Най-сетне се реших отново да посетя карстовия район при връх Бачун (Бачул)1150 м.н.в. в Лозенската планина.  Той сенамира се в западната част на Северния дял на планината, на главното планинско било. Относително лесно се стига до него, но за други скитания си бях отделил свободното време през последните месеци. Преди около година за първи път посетих този район и исках да си отделя време за по обстойно обхождане.
 
С автобус от градския транспорт стигнах до Панчарево. На банята, беше як панаир от народ и силно се надявах да няма много туристи по пътеките към върха. Тръгнах късно и към 13 часа бях на стената и исках бързо да стигна до района за да имам час-два да разгледам наоколо. Направих няколко снимки от стената на язовира и поех по стръмната пътека. Тя постепенно набира денивелация и се ходи изцяло в гора. С добро темпо подминах първите групи туристи и сравнително бързо дръпнах денивелация. Някъде по средата на пътя спрях за кратка почивка, оглеждах и за гъби в гората край пътя, но освен една дървесна нищо не намерих. По поляните се бяха появили „кърпикужусите” ясня индикация, че идва есен. Не се спирах много и така към 15:30 часа бях на подстъпите към върха. Реших контактната зона с варовиковите скали да я разгледам на връщане ако ми остане време.
 
В района под върха има изоставено или по-скоро недостроено поделение. От него пътеката се отделя в североизточна посока. Малко над него си личи изоставен воден резервоар. Някъде и там се появяват варовиковите скали. Пътеката криволичи и не след дълго отвежда до връх Среден Бачун (Бачул)1141 м.н.в. Красиво скалисто връхче от което се открива красива панорама към близките върхове приличащи на могили и далечния карстов връх Половрак 1182 м.н.в. Склоновете спускащи се на югоизток от върха са открити, скалисти, и на доста места липсва растителност. Склоновата ерозия е създала сипеи и причудливи скални форми.
 
Направих един първоначален обход в гористите северни склонове на върха, но не се натъкнах на нищо интересно. Дори нямаше скални разкрития. Излязох на седловината между двата върха. От там се отваря и добра панорама към София. Събрах малко интересни скални образци и се качих до основния връх с трианголачната точка. Направих доста снимки, от това място огледах района към Половрак и си набелязах места за оглед, скални венци и места където може да има карстови обекти.
 
Върнах се до скалистата местност и направих оглед на склоновете спускащи се на юг-югоизток. Слиза се по сипеи и каменист склон. Повърхностните води на места са издълбали с хилядолетия интересни кари и дупки в скалите. В общи линии, дупките пръснати околовръст дълбоки са колкото да бръкнеш с пръст. Снимах карстовите проявления и отчетох, че по този склон няма нищо което да е дупка в която да се завре човек. Пуших една цигара на върха и реших да си тръгвам, че времето ми изтичаше, а ме чакаше и доста слизане.
 
Малко под върха се отклоних от пътеката да снимам едни кари и забелязах, че в гората нещо се белее. Скален венец или сипей, трябваше да проверя. Както си слизах в гората целеустремено изведнъж видях, че в корените на едно дърво нещо чернее. Между корените и камъните имаше малък отвор тип-лисичарник. На вътре е тясно, запълнено с шума и пръст, но си личи, че продължава в дълбочина. Слязох към 2 метра по-ниско и се натъкнах на още два отвора. Единия беше като горния, тесен и почти зарит, но другия имаше малко по-човешки размери и можеше да се пробва.
 
Извадих GPS-а да снема координати – (N 42°35'03.6" E 023°27'46.1")снимах входовете и си взех челника. Входа е тесен, но с издължена форма и се минава. Развива се низходяща галерийка в която се пропълзява. В ляво има затрупано с нанос стеснение, което сто процента се връзва с другата дупка-вход. Има малко по-широко пространство и следва тесняк за разкопаване и се виждат поне 3-4 метра и завой. За сега толкова, не си носех инструменти за разкопаване, а и нямах време ако исках да сляза в Кокаляне по светло. Въобще не очаквах да се натъкна на пещерообразно тук, но явно на това място склоновите води са си намерили хубави пукнатини и е подпомогнало карстовия процес. Едва ли ще има голяма пещера, но след разкопаване може да добие дължина за пършивка.
 
Успях да направя някакъв малко по-добър оглед от първото ми идване в района от което съм доволен. Следващия път просто ще съм преди обяд на върха и ще имам няколко часа за оглед и вероятно ще сляза през Половрак към село Лозен, като в тази посока си набелязах разни скали за оглед.
 
Не ми остана време да разгледам контактната зона. Погледнах обаче в изоставения резервоар, който се оказа запълнен с вода. Реших да поема по кръговия маршрут през Ловната хижа. Криво ляво се оправих, въпреки, че бях минавал от там, на места все едно бях за първи път в местността. Дадох си доста зор и след около час и половина преход бях долу.

Време беше за заслужена бира. Остана ми още малко време до мръкнало и с приятели  отидохме до „Дяволския мост” на разходка. Те за риба на реката, а аз да събера още малко скални образци. Голям кеф а и прехода си заслужава.