Пещери, приключения и куц кон

За автора: 

Подземна красота. Снимка: Вени Йорданова ПК "Хеликтит" София.
Река излиза от входа на пещерата Кривата пещ при село Гинци. Снимка: Анна Колева ПК "Хеликтит" София.
Калцитни образувания. Снимка: Анна Колева ПК "Хеликтит" София.

03.02.2018 
На 3ти февруари трима ентусиазирани и заречени да покорят Темнотата независимо от метеорологичните условия пещерняци от нашия любим клуб, Вени, Кайо и неговата приятелка Криси придружени от мен тръгнахме към заветната цел. Голямата Темнота. Експедитивно и без особени премеждия нашия новоизлюпен шофьор Кайо ни докара до село Дреново, където зарязахме колата и скочихме в пещеризоните. Оказа се, че Криси няма каста за което нейния водач и наш колега - математикът ще бъде положен, но това е тема за друг разказ!

Снегът, който така жестоко беше наказал и спрял същите ентусиасти само преди седмица, беше почти изчезнал, авремето предвещаваше силни ветрове и малко дъжд.
Групата бързо стигна до входа и „заветния тесняк“, но навътре продължиха само 3ма. Аз се отказах поради дългото боледуване и липсата на жизнени сили(шубе), загубата си беше само за мен.

Понеже имаше евентуална опасност от много високи нива на водите, се уговорихме да ги изчакам, ако стигнат до полу сифон невъзможен за преминаване. След почти едночасово мръзнене и изпадане в летаргичен сън, аз реших да изляза преди да съм изпаднал в хипотермия. За съжаление разходката беше почти невъзможнапоради ураганния вятър и затова се проснах в колата да спя.
5 часа по-късно 3ма ухилени и много щастливи кални буци се появиха поклащайки се на зверските пориви на вятъра.
Обратния път беше безпрецедентен и изпълнен с нежен джаз, а и Вени ми показа почти 500те снимки които беше направила (немога да проумея и до сега как по дяволите е успяла да направи толкова много?!?)
 
04.02.2018 
На следващия ден аз(в многократно по-добро физическо и психическо(съмнително!) състояние), Веси, Анюта, Трифон и Калин тръгнахме към Гинци с идеята да посетим три от пещерите в района.
Бяхме се спрели на Диневата пещ, Светата вода и Кривата пещ в този ред.
След среща с местен кон, далечен мой братовчед и бързо преобличане се запътихме по хлъзгавите наклони към отвора на дупката, който бяхме видели още от пътя.
Първите ни впечатления бяха положителни и обсъдихме колко е удобна пещерата, местния овчи да си държи стадото в нея. Навлязохме навътре и проверихме всички възможни комини и странични апендикси, ей така да си начешем изследователската краста. Веси и Калин се завираха и в най-невъзможните и очевидно неперспективни ямки и вдлъбнатини, а и бяхме подготвени да търсим скритото продължение.
В крайна сметка Калин забеляза твърде зле прикритата дупка на тесняк. И наистина, камъните бяха така добре подредени, че си личеше от пръв поглед умелата зидария на предишните посетители. Тази малка стена скриваше низходящия, привличащо мазен и кален тесняк в който се набутахме с желание. И ох изненада! Наистина, пещерата придоби съвсем друг облик! Появяваха се все повече и повече образувания и причудливи скални форми, напълно контрастиращи с първата половина на проникването. За съжаление в цялата пещера се наблюдават разрушения и изкаляни образувания. Част от които, според мен естествено са придобили кафявия оттенък, но друга част за били унищожени. В последната красива зала в която може да се стои прав съгледахме низходящ тесняк. Много кален и не особено подмамващ. Веси моментално се гмурна в него и изчезна, дори слуховата връзка нямахме. След 10ина минути се върна с лопата в ръка и каза че става твърде тясно за да се продължи. Пошегувахме се дали не е намерила и нечии кости до лопатата.
От там се врътнахме и набързо се изнизахме, оставяйки много по-добре подредена зидария след себе си!

Следващата дупка по ред беше Светата Вода. След прочетената информация с голям ентусиазъм очаквахме да стигнем до „вратата с кофара“ и скритото зад него езеро със светена вода и турски монети. Нъцки. Всичко което открихме в края на и без това малката дупка, бяха десетки надписи на глупците посетили пещерата в близкото минало. Разочарование, но не съвсем.
Видяхме и прословутия квадратен камък с дупка, но и тук не бяхме достатъчно впечатлени за да го снимаме.
Време беше за излизане и за последната цел на неделната разходка – Кривата пещ.
Тути предсказа река и полу сифон на входа и се оказа прав! От входа излизаше мощна река. Набутахме се до първия завой, но от там нататък без хидро костюм нямаше как. Няколко снимки по-късно се запрепъвахме по обратния път. Направихме няколко „лайняни ангелчета“ на снега(същото като снежен ангел, но с кален пещеризон!) и си бихме шута.

Но с това не приключиха приключенията ни.
Спирайки в кръчмата с жива риба на връщане, по време на нашата заслужена бира с прясна пъстърва, се случи Веси, ей така, между другото да спаси живота на една баба от съседната къща. Оказа се, че женицата паднала по стъпалата и си разбила главата, а нашия герой и заши главата и най-вероятно и спаси живота! Респект!

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
Пещери, приключения и куц кон | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.