В събота 05.11. се събрахме по уговорка в клубното помещение за поредната практика на новият ни курс. Засякохме се с Яни, Мамута, Жоро и Мими, които щяха да ходят да „ръчкат“ в Банковица. Позабавихме се докато приготвим инвентара, Яна се обади, че е болна и няма да може да дойде. Тръгнахме; аз, Пепи, Мони, Миро, Валя, Цвети и Георги. Катето и Калин, щяха да пристигнат по-късно. Миро, беше подсигурил вечерята и на Своге спряхме да напазаруваме, вода и хляб. Пихме по кафе и към 11 часа бяхме на „Алпийска поляна“. Пепи и Мони екипираха системи, докато аз се занимавах с курсистите. След това с Цвети тренирахме неща които тя беше пропуснала. Катето се появи и тя на свой ред се зае с обяснения и екипиране. Курсистите имаха достатъчно системи по които да движат. Калин „върза“ една от високите системи за радост на бързо напредващите. Практиката беше ползотворна. По тъмно Валя разекипира последната система, като се бори доста време с една примка вързана от Пепи директно на лепеняците и после не пропускаше да му напомня за това. Събрахме инвентара и поехме към вилата на Калин. Двамата с Катето бяха запалили камината в двора и понеже времето беше топло се отдадохме на сладки приказки и приготвяне на вкусна вечеря, за която Миро се беше погрижил. Почти в полунощ сънят ни пребори.
Сутринта в 7.30 часа разбудих народа. Пихме кафе, но като цяло стана размотаване, което после на някои от нас излезе „през носа“. Пепи пое към София, а ние към село Зимевица. Понор планина ни посрещна с мрачно, студено и ветровито време. Подбрахме инвентара и поехме към Елата. На пещерата бяхме ходили само аз и Катето, като тя успешно ни заведе до дупката. Калин екипира, Мони се пусна и след тях един по един и курсистите. Идеята на практиката беше, самите курсисти да видят защо влизаме в пропасти и да се комбинира с лекция на място за образуването на вторичните пещерни образувания, която Катето изнесе. Пещерата предразполагаше за това. Носихме и добра светлина. Както писах, останалите не бяха влизали и се накефиха много. Най-вталените минаха тесняка с малко намокряне зад езерцето и се полюбуваха на красотите и фосилите в последната зала. Съчетахме полезното с приятното. За съжаление както и на първата практика, курсистите видяха и нелицеприятни неща оставени от хора подготвени да влизат в пещерата-вероятно пещерняци; боклуци, батерии и отработен карбид. За около половин час се източихме по входният отвес и след като Калин дръпна въжето и буквално хлопна кепенците на пещерата поехме към казана на селото, където бяхме паркирали, а и радушно посрещнати от хора от селото. Духаше силен вятър, люлееше клони, разпиляваше сухи листа, а последните минзухари надничаха над сухата трева. Скоро ще настъпи зимата. Времето беше напреднало и без много да се бавим поехме към София, защото денят беше изборен и някои от нас държахме да гласуваме. За премеждията по пътя, червената вълна в града и бясното препускане към изборните урни няма смисъл да се дават подробности, защото всичко това е вече минало.