Очертаваха се няколко почивни дни. По прогноза го даваха валежно и само първият от четирите дни щеше да е стабилен като време. С Андро се бяхме разбрали да отскочим до района в който обикновено последните две години ходим най-често. Оставихме организацията за последния момент. Потеглихме само двамата. Предложих му да подходим този път от другата-североизточната страна на Нишава и то от началото на проломът и. Той започва непосредствено от главната махала на село Туден. Така и направихме.
Спряхме при чешмата. Времето не беше много стабилно и припръска леко. По спомени преди 7-8 години за първи път минахме от тук в търсене на една пропастна пещера за която Здравеца ни беше разказал. Една баба, беше разказала за пещера в района. Тогава намерихме само един карстов извор и няколко „лисичарника“. После на два пъти се връщахме да копаем в извора, но не излезе нищо интересно. Миналата година по време на един риболовен излет бях започнал обхода на масива, но пак бяха излезнали ялови обекти.
Реших да минем по местата които предната година бях обходил. Качихме се на хълма на около 30 метра над леглото на реката. На отсрещния бряг се открояваха отделни къщи на една от махалите на селото, както и скални стъпала. Достигнахме до първият по-висок скален откос.
Решихме да го огледаме и заслизахме в две различни посоки. Не след дълго след като преодолях едно скално стъпало се натъкнах на животинска пътечка водеща до отвор в края на едно скално ребро. Погледнах и на вътре се виждаше обем. Извиках на Андро, той се беше натъкнал също на обект, но за всеобщо съжаление се оказа ниша. Докато дойде аз се преоблякох и започнах с проучването. След ниският вход се попада в широко предверие, галерия, завой и заличка с две разклонения. На места по стените и свода имаше образувания и няколко съвременни надписа. Пещерата вероятно се използва за леговище от Язовци, които за наше щастие в момента не бяха в пещерата. Дръпнахме бърза картировка и решихме, че доста бързо се отчетохме за деня. Не след дълго се натъкнахме на серия дупчета, които бяха на по няколко нива, но доста мижави и решихме, че някой ден когато свършат обектите за картиране може да им обърнем внимание. Продължихме по долината, но съседният масив не предложи нищо интересно освен една любопитна Пепелянка, която вероятно виждаше за първи път хора. Натъкнахме се на интересна долина с река, която не беше никак малка и се явяваше интересен приток на Нишава. Там за кратко зърнах две Диви котки да лочат вода, които се „изпариха“ на секундата. На отсрещният бряг отново се открояваха скали. Продължихме и достигнахме до наричаното от мен „ветрило“-дъгообразен скален венец дълъг няколкостотин метра. На пръв поглед скалата изглеждаше доста ронлива. Достигнахме висока скала от която се отвори фантастична и спираща дъха гледка. На където и да погледнем се намирахме сред море от меандрите на реката. Скали, хълмове, долини и проблясъци на реката течаща поне на 60 метра под нас. Андро извади бинокъл и заоглеждахме. Заслужаваше си. На скалите в близост до първите дупчета се виждаха примамливо два входа. Не се знаеше обаче, дали можем да ги достигнем. Духаше силен вятър и решихме да оставим проучването на меандрите за следващият път. Беше време да се връщаме. Подходихме по речната тераса.
Когато достигнахме пресъхналият в момента извор решихме да пробваме да достигнем забелязаните входове, пък каквото стане. Достигнахме до място от което следваше обрасъл улей. Предприех изкачване, което беше „здравословно“ само в едната посока и не след дълго бях на входа на пещера. Ама хубав голям вход. Доста надписи имаше и си личеше, че някога е кипяло живот тук. Надписи от 30-те, 50-те, 60-те и 80-те години на 20-ти век. Андро беше намерил друг път за изкачване. Докато дойде аз предприех проучване на пещерата. От предверието в дясно имаше малка заличка с къса галерия и висок комин. В ляво започваше галерия преминаваща в заличка с няколко високи комини, които се свързваха на различни нива. Галерията завиваше на ляво и ставаше ниска. Още серия от високи комин, като от един се процеждаше слънчева светлина. Вероятен горен вход и горни етажи. В един от комините се качих около 10 метра, но ставаше доста тясно. Преминавайки още едно стеснение се натъкнах и на вторият вход. Андро пристигна, наснима и решихме, че нямаме време за да я картираме. Пещерата беше сложна за картиране и щяхме да замръкнем. Казахме си, че съвсем скоро ще се върнем пак. Дължината и на пръв поглед ще излезе към 60 метра.
Решихме да направим един траверс по скалите и внимателно преодоляхме един ръб, след което се изкатерихме до върха на скалата и от там през поляните достигнахме до близката махала. Хванахме пътя и не след дълго бяхме при колата. Така намерихме Туденските дупки, за които предполагахме, че съществуват, но досега не ги бяхме локализирали.
Както винаги седнахме в сладкарницата в Годеч. Бяхме доволни, но нещо ни липсваше, една празнина, която няма как да бъде запълнена. След всеки подобен успех винаги Андро се обаждаше на Хинко за да му разкаже на какво сме се натъкнали. Сега нямаше как да се обадим, защото два дни по-рано Хинко ни напусна за винаги. Тъжните уроци на живота, че човешката ни обвивка не е вечна. Надявам се, поне малко да сме го радвали с тези наши открития през последните години. Мир на душата му и вечна памет за делото му!