Есенен лагер-сбор, Банковица, Проходна и „първо въже“ за курсистите

Пепи екипира през "Окната"на пещера Проходна
Първо спускане на курсистите.
Ден втори. Мони и Валя се спускат от високото.

Сутринта на 29.10. скреж беше покрил всичко. През нощта минусови температури. Какво ли щеше да е времето на Карлуково? Време беше за лагер-сбор. Събрахме се в клуба и първата работа, която свършихме беше да редуцираме багажа. Въпреки това едвам се побрахме 8 души в двете коли. Оставихме, щабната палатка, машината, два канапа и разни излишни неща. Жоро и Мамута се „задрънкаха“ още от паркинга за някакво канче.
Отпътувахме: Пепи, Мони, Жоро, Мамута, Аз, Миро, Яна и Валя от курса. Спряхме на Луковит да напазаруваме и се засякохме там с Живко Генчев и народа от ПК „Ъндърграунд“, които също си водиха курса за тренировка на Карлуково. Напазарувахме и отидохме да хапнем в гостилницата и след това нямаше какво да ни спре към Карлуково.
Паркирахме се пред „Проходна“, от другият клуб бяха опънали системи на скалите и се забавляваха. При нас това тепърва предстоеше. Появи се и Сашо от Червен бряг. С Жоро щяха да ходят към „С-20“. Извадихме и разпределихме инвентара. Аз и Пепи поехме да връзваме системи.
Мони се зае с първото занимание. Обясни на курсистите за личната екипировка за ТЕВ. Кое за какво служи, в каква последователност се реди и всичко свързано с използването и. Жоро и Сашо вързаха на единственото дърво на паркинга три възнесения и пуснаха от парапета по наклона още три въжета. Първо курсистите по наклона се учиха как се реди десондьор, как се фиксира, как се спуска с и без самоусигоровка. След това поеха на „възнесенията“, като първата им задача беше да си „прогонят“ джаджите по себе си. Бях взел повече седалки, така, че имаше възможност за подмяна ако се окажеше някоя неудобна. Мони продължи уверено да им показва изкачване, слизане и смяна на посоката. На свой ред останалите попиваха и повтаряха упражнението. Пепи и Мони вързаха по още една система и когато курсистите започнаха уверено да правят нещата се преместиха на скалата. Направиха доста тигели нагоре-надолу до първото междинно прехвърляне и в „камбана“ и до стената. След това преминахме към последното упражнение за деня. Преминаване на ръб в двете посоки. И тук нямаха грешка, въобще за часовете от 13 до 18 часа с огромен ентусиазъм почти не слезнаха от въжето. Пристигна и Калин, който направи обход из „Задънен дол“ и Таньо от Стара Загора, който се учуди на камерния състав и попита ще има ли сбор. Разбраха се с Мамута да влизат вечерта в „Банковица“. Жоро и Сашо бяха ударили греда в търсенето на „еската“.
Събрахме се на поляната при Банковица, опънахме палатките, стъкмихме огън и се започна дълга подготовка за вечеря, като там дейно участие в приготовлението взеха младежката част от групата: Жоро, Сашо, Яна и Валя. Жорката така се развихри, че едвам му стигна 10 метра фолио, но за сметка на това в жарта имаше количество; картофи, гъби с кашкавал, пълнени чушки и още вкусотии. Той ни беше подготвил и приятна изненада. Носеше си лаптопа на който ни показа снимки и клипове от иранската си епопея и ни разказа за преживяванията си в иранската хилядарка, в изследването на която се беше включил през лятото. Наистина много интересно! Към полунощ Мамута и Таньо взеха да се стягат за дупка. Дадох им инвентара и после им пожелахме успех.
Тази нощ беше хладно, но не и студено. Температурите не паднаха под 0 градуса, но за сметка на това духаше много силен вятър. Яна през нощта станала предвидливо и поляла жарта с вода за да не стане проблем.
Сутринта се събудихме от възклицанията на Мамута, че му е студено. Уж щяха да излезнат по топло, а то какво стана. Разбудихме се. Мамута разказа, че срещу течението на потока над „дънната каскада“ са успели да минат над 30 метра след последния достигнат репер. Мамута изкачил някакви „геризни“ комини и успял да види обемна зала във височина. Напред по водата също продължавало, но било тегаво. Във водата видели няколко земноводни, което е ясен белег, че това е почти на 100% водата протичаща през горният етаж на „Задъненка“.
Пихме кафе и поехме към скалите. Екипираха се още системи и започна една „въртележка“ с минаване на междинни прехвърляния, като Мони пак беше главният водещ на заниманието. Жоро и Сашо отидоха да се „пендечат“ на „Големия свод“. Пепи екипира през „Окната“.Идеята беше една изненада за курсистите. Яни с Деси, Хрис и Сашо също се присъединиха преди обяд. Курсистите въртяха до към 13.00 часа по системите. След което Мони им изведе лекцията за въжета, с Яни допълвахме, после показа основните възли. Беше време и за изненадата. Курсистите ги пуснахме на „махалото“ под „Окната“. Голям кеф. После с ключе в ръка разекипираха системите. Жоро и на него му се насъбра бая разекипиране. „Големият свод“, „Окната“, някоя друга система и входният отвес на „Банковица“. Курсистите бяха доста изморени, но доволни, както и останалите. Подредихме инвентара. И поехме предвидливо по-рано към София и то през Мездра и „Искърското дефиле“, защото през магистралата било доста „спек“ със задръстванията. Така приключи поредният есенен сбор. Жалко, че бяхме малко народ, но пък имаше за всеки по нещо.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.