От преди две години с Ясен, Станислав и Яни си говорим за сифончето в привходните части на Темната дупка при гара Лакатник. То е образувано от водите на малко-периодично поточе протичащто няколко десетки метри и завършващо в неголямо стоящо езеро през повечето време на годината. Направихме няколко влизания там, а въпреки, че са няколко десетки метри, участъка до сифончето е доста тесен и ръбест меандър. Яни сподели, че при едно от неговите влизания към „Трапезарията” на излизане проверил мястото и се оказало сухо. Напъхал се в доста депресираща дендритна преса и попаднал на галерии завършващи със стеснения и калцитни натеци.
Това време очаквахме и ние с нетърпение за да може да допроучим и картираме този участък. Според Ясен на нито една от старите карти го няма картиран този участък. Предната седмица по време на първата практика на новият ни курс за пещерняци забелязах, че в Темната дупка водата е много-много ниска. Рекох си, може да ни се усмихне късмета този път. През почивните дни имахме нова практика с курсистите на „Алпийска поляна”. Разбрахме се със Станислав, като приключим занятията да отида в Темната и да проверя сифончето. Речено-сторено. Вечерта към 22 часа влязох в Темната, приготвих се за „болката в телцето” в неприятните ръбести теснотии и не след дълго бях на мястото. Първоначално ми се стори затворено с вода, но като клекнах се оказа, че вода има само в лявата част на въпросния участък. В дясно до където ми стигаше поглед и светлина се открояваше дендритна преса висока 50-70 сантиметра и широка няколко метра. Излязох от пещерата и се обадих на Стан, който вече беше тръгнал, казах му да вземе картировачни и се качих отново на „Алпийска”. Подремах около два часа и към 1 часа след полунощ той ми се обади и ми каза, че е на паркинга при ресторанта. Преоблякох се и отново поех към Темната. Приготвихме си нещата в една прониквачна торба и нахълтахме отново в пещерата, която едва ли някога ще ни омръзне. Отново по гърчавия меандър и сме на мястото. Стан взе торбата и започна да пролазва пресата. След около два метра се натъкна на малка напречна диаклаза. Пода на пресата е покрит с издълбани от водата ванички с милиони остри дендрити, както и с нанос от глина и пясък на места. Намират се и привнесени от водата бутилки, парцали и найлони. Той продължи по пресата и не след дълго излезе на висока, отново напречна диаклазна галерия висока около 3 метра и широка поне метър и нещо.Тя се развива паралелно на участъка от който идваме. По стените и свода се забелязват образувания, пода е покрит с нанос от глина и пясък. В двата си края, галерията преминава в непреодолими стеснения и глинени тапи. Пресата обаче не свършва и след втората напречна галерия продължава още 7-8 метра за да се попадне на нова галерия в ляво. На това място се натъкнахме на стар осигурителен ремък-много разкъсан и свещ залепена на пода. След преодоляването на възходящо стеснение се попада на меандрираща галерия висока около 3 метра. Тази галерия е с дължина двадесетина метра и посоката и е към „Чатала” и привходните части. На това място се натъкнахме и на прилепи. Вероятно след разкопаване на глината в краят и ще се свърже някъде с някое стеснение в горепосочения участък.
От това място се заехме и с картировката. Стан взимаше отсечки с дистото и ми диктуваше (по обясними причини не беше взел таблет), а аз на ламинати записвах данните и правих сечения. Картировката вървеше плавно и бързо стигнахме разклона с пресата. Стан реши да провери едно продължение в нея и се натъкна на още над 30 метра части. Вече едвам го чувах. Каза, че има разклонение, меандър висок около 3 метра с вода в който си е напълнил единия ботуш. Тези участъци завършват със стеснения за разкопаване. Картира, като ми диктуваше данните. Решихме да не влизам, защото в самото начало има тесняк за преминаването на който се издиша въздух. Така лежейки върху дендритите като някакво странно йога упражнение аз записвах данните. Последните две отсечки ми ги продиктува, чак като дойде, защото нямахме вече слухова връзка. След всички тези премеждия картирането на пресата до мястото на последната точка над оттеглилото се сифонче беше като „детска игра”. Прибрахме инструментите и със сетни сили се измъкнахме от теснотията и съответно пещерата. Беше някъде след 4 часа сутринта. Емоцията от видяното ни държеше доста бодри. Изпратих го до колата, взех едни поръчани нещица, казахме си лек път и поех към „Алпийска”. Всички в лагера спяха, а аз си отворих една безалкохолна бира и отмарях. Някъде малко преди да се развидели заспах непробудно. След изчертаването на полигоновия ход се оказа, че сме картирали по антена 109.71 метра. Слизаме 5 метра надолу спрямо началото на меандъра, 5% наклон средно. За сега толкова. Постепенно се вдига завесата от още една загадка на любимата ни пещера. За да се продължи ще трябват „слабички” и ентусиазирани хора за разкопаване на нанос.