На обход из "Западния предел" в района на селата Липинци, Калотина и Голеш

Въртоп край село Липинци. Автор: Константин Стоичков. ПК "Хеликтит" София.
Входът на пещерата Меча дупка над село Голеш. Автор: Константин Стоичков. ПК "Хеликтит" София.
Драгоман и драгоманско-Музей на открито. Автор Ивайло Богомилов.

Лятото не е от най-ползотворните в спелео отношение сезони, защото част от хората работят и това им е сезона, а други се отдават на почивка и на незаангажиращи забавления. Андро ми беше казал, че ще е почивка в средата на юли и ще може да направим едно ходене из „нашия район“. Бяхме решили да разнообразим този път. Планът включваше да направим теренен обход в района около село Липинци и след това при късмет да се качим до Перуна дупка.
Вечерта преди да потеглим към района писах на Ивайло Богомилов от Драгоман, че ще ходим натам и ако може да се видим.
 
Въртопи край село Липинци и опит за изкачване до Перуна дупка.
 
Преди време в Google earth бях набелязал едни потенциални въртопи около село Липинци и почти на границата. Иво каза, че ще се появи по обяд и за това зарязахме за по-късно начинанието с Перуна дупка и се впуснахме да ги търсим. Това обаче не се оказа много лесно. Срещнахме се и с хора от Гранична полиция, които ни записаха данните и ни упътиха към някои от набелязаните точки. Спряхме при изоставената застава и поехме смело към границата. Оглеждахме района и вероятно вървяхме по вододел. От едната страна беше долината която се оформяше към Темната дупка, а на запад имаше друга долина водеща към селото. Спряхме на едно място с кладенец. Интересно по-късно имаше такива кладенци и в самото село. Явно както при село Понор има на плитко, около 5-6 метра подпочвен воден хоризонт. Стигнахме до границата, но така и не намерихме нито един от обектите. В района с багер разораваха земята и копаеха дупки за залесяване. Вероятно по някоя субсидирана програма. Решихме да се връщаме. Оказа се обаче,че имаме доста време и поехме към Селото. Оставихме колата в центъра и отново хванахме „къра“. След последните къщи попаднахме на необработвани от години площи. От там на карстова долина с доста въртопи. За съжаление въртопите бяха доста обрасли. В самите тях се виждат скални стъпала и дори в единия имаше доста странен каменен градеж, но не успяхме да припарим до дъното на нито една фуния. На връщане поехме по грешен път и се забихме в истинска джунгла с изобилстващи тръни и коприва. Изскочихме на пътя до един обитаван имот, където собственика доста се чуди що за странно хоби сме си намерили да се врем из пущинака. Каза ни, че не знае за пещери и, че е бил 50 метра сонда, но вода не е излязла.
Интересна е тази редица въртопи и със сигурност комуникира със скалите между селата Калотина и Беренде извор. Ще дойдем обаче пак в по-подходящо време.
В Беренде извор ни чакаше Иво. Не се бяхме виждали почти две години. Седнахме и поговорихме на дълго и широко. Той ми донесе новоиздадената си книга. Много се зарадвах, защото тази книга той подготвяше с години. Тя е сборник със заглавие „Драгоман и драгоманско-Музей на открито“. В него е събрано всичко за района; история, биоразнообразие, почви, климат, селища и не на последно място изчерпателна информация за пещерите. Много бях щастлив да се докосна до този обемен и направен с много любов към родния край труд. Сборникът включва огромно количество цветни снимки и графики. Напълно си заслужаваше чакането.
Времето напредваше и поехме към Калотина. На бента на река Нишава спряхме и се приготвихме за изкачването. Взехме всичко необходимо. Иво каза, че няма да се качва с нас. Поехме по склона, който е доста стръмен. Някъде още в долната част забелязах отвор на височина 4-5 метра от основата на скалата. От него се спускаха две конопени въжета. Явно бяха много стари, защото при леко подръпване и се озоваха при мен в подножието, където се намирах. Отказах се да се катеря, защото имахме по-важно изкачване. Набрахме солидна денивелация и достигнахме до високи скални стъпала от които щяхме да се пробваме да достигнем входа, който вече отчетливо се виждаше и супер примамливо чернееше. Първите две стъпала ги изкачихме без проблем, после стана тегаво. На една площадка оставихме багажа и аз с въже в ръка поех по един скален „винкел“. Целта беше да достигна едно дърво над него на което да закрепя въжето. Андро се изкачи при мен, като завърза така багажа за да може да го изтеглим. Той като по-дълъг пое щафетата нагоре, качи още едно стъпало и стана невъзможно в тази посока. Времето се разваляше прогресивно и най-разумното решение беше да се „спасяваме“. Имаше вариант в дясно, а пещерата беше на не повече от 20 метра. Проблем беше обаче, че едно рисковано подхлъзване в горната част щеше да е фатално. Умирайки от яд и използвайки въжето се смъкнахме в основата. Андро искаше пак да пробва, но небето почерня задуха бурен вятър. Това ни отказа окончателно.
В Драгоман изчакахме да превали в сладкарницата на сладкиши и кафе в компанията на Иво. Пак ще се върнем този път с повече оборудване и ще достигнем пещерата.
 
Мечата дупка над село Голеш.
 
Бяхме се амбицирали да повторим упражнението с Перуна дупка, но решихме, че жегата и перспективата за порой в следобедните часове не са добра предпоставка за успех. Явно не му беше дошло времето.
Андро предложи да заложим на сигурно и да отидем да картираме намерената предишната година от него пещера Меча дупка при село Голеш.
Оставихме колата при последните къщи и хванахме по пътя, който от асфалт премина в черен. В ляво от нас се виждаше почти до границата мина „Станянци“. Напечена от жегата, пъплеха тежки камиони и багери. Жежага си беше почти непоносима, а никъде нямаше и дървета за сянка. Така кретахме по хълма и изведнъж от ниските храсти изскочи заек. Явно го обезпокоихме и той с нежелание напусна сенчестото си местенце. Хванахме по стар коларски път и не след дълго бяхме на сянка под скалата с отвора на пещерата. Оставих багажа, взех дрехи, светлина и картировачни и се напъхах на сянка. В привходната част убежище бяха намерили шипка, коприва и сенколюбиви цветенца. В тази компания ад се облякох и започнах да разглеждам пещерата. Галерията беше леко низходяща но широка над метър и висока над два. След петия метър имаше стеснение. Промуших се и попаднах на тясна галерия застлана с ръбести камъни. От двете страни повлеци и натеци влизат под камънака, а от вътре примамливо духа и е доста влажничко. След десетия метър навътре трябва да се разчистват камъни да се продължи. Със сигурност пещерата ще продължи след като се извадят доста камъни. За това нямаше много време. Андро беше поел по отсрещния склон да провери скалите, а аз се заех с картиране, което не ми отне много време. Още една пещеричка документирахме с което тези в района на село Голеш станаха 5 на брой.
Поехме отново по баира и се изкачихме до черен път. Нищо интересно не излезе. Искахме по пътя да достигнем до вековно дърво с оброчен кръст под него за който бяхме чели.
На пътя се появи обаче един джип и от него излязоха двама местни и доста сговорливи хорица. Разказаха доста неща, за това къде е трябвало да мине границата, как са им очтуждили богатите земи заради мината и са ги обезщетили със земи в село Гинци, как на баира имало римска крепост и като ученици, местният учител ги водил на разкопки там, как иманярите в последствие се вихрили, преди граничните да ги погнат и изгонят и най-интересното как преди десетилетия местен човек ги завел и с камъни затворили входа на една хоризонтална пещера в гората. Обясниха къде да я търсим ако искаме, също така за близката чешма със студена вода и още доста интересни неща, въобще ползотворна среща. По пътя отидохме до чешмата която беше в една седловина между хълмовете и водата беше уникално студена и пивка.
После се върнахме до дървото и оброка, снимахме и решихме, че сме преизпълнили плана.
Качихме се в колата и поехме към село ропот, където от отсрещната страна на река Нишава под селото бяхме набелязали няколко перспективни отвори.
За съжаление за втори пореден ден времето ни изигра лоша шега. Смрачи се и загърмя. Нямахме друга алтернатива освен да поемем към град Годеч и да седнем на кафе в местната сладкарница. Таман седнахме и заваля и затрещя. Валя поройно и едвам на прибиране се движихме, чак след село Бучин проход се проясни.
Така открихме летния сезон в района, да видим дали в жегите ще повторим или чак на есен ще продължим с проучванията. За момента имаме над 10 набелязани пещери и обекти за картиране и проучване.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
На обход из "Западния предел" в района на селата Липинци, Калотина и Голеш | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.