Георги Колев-Скитник се свърза с мен и сподели, че мисли да отиде със Сашо и Крис на Вражите дупки за една вечер, ей така за релакс. Не ми трябваше много да мисля за да приема поканата и да пренаредя, постоянно пренареждащите се планове.
Реших да пътувам с късен влак и в събота да отметна доста задачи. Бях планирал ден за релакс, оказа се друго. Получих съобщение от Сашо за две бири, лютеница, кабел за телефон и още нещо. Пазарувах преди тръгването, изпълнил списъка и натоварил раница като за лагер-сбор поне тридневен се запътих за гарата. Спокойствието настъпи с тръгването на влака към дефилето в 20:00 часа. Залезът си заслужаваше, както и „огнената река” спуснала се от „Алпийска” към гара Лакатник. Факленото шествие на Лакатник. Впечатляваща и величествена гледка предизвикала в тъмното видения от отминали епохи.
Изчаках да отмине шествието и се потопих в сумрака на пътя към Губислав. Сашо чакаше на паркинга и настъпи „проблемна” тишина като разбра, че били поискали две двулитрови бири, ама не се бил усетил да поясни. Ами аз не пия отдавна и не съм се усетил също. Общите припаси щяха да са две кенчета и два сайдъра. Храната беше спасителното разковниче, което носих. Голям апетит се отваря сред природата.
Прекарахме вечерта под звездно небе и величествени сводове и скали пред лагерния огън. Тотална релаксация и време за нови планове и мечти. „Откраднахме” и малко време за да се напъхаме в най-близките пещери. И отново светлосенки и отминали епохи, тук парче керамика, там кост или образование. Младежите се бяха захласнали да снимат лунното звездно небе, което пленяваше и гонеше съня към малките часове на нощта. После си намерихме една площадка, леко наклонена за през нощта, че пещерата беше доста зацапана от честите посетители на района. За това и желанието да спим на тишина в пещерната пудра се беше изпарила.
Сутринта... кафе, закуска и разходка. Пред една от последните „Вражи дупки” намерих парче керамика, груба с орнамент, но за съжаление наранена от преминаващите по пътеката туристи. Пролетта е страхотно време за обикаляне из района. Скалите са с южно изложение и пролетта кипеше в своята хармония с пълна сила. Снимах и се любувах дълго време на отсрещния масив, за да добия по-ясна представа за планувания там „летен ТЕВ полигон” и техническа практика на клуба в края на месеца. Още едно влизане в пещерата, още малко планове за идните месеци и събираме лагера. Сядаме на гарата за по бира и тн. После Сашо и Жоро си хващат влака а, ние с Крис към София.
Едно изключително зареждащо и приятно изкарване с Лабиринтци, както ние си знаеме, до нови срещи под скали и сводове.