Първи копки в Зиданка за 2024-та година

Локвата. Снимка: Калин Атанасов: ПК "Хеликтит" София.
Последните излизащи от пещерата. Снимка: Константин Стоичков: ПК "Хеликтит" София.
Лакатнишките (Милановските) скали. Последните излизащи от пещерата. Снимка: Константин Стоичков: ПК "Хеликтит" София.

Изминалата година беше изключително благодатна от гледна точка нови открития. Устремът и постоянството за ръчкане в Зиданка дадоха нужният резултат и в краят на 2023 година като събрахме данните от картировката се оказа, че сме картирали 268 метра нови галерии, зали и блокажи при денивелация 55 метра /- 32 метра /+ 23 метра. С което общата дължина на пещерата достигна 854 метра.
 
Така след дълга новогодишна почивка успяхме да се организираме за работа в Зиданка, чак към края на месец януари. Уточнихме в чата кои ще сме и какво ще се прави и зачакахме да дойде неделя. Калин замина за Лакатник още в четвъртък и ни даде подробна информация за нивото на водата в извора „Житолюб“. Също така влязоха със Силвето в Зиданка и установиха, че локвата в тесняка преди „Еската“ е огромна и няма да мине без мокрене!!!
 
На 28.01. (неделя) от клуба се събрахме при ресторанта на Лакатник: Калин, Явката, Симона и Данчо, както и Вика и Влади от (ПК „Ъндърграунд“-София).
Явката и Симона тръгнаха първи за да отводнят локвата. Останалите подредихме багажът в торбите и също се запътихме към пещерата.
Събрахме се в крайната зала. Явката и Симона бяха изгребали две кофи с вода, като Явката беше наредил камъни на дъното на локвата за да се минава по-лесно. Решихме да пробваме да отводняваме с пластмасови бутилки. Според Явката имало още стотина литра вода за изгребване.
Когато минаването стана малко по-човешко, останалите се изнизаха през „Еската“, а ние с Данчо останахме в крайната зала. Бяхме решили да тестваме връзката с радиостанциите през блокажа. Чухме се с останалите, които бяха в частите след „Еската“ и тръгнахме. За съжаление на други места в блокажа не установихме връзка.
Събрахме се в залата „Ресторанта на Славея“. Явката беше екипирал прагът над „Фунията“ и със Симона разглеждаха дънната и част. Слязох при тях. Останалите се качиха в зала „Косю Касабов“ да видят какво е положението и има ли много вода. Симона остана в „Ресторанта“, а Явката слезе под зала „Анастасия“ към „Стъпалата“ и „Гробчето“ да опитаме да направим слухова връзка с „Фунията“. Първо се видяхме от една тясна цепка под прага и след това установихме и слухова връзка със самата „Фуния“.
 
Решихме, че нямаме много време за картиране в ниските нива към зала „Мони“ и се заехме с разчистването на перспективното място. Поработихме повече от 2 часа, като извадихме няколко доста големи камъни, глина и чакъл. Реално разчистихме „Фунията“ до самото и дъно и сега вече може много по-лесно да се работи в нея. Усеща се силно въздушно течение и кънти навътре на обем. Още от самото начало смятаме „Фунията“ за най-перспективното място за връзка с Темната дупка, а и ни делят не повече от 30 метра по права линия.
 
Групата от зала „Косю Касабов“ слезе при нас и сподели, че няма нови поражения по образуванията в залата, но имало една новост. За първи път виждат в залата прилепна колония!!!
 
Вика и Влади тръгнаха да излизат. Половин час по-късно и ние. На връщане взехме размери за подпори. На едно място точно на „Саркофагът“ преди „Телевизорите“ има едно спукано паве (видимо около тон), което държи доста склана маса и тръгне ли докато има хора в теснотията ще стане салата. Ще се постараем да го укрепим и проходът да е безопасен.
 
Успяхме да свършим до голяма степен задачите, които си бяхме поставили. За сега най-перспективното мястото за работа е Фунията и то се знае... Пълен напред, тридесет метра не са нищо. Остана за следващия път и картировката към зала „Мони“ с което със сигурност пещерата като метраж ще стане над 900 метра. Ако съберем и други некартирани участъци ще мине километър.
 
Благодарности за Калин за съпорта с взимането на инвентара от клуба и връщането му обратно, за и информацията за обстановката в района и пещерата. Както и на Влади и на Данчо, които преди влака успяха да вземат радиостанции и машина, без които нямаше да изпълним целите си.
 
Описание от Явор Стоянов:
 
От качвалката над стъпалата има визуална връзка със кенефчето на Яни. Най- близката до „Ресторанта“ дупка. Слуховата връзка с „Фунията“ се позиционира напред и в дясно по диаклазата след „Гробчето“. Напред са около 4 или 5 метра тясна вертикална ръбеста цепка. След това видимо отваря във високо разширение. В долната част прилича като да задънва, но във височина се вижда потенциално продължение. Точно над тези разширения би трябвало да се отваря „Фунията“. От нея трябва с примки да се измъкнат 3 едри скали, има още една голяма тръгнала в началото, трябва и един клин и чук на нея, да се изгребат 3 - 4 кофи по дребен чакъл....и после още малко да се посъветва. Всичкото това като посока, ако е вярна картата върви точно под зала „К. Касабов“.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.