Зимни скитания... До светилището на „Себазий-Дионис“ и пещерата „Испостница“ на връх „Петровски кръст“.

Олтар с жертвеници. Светилище на Себазий-Връх Петровски кръст. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на пещерата "Испостница". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Снемане на данни в пещерата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

През последните няколко години на няколко пъти агитирах неуспешно хора от клуба да се качим до връх „Петровски кръст“ и намиращото се там скално светилище с малка пещера. Хората или бяха ходили вече или не им беше интересна дестинацията която предлагах.
 
Най-сетне такава възможност се отвори в началото на годината и по-точно втората събота на месец януари 11.01.2020г. Даваха ветровито, но ясно време по прогноза. Бях решил да тръгна сам, но в последния момент за компания се присъедини Зори от СПК „Академик“ София.
 
До Драгоман се придвижихме с влак. Времето обаче беше доста ветровито и от север се задаваха тъмни облаци. Градчето беше затихнало, нямаше много хора по улиците, в това студено време си стояха по къщите на които, само пушещите комини издаваха признак за живот.  
 
По познатата дълга улица поехме към края на града и подножието на „Чепън“. Някъде там решихме да импровизираме и да съкратим малко от пътя. Така поехме по една доста добре очертана пътека, която следваше едно добре всечено карстово дере, по което набрахме височина. Във високото съвсем ясно вече се различаваше всечената върху скалните стъпала на десния бряг на дерето пътека. По нея успяхме да излезем на заравненост на която ни посрещна порив на вятъра и едно импровизирано природно слънце от камък и трева, като заместител на това на небосклона. Поехме по коларския път към върха. Той се вие по западния склон на масива и отвежда до връхната част. Така можехме да хвърлим по един поглед към съседните масиви и долини. Сега през зимата няма растителност, така, че по път за върха набелязах две интересни зони за бъдещи обходи. Едната е връх разположен още в ниската част покрит с кари и заобиколен от скални откоси. Другата набелязана зона е едно дере което е било непроходимо, но сега са изсекли храстите и се виждат скални стъпала и ниски венци, може да излезе някоя малка пещера там. Стигнахме до високата част и решихме да пресечем подножието на върха от юг. Така нямашеда усещаме поривите на вятъра. На склона имаше малко задържал се сняг на петна и като пудра в туфите суха трева.
 
Не се бях качвал от доста години на върха и ми трябваха минути да се ориентирам и да намеря скалното светилище. А то си беше там в южното подвършие със своите изсечени скални стени, олтара със жертвениците и малката пещера скрита в южната му част в близост до руините на масивен зид.

Разгледахме светилището, направихме малко снимки от върха и се полюбувахме на драгоманското блато от високо. После се скрихме в пещерата където не се усещаше студения вятър. Целта ни беше да картираме "пещерата-испостница". Бях влизал в нея 2002-ра година и съвсем бях забравил как изглежда. Наподобява на изкуствено прокопана килия в карен жлеб. За съжаление има много нахвърляни камъни и по-големи квадри от светилището (по-късно параклис) в дупката и във вътрешността има място да се съберат двама максимум трима души. Входът и представлява тясно отверстие с неправилна форма. От него се слиза по срутено каменно стълбище около два метра и се достига до площадка от заклинени в стеснението по-големи скални блокове. Следва провиране и се попада във вътрешната част. Представлява ниша с четвартита форма и дължина два метра. Пода е покрит със скални отломъци и материал от светилището. Ясно си личат следи от дообработка на места по стените. Скалата е доста напукана, забелязват се дребни дендрити. За да се добие представа за облика и реалните размери на пещерата обаче си трябва стабилно разчистване, което е добре да се направи от археолози.
 
Не ни отне много време картировката. Зори взимаше мерките с лазерната рулетка а аз ги приемах на телефона. Тя нанесе няколко корекции върху скицата и беше време да тръгваме за да не замръзнем. В пещерата не се усещаха бурните пориви на вятъра, но температурите си бяха почти външни.
 
Решихме да се върнем изцяло по пътя, като минахме покрай наскоро построеният нов православен храм в близост, който беше заключен. Слязохме в ниското при едни интересни и цветни скални разкрития. Имахме още време и за това отидохме да погледнем блатото, ширнало се в подножието на „Чепън“. По дървените пътечки успяхме да навлезем доста навътре. Водата беше замръзнала и можеше да се ходи по леда в който бяха замръзнали в причудливи форми множество черупки от охлюви. Красота и спокойствие цареше, природата още спеше своя зимен сън. Полюбувахме се на зимни гледки, снимахме и поехме по пътя към гарата и уюта на отопления влак. 
 
Информация за светилището.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
Зимни скитания... До светилището на „Себазий-Дионис“ и пещерата „Испостница“ на връх „Петровски кръст“. | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.