04.23.2017г. 8:00 сутринта събирам личния инвентар и в 8:45 съм в клубното на Хеликтит, където Коста вече довършва събирането на общия багаж. Пристигат Яна и Явор - ПК "Искър" София.
Мятаме торбите и в 9:15 потегляме за Лакатник. Днешната цел - Темната дупка на Лакатник. Спираме за кафе и пици на Нови искър и в 11:15 сме на Бъбрека. Мятаме прониквачките и бодро закрачваме нагоре. Обличаме се на входа и в 12:00 сме под Чатала. Коста пусна едно въже от парапета и качихме всичкия багаж горе, поради засилената посещаемост на пещерата в неделния ден. Издърпахме торбите и минахме по парапета. Озовахме се в небезизвестната Шерифска стая.
Пренесохме екипировъчния инвентар към горните тесняци в тавана на Шерифската стая, където Коста и Явор започнаха да коват парапет по най-горната част на Чатала. Яна и аз се насочихме към зала Ясен, откъдето започнахме да картираме. Показах на Яна що е то DistoX2 с TopoDroid - и тя започна да прави смело планове и разрези с него. Докартирахме долното ниво на Зала Ясен, провирането на Боби (долното ниво от зала Ясен към Шерифската стая). Оттам попаднахме в най-ниските части на Шерифската стая, за които много малко хора подозират, че съществуват. Изкартирахме ги. Намерих стара обемиста катарама от седалка, прилична на такава от кола.
Чувахме другия екип на парапета, бяха пуснали едно въже и някакви хора под чатала се разхождаха с фенерчета и го подръпваха. Говореха нещо на английски, отминаха. Гледах ги подозрително отгоре. След малко се чу шум от стоманения парапет и дойде един човек без каска, питаше за пътя към реката... Починахме малко на пици и шоколад долу на стоманения парапет и продължихме. С Яна се върнахме на т.31 и картирахме горното ниво на пътя към Булеварда до т.33. Коста и Явор спряха за да починат, ние също. Бяха наковали 8 опори и стигнали с парапета до стеснение при паднала от тавана кора, което не могат да преминат с джаджи. След почивката продължихме да картираме. Този път на дневен ред бяха тесняците от т.31.5. Те са лабиринтче на две нива от меандрични тесняци с пясък на пода и са зор за провиране. Много полигони. Яна се пъхна в първата заличка и изкартирахме разклоненията й. Захванахме се за картировката, която с Коста бяхме направили миналия път.
Явор дойде да ни види и да разгледа. Решихме да се разменим. Яна отиде да продължава парапета с Коста, а Явор остана да картира с мен. Хареса му Disto-то, нечестна работа било! Карбидката в тесняците беше истинска забава и на второто разклонение я оставихме да осветява пътя назад. Явор се навря пръв в доста тесните ключалчици на този мини-лабиринт. Картирахме дясното разклонение, което задънва в глина и е копано донякъде. Явор напред с ролетката, а аз точно зад него с таблета. После, обаче, се наложи да излезем от там, което се оказа не чак толкова просто, нямаше къде да се обърнем. Попъшках 10-тина минути и се измъкнах. Явор без особени затруднения ме последва.
Започнахме да картираме полигоните на лявото разклонение. Там няколко връзки с основната галерия и с дясното правят картирането на тясно истинска забава. Продължихме напред до едно стеснение, около 3 метра високо и тясно точно като да не мога да го мина. Помня го от 2014 още. Явор след известна борба мина и продължи картировката на по-долното ниво. Аз през процепа четях данните по bluetooth и с въпроси и отговори рисувах стените. В този момент падна батерията на таблета. Извикахме към Коста и Яна да помогнат с донасянето, но те висяха горе на горния парапет и нямаха как. Тръгнах да излизам и на първия завой ми угасна осветлението. Проклетия! Пуснах резервното и установих, че му е слаба батерийката и едва мижи-мижи. Излязох и взех батерията за таблета, оказа се че има фенерче на нея. Започнах да го зареждам и обратно в тесняка. През това време Явор беше направил малко антена и хоризонтален план. Получи се по-добре, отколкото очаквахме. Явор скоро видя Шерифската стая през процеп в стената. Четири-пет пъти дойде до близката страна на процепа за да протекат до мен данните и да изрисуваме стените. След това аз се измъкнах от тесняка и отидох да го посрещна откъм Шерифската стая. Затворихме полигон през тия тесняци и залата със съвсем малка грешка. За да чета данните накрая трябваше да застана на една голяма кора (70-80см) в Шерифската стая, която много неприятно се клатеше над отвеса. Побутната от едната страна, се обръщаше. Постоях си там, докато не дойде Явор да ми освети пътя по който да сляза. Заизлизахме, привързахме се към т.33 и по парапета, пак с помощ за светлина, свалихме багажа и в 20:30 бяхме пред пещерата.
Облякохме по-малко прашни дрехи и 22:30 си бяхме с усмивки до уши и по къщите. Разкошно ходене с много настроение, чудесен екип и добре свършена работа.

Снимки: Станислав Асенов ПКСУ "София" и Явор ПК "Искър" София.

Снимките на Явката качени във facebook.