Тръгнахме около 07:30 часа сутринта от квартал Красна поляна. Движихме се посока Ботевград, по магистрала „Хемус“, след което поехме по ремонтираният път Ботевград-Мездра. Стигайки до Мездра, посетихме тракийско-римската крепост, която е на входа на самия град. След кратката почивка продължихме към село Драшан, по пътя Мездра - Бяла Слатина.
След около 45 минути достигнахме въпросното село и се ориентирахме към целта. За щастие беше слънчево и не прекалено топло. По черния път от селото до самата дупка, ни посрещна фазан, беше очарователно красив. Паркирахме в полето и се отправихме към самата дупка. Не след дълго открихме и нея.
Седнахме да презаредим батериите с малко течности и храна. Момчетата вързаха оборудването. Дани се спусна пръв в пропастта, след което дойде и реда на най-неопитния, моят ред. След 10 минутно броене със страховете си се спуснах и аз, след което и Светльо. Часът беше около 12:40. На входа ни посрещнаха неприветливите мисли за наличие на газ (СО2), при което запалихме свещи и челници и влязохме на вътре.
За щастие за времето прекарано долу не се натъкнахме на газ (СО2), до мястото до което стигнахме. Почти веднага с влизането се разкриват и фосилите по стените и тавана. Като верен почитател на палеонтологията за мен беше истинско щастие да ги зърна! За жалост страхът от тесняците и неприветливия, образувал се лабиринт ни попречиха да продължим огледа си до по интересните участъци от пещерата. Но това не ни попречи на намерим и видим останки от гръбначната фауна на кредно плитко, тропическо море. На кратко намерихме зъб от акула, мисля че е от вида Scapanorhynchus rapax, характерен хищник обитавал тогавашния океан Тетис.С интерес гледахме стените ,провирахме се от тук-там и не бяхме усетили как бяха минали 3 часа и малко. С недовършена "мисия" решихме да излизаме.
На входа из между шумата имаше 2 жабчета, паднали в пропастта, едното бе евакуирано успешно, но другото избяга и се скри в изгнилите листа нападали от горе. С много пот по челото успяхме да се изкачим обратно горе заради тясната част от отвеса в която най-често се закачаше и опираше гръдния механизъм (самохват).
Починахме си и събрахме екипировката, след което се отправихме към друг възможен въртоп, който съзряхме от картата на 300 метра от местоположението ни. Проправихме си път сред шубрака и видяхме отново карстови цепнатини които водят на долу. Дани се провря в една от дупките но надолу ставаше прекалено тясно, бяхме изтощени физически и се отказа от продължение. Събирайки екипировката съзряхме коруба от земна костенурка заклещена между цепките на скалата, но за нещастие беше празна, горкото животно беше загинало там.
С остатъка от силите и времето си продължихме към друга съседна предполагаема дупка. Отново имахме успех, там ни чакаше дълбок и тесен отвес, спуснат от Светльо. След изкачването обратно, установихме че е с дълбочина 16 метра.
Във въпросната местност имаше още обещаващи места за проучване, но времето не ни позволи да продължим.
Изморени но положително заредени се отправихме към паркирания автомобил съпроводени от вой на чакали. На излизане от селото пред пътя ни мина бая, голям язовец! По обратния път преди Мездра се натъкнахме за съжаление на млад чакал който беше сгазен на платното. Срещите ни с животинската фауна завършиха с мездренски таралежи. Към 23:30 успешно се завърнахме на мястото от което тръгнахме.
Автор: Ивайло Семерджиев.