Прекартиране на Каденица, но не съвсем и разни други забавления
След пролетният Лагер-сбор на клуба по Великден стигнахме до заключение, че ще е добре да се направи нова подробна карта на пропастната пещера Каденица, която се намира до бившата мелница на село Карлуково. Перспективата от нея да проникнем в крайните части на Банковица са реални и това ще спести много време и усилия за доизследването на тези крайни части, а защо не и на един нов голям участък от тази система. За съжаление заради  дъждовното време и неблагоприятните прогнози на два пъти отлагахме това прекартиране. В сряда на клуб се разбра, че Мони и Калин ще ходят на Яворец. Яни, Мамута и Бойко щяха да атакуват в петъка Банковица, останалите бяха пас. За да се направи точна карта трябваше групата да е стабилна и поне двама от нас да са с опит в картирането. Този път за ходенето откликнаха Ив, с която нееднократно сме картирали и Жорката. Пепи каза, че ще се присъедини, но понеже щеше да е с дъщеричката си Кали, щеше да се забавлява на въже край Проходна и да е „тиловак“ за лагера. Целта беше, да прекартираме пещерата подробно до където ни стигне времето и да се накове и паралелният отвес, за да може когато вкарваме курсисти в тази пещера да им

а по-голям избор за движение вътре.
Сутринта се събрахме в клуба, взехме инвентара и отпрашихме към Карлуково с една спирка в Луковит да напазар
уваме храна. Още от пътя ни посрещна автопарк и тълпи от народ запътили се към заветните „Божии очи“ (то бива чалга ама това е прекалено). Намерихме си място да паркираме, разпределихме инвентара и без да губим излишно време поехме към Каденица. Започваха летните жеги и за това преобличането стана във въртопа на дупката. Да ама няма угодия, пълчища комари доста ни изтормозиха. Спуснах се и набързо вързах системата. Бях улеснен от факта, че пещерата беше останала екипирана още от сбора, само въжетата бяха извадени. Оказа се, обаче, че не сме си предвидили достатъчно инвентар и бяхме тръгнали под „санитарния минимум“. За сметка на това направихме където беше нужно безкарабинерно екипиране и така нещата се подредиха. На голямата площадка се събрахме с Ив и Жоро. Жоро пое щафетата към паралелният отвес и започна да се забавлява с машината и железата. С Ив продължихме надолу. Заформи се доста приятно картиране. Докато Жорката „хлопаше“ по отвеса с дистото „изцъкахме“ хоризонталната част с разклоненията. Жоро се появи и отиде на разузнаване в дънната част. След извесно време се появи и сподели, че теснякът е отворен, няма вода и, че след доста гърч е стигнал до доста неприятна „ключалка“ и след това била водата. Заехме се с картировката на каскадата, показах на Жоро какво точно правя и как оформям данните, сеченията, хоризонталния план и разрезите. В тясното поеха Жоро и Ив картировката. За съжаление малко преди да достигнат дъното, Жоро се провикна, че дистото било казало „Гъ, Гъ“, което означаваше, че батерията е свършила. Кратка справка с времето показа, че е добре да излизаме да не си просрочим контролното време. Разекипирахме и на входа ни лъхна яка жега. Беше по залез слънце, много приятно и съвсем лятно време. Минахме през селото да се измием и за бира и се прибрахме в лагера на поляната при Банковица. Пепи беше докарал куп дърва и беше стъкмил огън. Вечерята беше кебапчета на шиш, гъби с кашкавал на каменна плоча. Пихме разни алкохолни и безалкохолни бири до среднощ.
На следващият ден решихме, че няма смисъл без дистото да се картира теснотията, също така трябваше да си тръгнем по-рано и се отдадохме на разни други забави, както Мамута обича да казва разни „слънчеви полянки“. Жоро екипира с новото въже на Пепи през „Окната“ на Проходна, Ив се спусна след него и след това заедно с Пепи и Кали заформиха една „люлка за възрастни“. След това стана време за прибиране. Натъкнахме се на огромна купчина боклуци на паркинга, явно останали от някое събитие. Лошото е, че хората като видят купчина боклук си изхвърлят на нея боклука. Този боклук се разнася. Така малко по малко района на Проходна се комерсиализира и замърсява. Няма кофи за боклук никъде. Храстите са се превърнати в тотална тоалетна. Пепи скастри един татуиран младеж, който си хвърли боклука на купчината, че това не е място за отпадъци. Ще пуснем сигнал до РИОСВ Плевен, че за пореден път има замърсяване. Така приключи поредното Карлуковско приключение.