Настъпи есен, времето през годината когато в пещерните клубове започват курсовете за пещерняци. И тази година не направихме изключение и решихме да проведем курс. Въпреки тегавото начало, на първата среща се бяха появили само двама души, постепенно нещата се подобриха и се появиха и още желаещи. В събота 22-ри октомври сутринта в клубното помещение се събрахме желаещите да участват в курса: Яна, Валя, Мирослав, Цвети, Станислав и желаещите да помагат за провеждането на практиката: Аз, Катя, Мони, Пепи и малката му дъщеричка Кали. На лакатник ни чакаше Калин с още един кандидат участник Владо. По традиция първата практика бяхме решили да е в Темната дупка при Лакатник. Опознавателно влизане до езерата и излизане през „Лабиринта“, „Пресата“ и „Пързалката-Малкият чатал“. Времето беше мрачно ивалеше дъжд. Събрахме се на „Бъбрека“ и с изненада установихме, че ресторанта не работи и го ремонтират. Нямаше и навес да се подслоним от дъжда. Като първо разпънахме картата на пещерата и показахме къде ще се забавляваме този ден. Навлякохме пещерните одежди-кой каквото си носеше. Мони и останалите подготвиха прониквачните торби с инвентар, храна и резервни дрехи и в нишка се изнесохме към входа на пещерата. Гледано от високо дефилето и Лакатник бяха обагрени в топлите багри на есента и въпреки мрачното време на човек някак си му става топло на душата. Събрахме се пред Зиданка и Катето изнесе на курсистите първата лекция касаеща личната екипировка за проникване в пещери. Мони и партнираше в ролята на „спелео манекен“. Получи се чудесна комбинация и доста добре изнесена лекция. Браво на екипа! След това съвсем рутинно обясних на групата мерките за безопасност при влизане в пещера (за някои от участниците това беше първо влизане в пещера), разпределих кой за кой персонално ще отговаря при влизането и тръгнахме. Това влизане щеше обаче да е малко по-особено, защото Пепи водеше дъщеря си Кали и този ден тя щеше да задава темпото ни в пещерата като най-малката от групата. Направихме стандартното спиране и гасене на осветлението за да ни привикнат очите към тъмнината и поехме към недрата на масива. В пещерата имаше уникално малко вода и нямахме никакви проблеми при предвижването. Всеки си следеше хората и показваше всичко свързано с преодоляването на подземният релеф. Все пак Темната е пещера с доста разнообразен релеф. Хората си подаваха торбите и си помагаха когато е нужно. На места спирахме и обяснявах за образуването на някои причудливи форми, участниците в забавлението също задаваха въпроси. Кали се справяше чудесно с движените в пещерата и често ни показваше неща които рядко забелязваме. Наричаше си ги с нейни имена, това прилича на „великански стол“, а това е прозорче, виждаше и неща които обикновено пропускаме, езерце под камък с образувания и си намираше перфектните хватки и стъпки. Неусетно стигнахме до езерата и спряхме за кратка почивка. Катето извади примусите и спретна кафе и чай. Подкрепихме се и преди да почне да ни става студено решихме, че сладките приказки са добро нещо, но е време да излизаме. Със същото темпо поехме към изхода, като на „Разцепения дирек“ се отклонихме към „Булеварда“. От там през „Лабиринта“ поехме към „Пресата“. На места където останалите от групата лазихме Кали минаваше права и истински се забавляваше на причудливите форми за които и приличаха на „Драконови зъби“. Предстоеше „Пресата“. Нашето предпоследно препятствие. С останалите водачи обяснихме на курсистите как се преминава през тесни места и как да не се заклещят и като най-едри в групата с Пепи се „гмурнахме“ в теснотията. Преодоляхме я през един по-широк, алтернативен път в дясно. След това започнаха и другите един по един да я преодоляват. Последва „пързалката“, място на което се слиза на „протриване“ и вече бяхме близко до изхода. Една кратка разходка до „Жеково езеро“, Катето сподели, че едва го е разпознала, толкова малко вода има в пещерата, че... На входа си направихме снимки за спомен слязохме. Преоблякохме се и поехме по пътя за София, с една „принудителна“ спирка в Своге за да вечеряме. Така започваме нов цикъл от практики и лекции. Нов курс, нови хора, нови приключения.