Последна практика на курса с усещане за пролет

Връзване на възли. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Учебно картиране в пещерата "Чукара". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Миро се спуска по южната система. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Настъпи време и за последната практика на курс „Пещерняк“ 2016-2017. Зимата се оказа истинска и за това курса се проточи доста. Толкова се проточи, че в даден момент взехме да се изморяваме и двамата с Мони, основно занимаващи се с хората, както и самите курсисти. При всички положения нямахме никакво желание да навлизаме в март месец. Остана още малко висене на въже и картиране. За съжаление програмата която бях направил през декември стана на пух и прах и така и не успях да я приложа на практика.
Съботата дежурно се събрахме към 8 часа сутринта в клуба. Пихме по кафе, побъбрихме малко и към 8.30 часа поехме към Лакатник. Звъннах на Цвети да и кажа, че потегляме и ще се чакаме в Своге. Там на място използвахме услугите на ресторант „Искър“ да хапнем и да не губим после време. Напазарувахме храна подобаващо и поехме към целта.
На паркинга на водослива на Петренска река с Пробойница имаше множество коли. Катерачите бяха и те излезнали заради хубавото време. Взехме малко храна, торбите с инвентарите и тръгнахме по дола. Времето беше слънчево и топло, прескочихме придошлата Петренска река и се заизкачвахме към местността „Брусовата мелина“ по народно му „Академишки камък“. Имахме нужда на спокойствие да повисим, а мястото е доста предразполагащо.
Изчакахме малко да се отдъхнем и започнахме „суха тренировка“ връзване на възли. Нямаше вятър и по небето пъплеха съвсем леко облачета, миришеше на пролет. Около 30-40 минути връзвахме възли, след което Цвети, Миро и Яна си разпределиха инвентара, натъпкаха въжетата в торбите и се качихме над скалите. Цвети и Миро хванаха две от центрялните системи, а Яна най-южно разположената. Една от целите на занятието беше преди изпита да повисят на непознат за тях полигон. Справяха се отлично. Кратка почивка, разекипиране и отново екипиране. Висиш си на въжето и съзерцаваш пробуждащата се за нов живот природа. Скалите, дърветата, хълмовете и придошлата в долината река и ти става някак си топло и приятно на душата. По едно време Мони и Жоро разказаха как са видяли долу на поляната да изкача ранен глиган. Стигнал до реката и тръгнал накуцвайки по хълма. Не след дълго се появили и три кучета, които хванали следата.
Жоро дойде и ми каза, че е намерил в близост до водопада иманярска дупка. Изприпкахме и какво да видим. На един хвърлей от водопада зее трап. Разхвърляни околовръст шишета, кофи и боклуци. Над трапа дървена конструкция за навес, а вътре от едни вейки направени дървени подпори. В дъното дупка със сипей от обрушения материал. Облякох гащеризона и се напъхах. От сипея се попада в малка заличка, където безумните пародирци са къртили основна скала на два фронта. Получили са изкуствена иманджийска дупка. Вероятно много часове безсмислен труд с който са оставили доста „брутална рана“ в масива. Такива „велики“ творения сме виждали и в околията на Церово и из Милановско и къде ли още не.
Върнахме се, подкрепихме се с курсистите малко с донесената храна и се разпределихме отново. Мони щеше да ги гледа финално как екипират, докато аз отидох и за кракто изкартирах новодобития спелестологичен обект с всичките му екстри.
Дойде време и за практика по картиране. Слязохме до намиращата се съвсем на близо пещера Чукара. Там направихме учебно картиране с всичките му елементи. Появиха се Калин и Силвия, които ни бяха поканили вечерта на гости в къщата. Калин и Мони повисяха още малко, направиха прихващане и след това започна събиране на инвентара. Таман на време, защото освен, че щеше да се стъмни заваля и напоителен дъжд.
Слязохме и още по светло бяхме при колите. Придвижихме се към къщата на Калин и свалихме само нужният багаж. Продължаваше да вали проливно.
Влязохме на топло и уютно. За пореден път Калин спасяваше положението с гостоприемство. Понеже бяхме накупили доста храна се заехме с готвене. Спретнахме вкусотии. Седнахме и изкарахме една прекрасна вечер в бъбрене и разказване на интересни и доста смешни истории. Малко преди полунощ се хоризонтирахме, защото денят беше уморителен.
На сутринта времето беше доста неприветливо. За това решихме да не бързаме, хапнахме, пихме кафе и направихме обстоен преговор на целият теоретичен материал взиман по време на курса. Направихме и занятие по изчернаване на картираното предния ден.
Към обяд заваля сняг на парцали, от онзи мокрият. Нямахме много време за трениране и решихме да подредим къщата и да потегляме към София. С Миро и Мони направихме една кратка разходка до Темната. Дори мрачното време предразполагаше за това. Редуваше дъжд с мокър сняг. Поехме към София и се прибрахме рекордно рано като за прибиране от практика, но пък с усещането за ползотворно двудневно пребиваване на Лакатник. Идва пролет и скоро ще стане топло и приветливо. Курсът приключва и ще има повече време за планини, пещери и всякакви забавления сред природата. Остава само една формалност, крайният изпит, който ще е в края на настоящата седмица.
 
Благодарности на Калин и Силвия, за гостоприемството и за страхотното изкарване във ВИЛА ЛАКАТНИК.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.