В търсене на пещери край село Доброславци и по поречието на Нишава

Андрей Христов на входа на спелестологичен обект в района на село Доброслазци. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на новооткрита пещера по поречието на река Нишава в землището на село Туден. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Долината на река Нишава. Входът на новооткрита пещера по поречието на река Нишава в землището на село Туден. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Навлязохме в месец март и дойде най-сетне време отново да се впуснем в търсене на нови пещери в райони където малко е ходено с тази цел. В краят на седмицата Димитър Тонин ми писа, че на една от топографските карти има отбелязани две пещери в североизточният край на село Доброславци. Това доста ме изненада, никога не бях чувал за пещери там, както и, че щяха да се знаят със сигурност. Чухме се с Андро и решихме, че след два месеца чакане е време пак да погледнем към поречието на Нишава. Последното ни скитосване в района на Разбоище беше точно преди да започне същинската зима 27-ми декември.
На 05-ти март, сутринта потеглихме към 10.30 часа. Предложих му първо да направим едно отклонение от плана и да разгадаем мистерията с пещерите при Доброславци. Бях си качил на телефона топографската карта. Минахме през село Мрамор и не след дълго бяхме в село Доброславци. В североизточният му край започваше много разбит бетонен път, който навлизаше сред обработваеми площи. На север се разкриваше всечена и доста широка долина на река. Поехме в посока на долината и се разделихме. Не след дълго се събрахме на нивото на реката и Андро спомена, че нищо не е намерил освен някакъв каптаж с умряло в него животно. Направихме нова сверка по картата и поехме в посоката която трябва да са отбелязаните отвори. Преминахме през заблатено място и по една пътечка поехме по склона и на едно доста закътано местенце попаднахме на бетониран отвор на нещо си. Взехме си осветлението и раниците и се напъхахме да го разгледаме. Веднага след входа с завиваше на север и след около 15 метра се достигаше до завой под прав ъгъл на изток (посоките са примерни). В ляво от завоя имаше стая с кладенец в средата. Водата в него беше застояла а кладенецът дълбок. След завоя се върви по коридор 20-тина метра и нов завой на север и още толкова дълъг коридор достигащ до редица помещения. Така свършва и подземният обект, вероятно военна разработка и изоставен. Усещаше се течение но не намерихме втори вход, вероятно проветрението ставаше през вентилационна шахта, която също не видяхме. Над обекта до пътя намерихме шахта с дълбочина около 7-8 метра затрупана с боклуци и до нея тръби-отдушници. Вероятно от там ставаше проветрението.
След като разгадахме загадката с „пещерите“ поехме през Житен, Голяновци и Драговищица към Костинброд а от там към Годеч, Туден и Разбоище. Паркирахме на нашето си място в центъра на селцето и поехме на север. Стигнахме дерето с кладенеца от предното ни ходене и след това поехме покрай него на изток. Времето беше топло и приятно. Природата се събужда от зимен сън, настроението ни е ведро. Тръгнали сме да скитосваме и да търсим нещо. Нещо като пещери, въртопи, извори или нещо свързано с историята. Някой беше писал преди време, че пещерняците сме си нещотърсачи в повечето случаи. Навлязохме в не гъста и сравнително млада букова гора. На места виждахме струпвания на камъни покрити с мъх и лишеи. След това поредните окопи останали от миналото и така се изкачихме на баира и достигнахме над огромната дупка на една кариера използвана в съвремието за сметище. Въобще грозна гледка. Поехме към поречието на Нишава, като минахме под електропроводите. Заслизахме по склона, забелязахме в далечината сърни да притичват. Решихме отново да се разделим, като този път всеки от нас взе по една радиостанция за по-лесна комуникация и да не си викаме постоянно и да се търсим по телефоните, въобще техническо удобство. Разбрахме се да се чакаме на един издаден към Нишава „нос“. Слизането беше лесно и не след дълго решихме да не се събираме на посоченото място, а Андро да хване към реката, а аз да проверя скалните венци намиращи се на няколко десетки метра под мен. Огледахме с биноклите скалните разкрития и набелязахме доста интересни отвори. Това място си е тотално бяло петно и нещо като „обратната страна на луната“ защото трябва да се навлезе в дефилето за да се видят подробностите, които не се виждат от много други места в околността. В долината Нишава прави множество завои и гледката е уникална.
Видях едно скално ребро и след като достигнах до него видях, че съм пропуснал един скален венец над мен, но от това място поех в основата на друг, който правеше широка дъга на няколко нива. За съжаление нищо не излезе. Анндро ми съобщи, че ще пресече Нишава по паднало дърво и после ще се върне и ще се качи при мен. Склонът е доста труден за обхождане поради големите на места наклони, сипеите и храстите и дърветата. Точно след месец, когато всичко се раззелени ще е почти невъзможно обикалянето му. Намерих животинска пътечка и по нея се изкачих до друга скала. Почти веднага в основата и забелязах отвор. Погледнах със светлина и видях, че чернее и продължава. Първата за сезона си казах. Обадих се по станцията на Андро да му съобщя, че ще се облека и ще вляза да видя какво е и, че временно няма да имаме връзка. Той спомена, че обикаля от другата страна на реката и се насочва към мен. От входът се попада в леко възходяща галерия, след което свода се снишава. Следва завой и права галерия около 10 метра. Точно на завоя на лявата стена забелязах издълбани надписи, които едва си личат. Вътрешността е доста влажна. Хладно е, а пода е покрит с мокра пръст. По стените има повлеци и дендрити. В дъното редица камъни затваряха прохода на вътре. Легнах и ги разместих. Зад тях галерията продължава още 3 метра и се снишава, трябва да се копае. От вътрешността се усеща хладно въздушно течение. След като добре огледах, се заех с картирането и. Първа пещера за годината и първа в землището на Туден. Не ми отне много време и когато привършвах се появи Андро. Съобщи ми, че е видял по скалите поне 5 отвора от към Туден и, че ще трябва да ходим и там някой ден. Направи няколко снимки и решихме отново да се разделим, като аз да обходя венците на това ниво, а той да слезе и да огледа останалите. Така и направихме, като нови пещери не излязоха, а само малки ниши. За сметка на това обаче оттатък реката се виждаха доста обещаващи отвори. До тях за да стигнем обаче, ще е по-лесно да минем през село Ропот. В един момент, почуствахме, че доста сме се изморили и решихме да поемем по обратния път. На връщане отново минахме покрай кариерата, като и там забелязахме разни отвори за проверяване. Въобще ще има още доста ходения в района по скромни изчисления на Андро поне още две години. По асфалта се върнахме до колата. Преоблякохме се и се насочихме към „базата“, кафе-сладкарница Рая в Годеч, където хапнахме доволно, принцеси, сладкиши и пихме ободряващи напитки. Вече по тъмно хванахме към София, доста изморени, но доволни от преживелиците през този дълъг и изпълнен с интересни преживелици ден. Вероятно към края на месеца отново ще дойдем в района. За момента имаме към 7-8 набелязани обекти за картиране и проучване и много още терен за обхождане. На дневен ред стои и Прилепната пещера, където ще заведем археолози и биоспелеолози за да направят допълнителни и много важни проучвания в нея.   

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.