Петър Христов

Показани са от 1 до 1 от общо 1 резултата

Една година без Пепи

Измина една тъжна и изпълнена с премеждия година от както ни напусна нашият приятел Петър Христов!

Пепи загина при трагичен нещастен случай във водите на река Искър край град Мездра.

Времето се изнизва бързо и оставя ярки дири. Пепи често споделяше с мен вижданията си за нещата наоколо, за хората и разбира се за клубът, като общество. Част от тези възгледи успяха да намерят почва и макар и бавничко всички интересни идеи на Пепи ще се реализират. Няма как да е обратното защото всичко което той имаше като идеи носеше позитивизъм и енергия.

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.