бях наврял. Това обаче се оказа сложно. Той бе протегнат напред около 5 секции (2.5 метра) и висеше във въздуха като въдица опрян на камъните пред мен. Изваждах-изваждах и в един момент, точно преди последната секция да премине стеснението, тиксото се разлепи и главата на стика заедно с рейката се разкачи и увисна надолу. Видях на камерата, както и на стените на галерията (светлината от стика идваше от по-ниско вече). При мен останаха другите рейки. Държаха ни заедно единствено мрежовият кабел и ластикът на рейките. Лошо.

. В този момент екипът започна да пита какво става. Виждаха на камерата, че сме паднали. Обясних, че сме изтървали стика зад телевизорите. Започнах да се опитвам да издърпам по малко кабела и ластика, както направихме при предишните спасявания на стика. Дърпах, но кабелът запираше и все-повече се опъваше. А ластикът пружинираше. В един момент ластикът хаза “хрруп” и се скъса. Двете рейки, които деляха мен и стика останаха абсолютно свободни във въздуха и се държаха на сглобката към следващата -  в мен. Мрежовият кабел се бе отлепил от рейките и бе закачен директно за главата на стика. Стикът висеше, аз го държах вече за мрежовия кабел. Той не е много здрав и не е предвиден за дърпане. Нямаше друг начин. Лека-полека издърпвах, като с тези две секции при мен се опитвах да направлявам стика, който се виждаше. Но просто нямаше как да го достигна - беше твърде далеч. Тогава започнах да се навирам все по-навътре между телевизорите. Установих, че между тях има широки пролуки. Пъхнах се колкото можех - около 70см. Около 30см деляха мен от задния край на телевизорите. Забелязах също, че нагоре отваря. Точно преди телевизорите нагоре има ниша, в която човек може да се пъхне и да търси друг път напред, по-отгоре. Това би станало ако човек застане точно пред телевизорите, коленичи и пролази право нагоре през блокажа. Не е ясно дали е проходимо. Освен това, има една гигантската кора “чавдар” под която се минава за да се стигне до телевизорите и виси от тавана без опора. Под нея е тясничко. Когато минава под нея човек, изглежда точно като капак на саркофаг. Дискутирахме как и къде да я укрепваме. Оказа се, че всъщност е част от гигантския блок запушил галерията и не представлява опасност. Но нищо от тези не беше основният проблем, просто исках да си взема стика.
Вече доста пъхнат навътре, започнах да се опитвам с удължението на рейките да поместя края на стика за да мога да го прибера. Уви, като обирах кабела, понеже излиза от средата на главата на стика, последната рейка застана напряко на отвора и не пускаше стика да влезе. Рейката е 50см, а отворът - 12см. Беше като котва, перпендикулярно. Пробвах дузина пъти. Не минаваше.  

Дойде ми идеята с края на двете рейки да опра края на последната рейка и така да я направлявам да влезе в отвора. Това се оказа много трудно. Към този момент бях вече 15-20 минути в опити да извадя стика. Проблемът в това беше, че бях легнал по корем в тесняка, а стикът продължаваше пред мен и 45 градуса над мен. Не беше възможно да се обърна по гръб. Започнаха да ме болят очи и глава и да не мога да гледам мястото (тъй като беше съвсем в горния край на зрителния ми диапазон). Почивах, пъшках, помрънках, продължих.

Отпуснах малко кабела, така че срещу мен в отвора да е батерията на устройството. С двете секции успях да подпра батерията и да създам опорна точка. Натиснах батерията и това опъна кабела, Тогава като дръпнех кабела, стикът се завърташе по правилната ос (към мен)  и леко излизаше навън. И така, опъвайки кабела и подпирайки батерията с рейките, успявах малко по малко да взема завоя и да видя надписа на батерията (12V Li) срещу мен. Окуражих се, имаше шанс. Повторих още няколко пъти и всеки път с по 3-4 сантиметра влизаше към мен. Много скоро стикът се оказа в ръцете ми! Ликуване! Радост!

Прибрах го, помогнаха ми да накатая кабелите и слязох долу.

Селфи Стикът след работа в Зиданка. Снимка - Коста

 

5. Още проучвания

След сагата Веско ме попита дали стикът още ще може да работи на това влизане. Замислих се. Защо не? Вързахме скъсания ластик, навъртяхме още доста тиксо и му връчих стика. Той проучи тесняците право напред, под огромния къс. Занъваха, но успяхме да ги огледаме ясно и подробно.

Веско насред приключенията. Снимка - Коста

 

Ядохме шоколад, запалихме ароматна свещ и гледахме накъде ще отиде димът.
Коста започна да разширява глинен отвор, който бяхме набелязали. Подадохме му стика, включен. Светлините на стика се оплетоха с пушека от свещта и стана готин ефект. 

 

Лазери и дим. Снимка - Стан

 

Насладихме се на момента, снимах и продължихме. Той взе стика и започна да готви да го пъхне в още тесния отвор, а ние с Веско разкопахме с тесла и кози крак стеснението преди последната зала, за да се минава по-лесно. Направихме го магистрала с 8 платна! :) (т.е. Разширихме го от 30 см на 40см). Козият крак ме очарова с начина, по който копае глина. 

Не след дълго, започнахме да изследваме отвора, който копаеха Коста и Веско. Продължаваше навътре, задънваше но отравяше надолу. Много глина за копане. Но успяха да пъхнат стика надолу. И пред нас се разкри интересна гледка. В началото - тясно отвесче, около 40см. След метър изпада в блокаж от едри камъни. По хоризонтала има разстояния над 2 метра. На праг има глинена площадка и следи от неща, падали през дупката. Също и следи от нокти на животно, опитвало се да излезе. Не е ясно тези хоризонтални части дали/как свършват. Но отвесчето продължаваше и право надолу през блокажа, и край не се виждаше. Много хубава находка. 

 

Долу в отвесчето. Снимка - Селфи Стик

 

Цялата рейка не можа да влезе заради острия ъгъл между тесняка и отвеса. Бяхме около 3.5м навътре. При изваждането забелязахме нещо. Точно под краката на копачите отваряше подът в ниша около 1 метър, под нея скала и пак ниша. Нямам търпение да слезем един ден. Извадихме стика.

Отвор точно под копаещите. Снимка - Селфи стик

 

Остана в плана да проверим една блокажна ниша в обратна посока - към началото на блокажа. Коста се падна пръв със стика в ръце, аз бях на таблета и с джойстика. Оглеждахме, не видяхме нищо перспективно. Имаше цевички и натеци в тази ниша. В тавана, в едно много тясно място нещо хвана окото. Беше ярко червено.“Артефактът”.  Не можахме много да се доближим, но направихме снимки. Съвсем не е ясно какво е, основната хипотеза е че някой е пуснал кутия или кофичка от нещо отгоре през блокажа и тя е попаднала точно там. “Артефактът” беше тема на дискусии дълго след това.

Артефактът. Снимка - Селфи Стик

Натъпкахме багажа в торбите. Измушихме се през S-образния тесняк. Заизлизахме от Зиданка. Към края на блокажа, 50м в посока навън се натъкнахме на миризмата на ароматната свещ. Тя се движеше като облаче и беше ясно осезаема, макар димът да не се виждаше.

Излязохме от дупката, натоварихме се и бяхме в София още по тъмно. Ще се наложи да подобря технологията за по-безотказни селфита в бъдеще, но получихме някои насоки накъде да продължим… с пълни сили!

 

 

Пещерен човек. Снимка - Коста

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.